Случвало ли ви се е да влезете в аптека и там да ви посрещне:
⦁ Специалист на средна възраст, който гледа като пинчер зад блиндирана врата.
⦁ Приветлив млад специалист, който съмнително прилича на 20-годишен, ама като си отвори устата отлитат всякакви подозрения, че е гений във фармацевтичната наука, дипломирал се за две години.
⦁ Надъхана девойка, квинтесенция между любезност и агресия, за която се оказва, че не й дреме особено за сополивия ви нос, но ако се наложи, би ви убедила, че новият крем/емулсия/балсам за лице с хиалуронова киселина/Q10/охлюви не само ще отпуши носа, който ви мъчи от седмица, но и ще ви направи по-дипломатичен, по-тактичен и по-прозаичен.
⦁ Изобщо човек в бяла престилка, който се държи сякаш сте му длъжни и когото сте огорчили дълбоко, тъй като сте прекъснали играта му на судоку, кръстословицата, Фейсбука или друго важно за здравеопазването дело.
И на мен. Аз обаче няма да си позволя да критикувам фармацевтите, затова нека погледнем ситуацията през икономическа призма.
На пазара през последните години навлизат нови търговски вериги, а старите увеличават броя на обектите си като закупуват/наемат терени. Търговската номенклатура в този тип обекти е развита не само на ширина (видове стоки) , но и в дълбочина.
Това означава, че всеки артикул е в няколко разновидности, дори и от различни производители. Тази особеност на търговията води до по-пълно задоволяване на вкусовете на потребителите и до спестяване на време при извършване на покупката.
Като в много други сектори от икономиката, пазарът се концентрира, защото по-големите структури действат по-оптимално, получават по-големи отстъпки от дистрибуторите, а някои са "затворили кръга" със собствени мрежи за производство и разпространение на медикаменти.
Появата на нови и нови вериги и техни обекти е прекрасна (на пръв поглед) възможност за пациента, но не и за фармацевта. Защото по този начин той цял живот е принуден да работи за някого другиго и е почти лишен от възможността да създаде своя собствена аптека, която да управлява както намери за добре, да намери „своите" пациенти и подход към тях, да развива себе си.
Дали искам държавата да регулира това? В абсолютно никакъв случай! Простичкото ми желание е да се замислим какви биха били причините (освен изброените горе) за огромната разлика в цените между голямата верига и малката. Нищо повече. (Подсказка: сред родните предприемачи думата „бизнес" е синоним на „пране на пари").
Сега ще си позволите ли да се сърдите на фармацевта, че ви е погледнал лошо и не разбира каква е тая революционна хранителна добавка с екстракт от скункс, дето сте чули за нея от д-р Папазова/Мадлен Алгафари/Робин Кафалиев, че даже си и позволява да се подсмихва тактично, докато ви слуша? И аз така си мисля.
Да си представим пазаруването във верига. Вариантите за обслужващия специалист срещу вас са два - не му пука и няма да ви поздрави, дори и да сте излезли от мозъчна операция и от главата ви да стърчат жици, или усърдно се опитва да ви пробута нещо, което рекламират по телевизията.
И в двата случая това се случва, защото този човек е нает, стои си там за заплатата и нищо кой знае какво не може да му се случи. Дори и да бъде уволнен, ще намери работа другаде.
Е да де, ама когато една от ключовите за здравеопазването професии е приравнена със чиновническата, последствията не са красиви.
Да обърнем внимание и на рекламата. Във веригите и не само там тя е навсякъде, под всякакви форми.
Фармацията, както впрочем и медицината, не е бизнес за милиони. Или поне не би трябвало да бъде. Да се опитваш да въздействаш по маркетингов път (с ясното съзнание, че единственото, което целиш е продажба) на болен човек е дълбоко грешно и неморално. Това е здравеопазване, бе, хора! Едно е да подлъжеш някого, че има нужда от нови чорапи, съвсем друго - от още лекарства.
И за да излезем от дълбокия философски катарзис със нравоучителен привкус, казвам защо шансът това да ви се случи в неверижна аптека е много по-малък. Защото фармацевтът там си пази репутацията и не му е през панделката как се чувствате, докато сте в неговия обект, намирате ли обслужването и компетентността на ниво и т.н.
Конкуренцията е това, което създава истински качествените услуги в пазарни условия, а именно веригите, които уж са еталонът за свободна икономика в здравеопазването, я съсипват.
Защото, може и да се странно, но аптеката не е хипермаркет или магазин за козметика, а здравно заведение. А изключения от правилото винаги има, включително и в малките аптеки, но те обикновено го потвърждават.
