Вървейки по пътеката на природния парк "Силистар" край Синеморец това лято, наслаждавайки се на прекрасната гледка, попаднах на поредната очна рана: дере, задръстено от пластмасови отпадъци. Както бях развълнуван от пенливите вълни и скали, повтаряйки си в захлас:
It's very nice! It's very nice!...
ПЛЯС! Получих шамар от реалността.
Човешката нехайност ми показа среден пръст.
Мръсотията наруши туристическата ми идилия.
Това не е very nice.
В България се чувствам като гост, който открива непознати красоти след 21-годишно пребиване в чужбина. Факт е, че всички сме гости на тази планета. Имаме малко време да създадем красота и хармония. Възмущението, което почувствах, ме накара да действам.
Реших да направя нещо, вместо само да се възмущавам. Отидох до Синеморец, купих големи черни найлонови пликове и един светлосин кош за пране, а продавачката ми каза с руски акцент: "Честит кош!" Почуствах се като ликуващ баскетболист. Сега ще напълня коша.
Отидох до дерето, покрито с пъстри пластмаси, загънах ръкави, омотах лицето си в черния найлон, сложих черните очила и се обърнах към камерата:"Аз съм Черноморският нинджа! Аз ще изчистя този боклук и ще го рециклирам."
Направих няколко стойки, нададох боен вик и започнах да ритам задните части на бутилките обратно в коша, където им е мястото. Кой каза, че социалната ангажираност трябва да е скучна?
Така се роди моят аватар: Black Sea Ninja. Супергерой и бодигард на природата.
Странджа ме тегли като магнит. Пет пъти се връщам на това чудно място тази година. Всеки път виждам нещо изумително: срещам ендемични животни: флора и фауна специфична само за този район. Моята скромна чистка беше един малък жест, едно "благодаря" за Странджа и Черно море.
След като започнах забавната битка с боклуците се натъкнах на коварни опасности. Около пластмасата имаше бели хартийки и ендемични "кафяви змии", които бях решил да избегна на всяка цена. Найлонът около лицето ме предпазваше от нежелани миризми. Преди да избягам, победен от отвращение, си дадох кураж с мисълта, че ако човек не си нацапа ръцете, няма да постигне нищо велико. Бутилките валяха в коша.
След 5 дни и нощи, прекарани в палатка на плажа, бях напълнил 4 големи найлонови пликове с около 80 пластмасови бутилки. Бях изтощен и изгорял от слънцето, но щастлив, че върша нещо полезно.
Естествено, през тези 5 дни правих други неща, плувах, наблюдавах уникалния живот в близката гора, гледах луната, изгрева, правих снимки, забавлявах се. Разбрах, че чистенето може да е забавно. Надявах се да се върна с екип от ентусиазирани еко нинджи.
Надявах се този ентусиазъм да бъде заразителен. Ако успея да създам само ентусиазъм с този материал, смятам, че моята мисия е изпълнена.
