Правили са ги от черупка на костенурка и рог. Правили са ги и от най-фина коприна, и от най-груба кожа. Правили са ги и от свински мехури и овчи вътрешности, както и от гума (естествена и синтетична) и от пластмаса. Нито един от тях обаче не е на нужното ниво.
Презервативите, въпреки че ежегодно от тях се произвеждат 15 милиарда, а 750 млн. двойки ги използват, си остават не толкова популярни. Ако бъдем честни, те са и твърде неудобни страстоубийци, които имат притеснителната тенденция да се късат в неудобни моменти.
Ако създадете по-добър презерватив, може пък светът да проправи път до вашата врата. Или поне на това се надяват изследователи в лаборатории по цял свят. И на това се надява Бил Гейтс, чиято фондация подкрепя някои от тези разработки с грантове по $100 000 като пари за старт на реализацията им, и с обещание за още над $1 млн., ако първоначалните експерименти дадат ефект.
Фондацията на Гейтс, най-големият неправителствен източник на средства за глобални здравни проекти, се интересува от кондомите по същата причина, поради която и повечето хора. Не само че те предотвратяват нежелана бременност, но и спират предаването на заболявания по полов път - предимно СПИН.
Търсенето на по-добър презерватив изглежда благо не само за отделния човек, но и за цялото общество. А не е като да липсват идеи как да се направи това. Когато фондацията на Гейтс избра първите 11 победители през ноември 2013-а, тя подбираше от цели 812 предложения. Победителите във втория тур, които в момента биват оценявани, с акцент върху досега игнорираната област на "женските кондоми", ще бъдат оповестени през май.
Покрий това!
Един от най-интересните подходи към производството на по-добър презерватив е заздравяването на латекса, от който се правят съвременните кондоми, с графен. Този материал, съставен от тънки колкото атом слоеве въглерод, е сред най-здравите известни до момента.
Дебелината му (или по-скоро тънкостта му) и здравината му го правят очевидна отправна точка за нещо, което би трябвало да позволява изпитване на удоволствие, но да е непроницаемо за всичко останало.
Една от групите, работещи по заздравени с графен контрацептиви, е ръководена от Аравинд Виджаярагаван от университета в Манчестър. Преди около десетилетие именно там е бил открит графенът. Екипът на Виджаярагаван възнамерява да създаде тънка, но здрава, устойчива на разкъсване мембрана, подходяща за презервативи, като смеси материала с латекс или полиуретан.
Втора група, интересуваща се от графена, ръководена от Лакшминараянан Рагупати от най-големия индийски производител на кондоми HLL Lifecare, се надява да стигне още по-далеч. Рагупати също има планове да смеси въглеродните листове с латекс за получаване на здрав композитен материал. Той обаче също предлага да се адсорбират и химикали от типа на спермициди, антивирусни агенти и дори ароматизатори в графена.
Някои от тях вече се използват в кондомите, но за момента те се налага да се прикрепват към гладката повърхност на латекса. С добавянето на графен тази повърхност става много по-неравна, а площта й - много по-голяма на микроскопично ниво, което означава, че върху нея могат да се задържат повече химикали.
Графенът не е единственият алтернативен материал, предлаган за индустрията на кондомите
Марк Макглотлин, ръководител на Apex Medical Technologies от Сан Диего, планира да заимства от миналото, вместо да гледа в бъдещето - като използва колаген, разтегливият протеин, който някога е правил червата толкова подходящи за употреба като презервативи преди векове.
Той възнамерява да извлича колагена от сухожилия на едър рогат добитък и рибешка кожа, вместо от вътрешности, след което да го разлага и да го конструира наново по начин, който елиминира неприятни миризми, несъвършенства и пори - защото макар че порите в естествения колаген са твърде малки, за да премине през тях сперматозоид, те са достатъчно големи, за да преминават вируси.
Постигането на по-голяма ефективност на презервативите е едно, но ползата от тях е нищожна, ако те спират и усещанията наравно със сперматозоидите. Обичайният начин да се постигне повишаване на чувствителността е материалът да стане по-тънък. Патрик Кизър от Северозападния университет в Илиноис обаче смята да подходи към проблема по различен начин.
Въпреки че е въздържан за подробностите, той казва, че групата му ще произвежда презервативи от полимери, които имитират усещането на лигавиците при секс без предпазни средства.
Карън Бък и Дуксу Ким от Бостънския медицински център също са загрижени за начина, по който кондомите се усещат при употреба
Те се опитват да създадат презерватив, който сам се лубрикира при контакт с вода. Това би елиминирало неприятните лубриканти, които в момента се употребяват в кондомите. За целта двамата учени са прибягнали към модерната напоследък област на нанотехнологиите.
