Ако повикам духа на Рандъл Макмърфи и го попитам: "Пич, за кого да гласувам?", се чудя какво ще чуя в отговор. Сигурно ще се изсмее, и ще ми намигне, преди да прекрачи - този път - прозореца на лудницата отвъд при момичетата, които го чакат със запалена кола.
И така, пич, аз съм в кукувичето гнездо, а теб те няма тук. Около ми обаче подскачат, мърдат ушички и опашленца хиляди зайци, едни приспособени, други неприспособени към състоянието си на зайци.
Системата е кофти, държавата вони. Първият антимафиот е разследван като къртица на наркобарони. Прокурори пият с обвинени министри и ги предупреждават, че любовниците им ще ги изпеят. Докладват на довчерашния премиер резултати от прокурорски проверки, още преди да ги обвинят.
Общини, които са го закъсали, се надпреварват да даряват на МВР горива, смазочни материали и резервни части - сякаш не им стига, че полицейщината изяжда милиарден бюджет, вместо на линейките на Спешната помощ, която харчи на година по-малко от официалните пари за подслушване.
Едни хора от Мадан носят на ръце мъртва повече от два часа, за да я погребат, защото няма път до дома й. Снежана Карамитева, починала от рак на 55 години, носена до Шеменци и обратно и като мъртва, и като полумъртва - когато е лежала в хосписа. Никоя власт не е направила път до Шеменци. И защо ли - хората там са се приспособили да са зайци.
Мазници-политици галят опулени дечица по главиците; даряват лекарства, плащат сметки; крещят с увиснали шкембета по митинги как други ни "страхували" 4 години и те ще ги изметат; снимат се с отец Иван, сякаш ще ги възлюбим, като се отъркат в расото му... Приижда толкова платена любов, че ще ни издави. От тия, дето се имат за вълци - които показват на зайците къде им е мястото.
1700 българи направиха опит за самоубийство през изминалите 4 години, повече от една трета успяха. Явно повярвали, че никога няма да успеят да бъдат други, освен зайци.
Такъв е животът. Едни ги боли душата, други - маясълът (хемороиди ще рече).
Децата в социалните домове получават по 35 лева на месец за джобни. Една министърка, която никога повече няма да видим в политиката, похарчи 18.8 милиона лева за ремонта на един социален дом. (Повече от годишния бюджет на Фонда за социална закрила.)
Правителствата падат, корупцията е вечна. "Черни схеми като сажди,/секс, терор, убийства, кражби". Така пее 100 кила. Него никой не го кани да концертира по предизборни митинги.
134 трапезарии за социално слаби заработиха от 1 октомври м.г. Краен срок - 30 април. Ония, дето ги разгласиха шумно, бяха забравили, че празниците започват на 1 май. Сиреч, точно преди Великден оставяш едни 10 000 души, една пета от които деца, без нищо.
Служебният премиер Марин Райков се сети - 16 от тях работиха по празниците, другите раздадоха суха храна, осигурена след преговори на Райков с 8 търговски вериги, (водени от него на английски, френски и български).
Половин милиард евро, всъщност точно 476 милиона, за 80 мегавата ток на "Цанков камък". За Фонда за социална закрила т.г. има отделени по-малко от миналата 2012 - едва около 9 милиона евро, малко над 16 милиона лева. Един инвалид от Априлци, който има нещастието да живее на втория етаж в единствения блок в градчето, от 6 години не е излизал от дома си - всъщност само два пъти. Но Фондът не може да отпусне на Христо Паничков повече от 500 лева, макар че по условие има право да даде до 2000, а за асансьор трябват 6700 лв.
Преди месец и половина почина от инфаркт майката на един приятел. Беше дошъл от Щатите, за да я вземе със себе си. Жената толкова се притесни, че ще напусне дома си, родното градче, че й се пръсна сърцето. Закараха я в окръжната болница - тази в градчето беше закрита, изкара една вечер и почина. После лекарят каза на сина й, че имала аневризма и ако била открита по-рано, можело да се вземат мерки. Синът й пращаше редовно пари от Щатите, само че тук нямаше близък, който да се грижи и да я води редовно на лекар.
Обаче едни около 1000 души от община Неделино копаят на ръка и на доброволни начала път към съседното село Долен в община Златоград. Проектът е от 20 години и никой не иска да го финансира. А тия хора пък не искат да се примирят, че някои си там горе ги имат за зайци.
Стига толкоз. Е, Рандъл Патрик Макмърфи, твойта е лесна. Ами аз? Макмърфи се изнизва през дупката, изкъртена от блока, хвърлен от Индианеца. Отлитайки, казва: "Аз поне опитах". След него тръгва Индианеца. И аз. Отивам да гласувам. После смятам да одерем някой вълк.
