Страните, чиито висши лидери се срещат с тибетския духовен водач в изгнание Далай Лама, губят средно 8.1% от износа си за Китай в следващите две години след срещата, констатира проучване.
Изследване на университета в Гьотинген, Германия, наречено "Ефектът Далай Лама", установява, че негативното отражение върху износа започва, когато президентът на Китай Ху Дзинтао заема поста си през 2002 г.
Какво да очаквате след среща с водача на Тибет
Изследването е първият емпиричен анализ, демонстриращ икономическите последици от подобни срещи. Износът на металообработващи машини и транспортно оборудване страда от най-последователен негативен ефект след срещи с 14-ия Далай Лама, констатира анализът, чийто автори са Андреас Фукс и и Нилс-Хендрик Клан.
"Искахме да установим въздействието от нарастващата роля на Китай в световен мащаб... Да разберем какво би трябвало да очакваме от Китай като роля в света през следващите години," разказва Фукс. "Очевидно е, че политиката е играла огромна роля в търговските взаимоотношения на Китай."
Китай твърдят, че се противопоставят на политизирането на търговските и икономически връзки. Въпреки това преди всяка от срещите на Далай Лама със световни лидери, китайското правителство често открито заплашва, че подобни срещи ще доведат до влошаване на търговските взаимоотношения с Китай.
Износът спада само след срещи с държавни глави
Използвайки данни от ООН, Фукс и Клан проследяват износа от 159 страни, търгуващи с Китай, в периода от 1991 г. до 2008 г. И те установяват, че износът към Китай спада само след като Далай Лама се срещне с държавни глави, например президенти, премиери, крале, кралици и Папата.
Срещите на Далай Лама с държавни глави - включително президентите на САЩ Джордж У. Буш и Барак Обама, немския канцлер Ангела Меркел и френския президент Никола Саркози - са постоянен източник на напрегнати дипломатически отношения с Китай.
Не е установено негативно въздействие след срещи на Далай Лама с по-нископоставени държавници, констатира изследването.
В отговор на резултатите от изследването Тензин Такла, секретар на Далай Лама в Дарамсала, обяви: "Негово светейшество няма намерение да причинява каквото и да е неудобство на страната домакин, която посещава. Съжаляваме, че китайското правителство възприема всичко, което Негово светейшество прави, от политическа гледна точка."
От китайското Министерство на външните работи отказаха коментар.
Според изследването ефектът "Далай Лама" не действа завинаги. Негативното отражение върху износа изчезва средно две години след провеждането на всяка среща с духовния водач.
Интерес - и гняв
"Китай има интерес да възстанови икономическите си взаимоотношения. От друга страна, те имат интерес и да покажат гнева си след гостуване на Далай Лама или среща с него," коментира Фукс.
Изследването продължава с констатацията, че "политическите лидери на Китай предпочитат да понасят икономическите и политически загуби, които възникват от откланянето на търговията с приемащите Далай Лама страни, ако подобно 'наказание' увеличава вероятността за политическото му оцеляване."
Последиците от спадналия износ към Китай биха могли да засегнат китайската икономика. "Блокирането на търговията застрашава икономическия растеж на Китай, както в директна краткосрочна перспектива, така и в дългосрочен план - тъй като търговските партньори търсят диверсификация спрямо потенциално агресивния Китай," казва Алистър Торнтън, анализатор за Китай в фирмата за макроикономически анализи IHS Global Insight.
Нещо повече, правителството може и да не е отговорно за негативния ефект върху износа след срещите с Далай Лама.
"Съществува известна вероятност китайските фирми да поемат в собствени ръце контрола на търговските връзки, вместо това да е директно разпореждане от най-високо ниво," казва Торнтън. "Тъй като металообработващите машини са силно свързани с търговските мисии, а правителството контролира търговските мисии, би могло да изглежда, че правителството упражнява контрол в този случай. Но е по-слабовероятно правителството да е разпоредило замразяване на вноса, а по-скоро е премахнало лесните начини за фирмите да сключват сделки за такъв внос."
Когато Далай Лама получи Нобелова награда за мир
Над 95% от посещенията на Далай Лама в чужбина не са с политически цели, твърди секретарят на Далай Лама, но срещите му отдавна са тема за оживени спорове в Пекин.
Когато Далай Лама получи Нобелова награда за мир през 1989 г., Китай заплаши да скъса икономическите си отношения с Норвегия, ако норвежки лидери присъстват на церемонията.
През февруари тази година американският президент Барак Обама се срещна с Далай Лама във Вашингтон - въпреки предупрежденията от Пекин. След срещата китайският зам.-министър на външните работи Куи Тянкай повика американския посланик, за да изрази неодобрението на Китай.
"Този акт на САЩ представляваше груба намеса във вътрешните работи на Китай, тежко засегна националните чувства на китайския народ и сериозно навреди на китайско-американските отношения," заяви говорителят на китайското външно министерство Ма Жаоксу в изявление през февруари.
Дългосрочните последици от ефекта "Далай Лама" остават неясни.
"Китайските търговски отношения не са лишени от политически интерес... Страната използва търговските връзки като инструмент за целите на външната си политика," пишат Фукс и Клан. "Но подобен икономически наказателен механизъм ще е успешен само докато очакваните политически изгоди от стабилизирането на режима надвишават загубите от отклоняването на търговията."