Те предлагат презервативите да са покрити с миниатюрни полимерни частици, които се свързват здраво с вода - така че да се получи т.нар. хидрогел. Според тях това ще намали триенето и ще осигури гладко, плъзгащо се усещане.
В Лос Анджелис, Рон Фрезиер от благотворителната организация "Калифорнийски съвет за семейно здраве" планира да прави презервативи от полиетилен, който е по-здрав от латекса (така че презервативите от този материал да са около 80% по-тънки от сегашните) и не предизвиква алергични реакции по начина, по който го прави гумата.
Недостатъкът на полиетилена е, че той няма еластичността на латекса, но Фрезиер, който тества и разработва презервативи от 30 години, твърди, че това не е толкова важно, тъй като презерватив, направен от правилен вид полиетилен, би се задържал върху половите органи като опаковъчно фолио.
Нещо повече, неговата разработка включва специални ивици, позволяващи кондомът да се издърпва като чорап. Това би било по-трудно постижимо, ако той беше еластичен и се разпъваше при дърпане.
Как предпазното средство да се поставя лесно е сред основните приоритети и на Вилем ван Ренсбург от компанията Kimbranox в Стеленбош, Южна Африка. Той и екипът му работят върху "Рапидом", който може да се поставя "с едно движение, което свежда до минимум прекъсването," както свенливо описва разработката фондацията на Гейтс.
Рапидомът е кондом в опаковка, оформена така, че вместо да се къса и да се борите със съдържанието й в решаващия момент, може да го хванете от двете страни и да ги разделите, разгъвайки съдържанието по контролиран начин.
След като презервативът е поставен, остава въпросът да се предотврати непланираното му изхлузване
Бенджамин Стрът и екипът му в технологичната компания Cambridge Design Partnership смята да постигне това чрез материал, който за разлика от латекса се разпъва и свива в една посока (около пениса) по-лесно, отколкото в друга (по протежението му). Това би трябвало да означава, че той леко се стяга по време на акта и остава стабилно на мястото си.
Ричард Чартоф от университета в Орегон също се е заел с проблема за удържането на кондомите след поставянето им. Плановете му са да ги прави от полимер с "памет за формата", който при достигане на телесна температура да се оформя по контурите на пениса и да е като "изработен по поръчка" за употребяващия го.
Дали обаче наистина "по-добрият кондом" ще е популярен?
По един или друг начин изглежда вероятно по-добрият кондом да е съвсем близо. Не всички обаче смятат, че правещите любов по света наистина ще прокарат пътека до вратата на изобретателя му.
Сред скептиците е Джеф Спилър, главният експерт по презервативите в Американската агенция за международно развитие, който започва да ги проучва още от 80-те години. Въпреки че тогава е тествал много кондоми с новаторски дизайн - от такива, завършващи с извивки като сладолед, до други, които могат да се носят наопаки без загуба на ефективност, според него е трудно да бъде създадено нещо, което да удовлетворява достатъчно хората повече от изпитания и доказал се традиционен дизайн.
Ежедневното усъвършенстване, вместо новаторския скок напред, всъщност по негови думи е по-полезно. Честотата на късане на презервативите например (която най-често се смята за решаващо изпитание за ефективността му), без много шум е спаднала до 1-2%, от около 11-13% през 80-те години. Тоест иновациите, от които кондомите имат нужда, вероятно не са в дизайна, а по-скоро в маркетинга.
Това особено проличава от различните модели на употреба на контрацептиви в различните части на света
Според американския мозъчен тръст Population Reference Bureau, 20% от женените двойки в богатите държави използват кондоми, докато 18% предпочитат орален контрацептив - и тези два метода са най-популярните форми на контрацепция там. В бедните държави спиралите и стерилизацията са най-популярният метод, а съответният дял на употребяващи кондоми и хапчета е съответно 4% и 7%.
Нещо повече, бързо спадащата раждаемост в повечето бедни държави показва, че поне за целите на семейното планиране не са нужни радикални промени. Парадоксът реално е, че ако от целия проект наистина се появи по-добър кондом, ползите от него ще бъдат усетени най-вече от жителите на богатите страни, а не толкова от бедните, за които поне според Гейтс той би трябвало да е предназначен.
Което естествено не означава, че опитите за разработване на по-добър кондом са губене на време. Въпреки че смъртните случаи от СПИН намаляват, благодарение на масовата достъпност на антиретровирусни лекарства, ХИВ все пак се разпространява.
Поради липсата на вариант за пълно въздържание или абсолютна вярност на партньорите, кондомите са най-добрият начин за борба с разпространението му. Така че всичко, което прави презервативите по-добри и по-лесни за употреба, гарантирано ще бъде посрещнато от света с отворени обятия.
