Във връзка със стрелбата в Пловдив и последвалите мъдрувания за неизбежната отбрана (НК, чл.12), миналата седмица се засегна и темата трябва ли изобщо да бъдат въоръжени гражданите, или не трябва, като тук под "граждани" следва да разбираме цивилни лица, които не са нито военни, нито полицаи, а под "въоръжени" – такива, които притежават законно регистрирано оръжие.
Както почти винаги в такива случаи, и този път темата беше изместена. Помните ли Истанбулската конвенция? Тогава всички, които се обявиха против джендър мейнстрийминга, бяха обвинени, че застават в защита на домашното насилие над жени – две мнения, които нямат абсолютно нищо общо помежду си, дори не са от един порядък.
Сега на свой ред всички, които мислят, че е добре гражданите да бъдат въоръжени със законно оръжие, биват обвинявани, че се обявяват за изтребването на дребни крадци-кокошкари по улиците.
Едно е да имаш оръжие, съвсем друго е да вършиш безобразия с него. Ако искаш да изтребиш дребен крадец-кокошкар на улицата, не е задължително да го направиш с пистолет. Можеш да го направиш с брадва, мотика, отвертка, с крак от стол и с какво ли не. Какво, да забраним мотиките и отвертките ли?
Не е важен инструментът, важен е онзи, който си служи с него. Нали, ако забележим, че много хора се напиват с ракия и забраним ракията, те ще започнат да се напиват с водка...
Всичко това е пределно ясно и даже е обидно да се повтаря. По-интересен е въпросът какво ще направят с темата за оръжието и неизбежната отбрана политиците, как ще я вградят в политическото си говорене, за да можем да ги познаем и да разберем къде стоят.
Най-първосигналната (и най-глупавата) реакция би била да се развикат, че ще затегнат контрола върху притежаването и носенето на оръжие. Такава позиция би била особено опасна за ГЕРБ, защото те съвсем скоро за малко да се подхлъзнат и да си навлекат голяма електорална беля – става дума за Истанбулската конвенция.
Добре че някой им наля акъл в главата, та се дръпнаха. Хубаво е в ГЕРБ да си дават сметка, че ако искат да поддържат политическата физиономия, която са си избрали, трябва да се придържат към присъщи за нея принципи. Има политически позиции, които са опознавателни маркери. И такива са както отношението към всякакви джендър експерименти, така и темата за въоръжеността на гражданите. Кажи ми какво мислиш по тоя въпрос, за да ти кажа от кои си!
По цял свят отношението към въоръжеността на гражданите бележи разделителната линия между политиците.
Избирателите нямат време и настроение да вникват в дълбоки идеологически и политологически разработки. Те си имат няколко нишана – мигранти, гей бракове, пенсии, безработица, престъпност и т.н. – по които преценяват и си правят изводите.
Така и с отношението към въоръжеността. По-левите избиратели ще очакват затягане на мерките, защото според лявото такива неща като защитата на личността не са работа на личността, а на колектива. По-десните избиратели, напротив: ще очакват политическите им избраници да подходят по-либерално (в добрия смисъл на думата) към въпроса, защото за тях индивидът е по-важен от колектива, семейството – от обществото; частната собственост – от държавната.
Когато споделих подобни мисли миналата седмица, читатели веднага ми опонираха с аргумента, че имало било политици (смехотворно представящи се за десни, но иначе либералстващи с охота по всички въпроси на социалната държава), които в желанието си да им се обръща внимание, разправяли колко било даже нехристиянско да притежаваш лично оръжие. Видите ли – снизходително сякаш казват те – ние християни не сме, защото сме чеда на разума и логиката, но ако вие се пишете християни, да знаете, че и вие не сте.
Напротив, съвсем християнско е да притежаваш оръжие и за да го разбереш, не е нужно да се взираш в иконите на св. Георги, св. Димитър или св. Мина.
Проблемът не е дали имаш оръжие, а сам да избереш дали ще го използваш и за какво ще го използваш. Ще бъдат съдени делата ти, а не притежанията ти. Хайде да не привеждаме елементарни примери като този какво ще направиш с личното си оръжие, ако пред теб на улицата трима мъже изнасилват жена! Вещите не са лоши, лоша може да бъде само употребата им. Това е християнската гледна точка.
И изобщо не знам откъде се появи схващането, че християнинът трябва да бъде някакъв беззъб и безгръбначен плужек, с когото можеш да правиш каквото си искаш, да му говориш каквито си пожелаеш сквернословия и богохулства, а той мило да ти се усмихва. И ако случайно ти отговори, да го зашлевиш през лицето с обобщението: "Ти не си никакъв християнин!".
Да, всички знаят, че на християните е забранено да осъждат ближните си. А знаят ли всички, че заедно с това има и едно позволено осъждане – това на богохулството? Тъй че такива политици нека не учат другите как да бъдат християни, особено когато те самите не са.
Те трябва да знаят, че по-скоро не е християнско да си кривиш душата в желанието да трупаш политическа популярност (или да си въобразяваш, че трупаш), да се мяташ и извиваш като риба на сухо, днес да говориш едно, а утре - друго, да нямаш смелост да извършиш нищо политическо, преди да си калкулирал внимателно реакциите на всички фактори, да флиртуваш с най-откачени идеи, само и само да минеш за модерен и прогресивен. С две думи – да си продаваш душицата, за да си настаниш гъзеца в Парламента. Ето това не е християнско.
Животът бил по-голяма ценност от собствеността, казват. Хайде, моля, недейте по стар навик да ни приписвате неща, които не твърдим. Разбира се, че е така. Но дали човек ще цени или няма да цени живота на другия, изобщо не зависи от това дали е въоръжен или не. Дори може да се окаже, че ако е въоръжен, ще го цени повече.
Какво е решението?
Първо. Самоотбраната да е разрешена и никой да не бъде преследван, когато законно прибягва към нея (каквото е на книга положението и сега). Ама щял съм да поканя комшията на кафе, да го застрелям и после да кажа, че е влязъл с взлом (Бойко Борисов)! Опасението, че една правилна мярка може да бъде опорочена, не бива да спира нейното прилагане. Иначе лесно ще стигнем до заключението, че ако масово се злоупотребява със социални помощи, то социалните помощи трябва да се прекратят.
Второ. Всеки трябва да има право да притежава оръжие. Но разрешителното трябва да се придобива трудно, както впрочем е и сега – да се знае, че който го поиска, наистина го иска и му трябва.
И за получаването на разрешително всеки трябва да докаже сериозна юридическа грамотност, нравствена зрелост (не знам как се доказва това) и образователен ценз.
Между другото, тези изисквания трябва да важат и за придобиването на шофьорска книжка, и за придобиването на домашни животни. Жалко, че не могат да се прилагат и при раждането на деца!
Ограничаването на законната употреба на нещо води до разширяване на незаконната му употреба. Тъй както акцизът върху цигарите и алкохола оживотворява контрабандата с тях, така и ограничаването на законното оръжие увеличава циркулацията на незаконното.
Не е трудно да се разбере. Пък сами преценете кое се контролира по-лесно – законното или незаконното. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
