В понеделник, 9 януари, изтича срокът за изпращане на бележки, становища и предложения по проектите на учебнo-изпитните програми за приемане на ученици след завършен VII и VIII клас за учебната 2017/2018 г. На 3 януари - забележете! 3 януари, на бележки, становища и предложения по проектите на учебните програми за III, VII И IX КЛАС.
Предпразнично запомних срока 9 януари и отместих отговорното преглеждане и оценяване за след празниците. И макар че 3 януари отмина, ще изпратя мнение в МОН.
Както много, ама много неща у нас, и общественото обсъждане на учебно-изпитните програми за приемане на ученици след завършен 7. и 8. клас и на проектите за учебни програми в 3., 7. и 9. клас е формално.
МОН ги публикува на сайта си в началото на декември и постави срокове, които разпознавам като користни: 3 и 9 януари.
Няма какво да обяснявам що за месец е декември в училище, за семействата и в домовете на всички.
В училище е претоварено от контролни и класни, а у дома тече предпразнична суетня. Комбинацията от двете не оставя време солука си да вземеш, камо ли да мислиш дали предложенията са смислени, адекватни, балансирани и как кореспондират с вече направеното в програмите и учебниците за предходните и следващите класове.
Това е формалната причина порой от становища да не се предвижда. Както вероятно ще се случи. Другата е, че становищата, ако не са политически и кресливо наложени, остават ЗА СВЕДЕНИЕ и в графата ПРОВЕДЕНО при отчитане на дейността. Както, надявам се, няма да позволим да стане например с програмата по литература за 7. клас.
Какво е новото в нея?
Въвеждането на Чинтуловата творба „Стани, стани, юнак балкански" и различните откъси от пътеписа „До Чикаго и назад".
Кой и с какви доводи наложи вкарването на възторжения призив към балканския юнак няма да припомням. Знае се. Как и кой е предложил различното за Алековия пътепис, не е обект на моето внимание, нямам възражения.
Становището, което искам да споделя, е за това колко нова е новата учебна програма по литература за 7. клас, колко качествена и колко съответна на нуждите на днешния и на утрешния ден, доколкото готвим децата за смислен самостоятелен живот след десетина години.
Първо, не е нова, второ, не е достатъчно отговорна и смислена и трето и най-важно, не е адекватна нито на перспективните нужди на днешните и на утрешните деца, нито на изискванията, които следват от резултатите на нашите деветокласници в международното изследване за четене с разбиране - 41.5% функционално неграмотни.
Че не е нова, най-лесно се разпознава. Нов е конюнктурният реверанс към политпатриотите - стихотворението „Стани, стани, юнак балкански", различни са откъси от „До Чикаго и назад", което не е дори козметична промяна.
Няма как да не се открои убеждението, че промяната следва принципа „Пременил се Илия, погледнал се - пак в тия!", т.е. същинската цел не е грижата за българските деца, а някаква друга грижа, която много бързо и безпроблемно следва да се обслужи, за да се постигнат важни, но различни от същинските цели. Оставям на читателската информираност и компетентност да ги конкретизира, моята интерпретация прозира.
Защо не е отговорна и смислена?
Достатъчно е човек да сравни дори само формално досега действащата програма с проекта за нова, за да разпознае впечатляващата небрежност при представянето му.
Докато действащата програма конкретизира и подрежда целите, организацията, принципите, ядрата, новите понятия, контекста и дейностите, различните възможности за междупредметни връзки и различните нива на очакваните резултати, проектът съдържа само кратко представяне и очаквани крайни резултати в областите на компетентностите и за знанията, уменията и отношенията. Няма как да се узнае дали съществува изобщо подробно разписване на програмирането. Както няма как да се вземе отношение и към предложение за такова разписване, ако изобщо съществува. Да не говорим, че няма знак дори за второ равнище на програмата.
Толкова за формалната страна на нещата.
Защо и откъм съдържание програмата не е отговорна и смислена?
