Ако управляващите намират утеха в стихването на протестите, ще трябва да ги разочароваме. Радостта им е доста прибързана. Защото 6-месечната улична съпротива, предизвикана от катапултирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, не е бунт на инат, а първо действие от сблъсъка на два свята.
Уж говорят един език, но те не се чуват, не се разбират и не се искат. Не, не става дума просто за "интернет-лумпени" срещу кабинета Орешарски, за "ранобудни студенти" срещу властта и всички подобни нарицателни, с които събитията бяха старателно брандирани. До степен, в която изразяването на мнение, различно от това на двата лагера, стана почти престъпно деяние.
Тази партизанщина обаче не променя факта, че цялата политическа класа е изправена пред нов противник, който не идва задължително от авангарда на обсадите и акциите пред парламента.
Непримирими, в държавата бушуват две души
Няма етикети. Той може да не се снима пред металните заграждения, да не се целува с полицаи и да не преследва кортежа на Пламен Орешарски, но със сигурност е различен от него и всичките му колеги.
Разломът е на ниво морал, ценности и начин на мислене. Същинската битка е повече от поколенческа - тя се води между свободолюбивите млади срещу възпитаната в стигми и самоизключителност партокрация. Непримирими, в държавата бушуват две души, би казал поетът. Психолозите Иван Игов и Пламен Димитров, председател на Българското дружество на психолозите, обаче ни предлагат научно обяснение.
Венера вика Марс
Протестиращите и политиците нямат допирни точки, просто защото се движат на различни плоскости. Сблъсъкът им е неизбежен, защото е еволюционен. Ако не заради Пеевски и това правителство, щеше да е заради нещо или някой друг, убеден е Иван Игов. Ръкавицата вече е хвърлена.
"Няма никакво значение дали целите на тези протести ще бъдат изпълнени. Видяхме едно младо поколение, което не е обременено от миналото и е по-свободно да взима решения, да казва какво не му харесва. Това са носителите на новите ценности и новия морал - и ги поставят над собственото си благо", коментира той.
Игов поставя диагнозата "научна безпомощност" на нашите политици: "Те са израснали в робство. Те не разбират другите, които не се страхуват да говорят това, което мислят, колкото и да ги заплашват, каквито и полицейски сили да хвърлят срещу тях. Не говоря само за тоталитаризма, а за това, че тези партийни структури се превърнаха в затворени общества, където никой не се чувства свободно".
Пламен Димитров изтъква друга част от проблема - дългото отсъствие на културата на диалога у нас и способността на институциите да ангажират по-голяма част от населението в правенето на политика. Това се превърна в професия за избрани - и част от тях се интересуват повече от личните си интереси, отколкото от проблемите на хората. Това Игов нарича ниско ниво на морална зрелост, което дълбае пропаст между политици и протестиращи.
Димитров описва ситуацията като "шизопараноидна" - разцепването на определенията за света в черно и бяло, добро и лошо, и невиждащото нюанси мислене. Според психолога хората трябва да бъдат по-възприемчиви към случващото се, за да изковат гражданската си позиция.
Старите трябва да си отидат
Моисей разхождал евреите 40 години през пустинята не защото нямало далеч по-кратък път към Обетована земя, а защото вярвал, че роденият в робство не може да бъде свободен. Когато си отишъл и последния човешки спомен за тези мрачни времена, израилтяните били готови.
Припомняйки тази библейска притча, Иван Игов настоява: "Трябва да се появи едно ново поколение, което да е по-свободно и да бъде на друго ниво на морална зрялост. Може и да не е в този живот, но това ще се случи".
Пламен Димитров допълва, че конфронтацията между поколенията е естествен процес заради порива на младите да вземат нещата в свои ръце. "Логично е те да не знаят как да постигнат исканията си, защото им липсва политическата подготовка на номенклатурата, но са много ясни и последователни в преследването им. И рано или късно ще ги постигнат", изтъква Иван Игов.
"Със своето упорство политическият елит, който се опитва да не вижда и чува какво се случва, създава благоприятна почва за освобождаването - за моралното, ценностното, човешкото освобождаван", казва той.
За утре е свикан протест под надслов „Да сложим край на мирните протести", който впоследствие беше преименуван на "Вече го правим и за основните ни свободи". Може би точката на пречупване не е кой знае колко далеч. Остава да видим дали протестиращите ще изберат вувузелите или камъните. Второто не е никак цивилизовано.