Достатъчно е да споделя, че повестта „Немили-недраги" пак ще се изучава чрез неадекватен подбор на откъси. Защото няма как да се открои същинската цел на Вазов и да се съгради смислено понятие за ПОВЕСТ, ако не се включи изучаване поне на откъси от още няколко глави - 8., 11., 14. и 15.
Вазов пише тъкмо ПОВЕСТ за хъшовете неслучайно: прототиповете им са противоречиви, животът им е нарисуван като парадоксално единство от противоположности. По природа повестта изисква сблъскване на гледни точки. За да станат очевидни, героят трябва да бъде разпознат като противоречива личност, а това може да стане, ако освен за подвига на Македонски напр. се учи и за това как същият този хъш ограбва Владиков - 8. глава.
А за да се разпознае обществената задача, която Вазов си поставя и решава - да възкреси спомена за героите от тогавашното близко минало, мъдро да оцени приноса им за свободата на родината, да докаже, че са герои и да внуши на българите да ги почитат като герои, без да забравят за слабостите им, следва да се предложат и откъси от 11.,14. и 15. глава.
11. ги съизмерва с Левски и ги представя като негови последователи, а няма българин, който да се съмнява, че той е герой, така че няма как хъшовете да не бъдат разпознати също като герои, след като следват герой. 14. и 15. предлагат спор за саможертвата, който е актуален и днес - и днес има хора, които не допускат, че жертвоготовното родолюбие и свободолюбие, общественият идеализъм съществуват като житейски избор, както и такива, които искрено се възхищават на малцината, способни да живеят такъв избор.
Откъде да дойдат часове за тези допълнителни откъси от повестта?
От редактирането на конюнктурния текст за балканския юнак. И на стихотворението „Българският език". Защото одата като жанр е брилянтно представена от „Опълченците на Шипка" и втора не е нужно. Може да се предложи за изучаване във второто равнище.
Много бих се радвала, ако вместо „По жътва" - плакатният Елин-Пелинов разказ за голямата жертва, която лежи в основата на всяко значимо човешко постижение - се предложи отново по-обичания и по-подходящ за възрастта на седмокласниците разказ „Ангелинка" за първата любов като път към възмъжаването, но съзнавам, че вписването му в обобщаващата тема за ЧОВЕКА В ОБЩЕСТВОТО - норми, ценности и конфликти (Гражданска национална общност), би било насилие над нея.
Доколко учебната програма по литература за 7. клас е адекватна?
Това е въпрос, чийто отговор има отношение към цялото учебно съдържание на дисциплината ЛИТЕРАТУРА и към още по генералния въпрос за целта, която преследваме чрез нея, но той е предмет на голям общонационален разговор, който преди няколко години беше потушен, а възкресяването му предстои, макар особена надежда да не се провижда. Наложително е обаче да го направим, ако мислим за бъдещето на народа си.
Защото това съдържание е върло несъответно на перспективните нужди на днешните деца. Те и днес живеят в свят, който е на светлинни години от света, нарисуван в изучаваните творби. Убедена съм, че не бива да ги учим на четене с разбиране само и единствено чрез този корпус от литературни творби, който не се е променял от десетилетия, макар че светът се промени драстично.
И две думи за проекта за програма по български език.
Той предлага козметично разместване на учебно съдържание между годините, чиито основания не виждам. Конюнктурните - да! И още. Смешно звучи вмятането, че ученикът „Търси, извлича, подбира, анализира, синтезира информация от различни (...) текстове, включително и на електронен носител, при изпълнение на определена комуникативна задача". Днешните деца не четат от друг, освен от електронен, носител.
Що се отнася до учебно-изпитните програми за приемане на ученици след завършен 7. и 8. клас за учебната 2017-2018, ще припомня само нещо добре известно: след началото на текущата учебна година в тях промени не се правят, така че във връзка с изпитите ще актуализирам друг, много по-важен проблем, но за това по-късно и в друг текст.
