ДДС - и за паница леща

Насочвате се към щанд с храни на промоционални цени, за да откриете, че... просто изтича срокът им на годност и вместо да стоят на рафт, който да обозначава този финален срок, мениджърите на магазина се решили да ги обявят с намалени цени.

Ако ДДС-то за продукти за хранителната банка беше отпаднало, тези храни по най-бързия начин щяха да бъдат доставени и разпределени на хора в нужда. Тоест щяха да нахранят гладни, вместо да отидат в екарисажа или на боклука.

Нов за българина, но утвърден в световен мащаб начин за борба с глада набира скорост у нас. Българската хранителна банка (БХБ), която работи от лятото, вече е събрала и раздала около 60 тона хранителни продукти.

"За няколко месеца привлякохме около 20 партньорски организации, чрез които пакетирана храна стига до около 2000 души месечно", разказва пред Webcafe.bg Мая Калчева, изпълнителен директор на Хранителната банка.

Прохождащата организация е свързващо звено между хранителния бранш - от производителя до търговеца - и нуждаещите се. Не я бъркайте със социална кухня за раздаване на топла супа. "Напротив, нейната работа, накратко казано, е да свързва бизнеса и нуждата", казва тя.

Пътят на храната

В складовете на Хранителната банка в Елин Пелин постъпва дарената пакетирана храна, както и охладени продукти: млечни произведения, месо, зеленчуци. Доброволци преглеждат срока им на годност и качеството. Следва бързо разпределение на провизиите към партньорските организации, които включват хранителни програми в своята дейност.

Това са социални кухни, социален патронаж, неправителствени организации, помагащи на деца с увреждания и техните семейства, възрастни хора, самотни майки и жени в риск, хора в неравностойно положение и т.н.

"Когато се каже "загуба", "разхищение" на храна, ние веднага се сещаме за боклук. Нищо подобно. Не става въпрос за храната, която вадим от кофите или за остатъците в чиниите ни. Не става въпрос за храна, която е второ качество, а за такава, която можете да си купите в магазина", казва Крис Ребсток, вицепрезидент на The Global FoodBanking Network, който работи с БХБ от самото начало.

Неговото мнение е, че хранителните банки все повече се превръщат в продължение на икономическата верига - храната, изживявала пазарния, но не и материалния си живот, може бързо да мине през каналите на благотворителни организации до хората в нужда.

Плащането на ДДС - големият проблем

Въпреки кризата, българите изхвърлят огромни количества храна. По-големият проблем идва от големите производители и търговски вериги, които нямат стимул да даряват залежаващата храна, защото трябва да плащат ДДС.

Представете си огромни количества храна, които залежават в склад. Най-честата хипотеза е те просто да отидат на боклука - или в екарисажа (понякога до витрините за топла храна, надяваме се, не много често). Говорим за годна продукция, която не може да бъде реализирана на пазара, но би била полезна на хиляди хора, за които препитанието е въпрос на оцеляване.

Наскоро БХБ получила пореден отказ от дарение от производител - става дума за тон и половина готова продукция.

Мая Калчева разяснява как на практика стоят нещата: ако производителят е вложил 1000 лв. в производството на някакви продукти, ще трябва да заплати още 200 лв. ДДС, за да я дари.

"Бизнесът в момента няма избор. Няма стимули храната да бъде отклонена към Хранителна банка. А би трябвало, защото тези хора вече са инвестирали пари и ресурси в производството й, за да бъде просто прахосана с лека ръка. Те не искат да го правят, но трябва да оцеляват", обяснява Калчева.

Крис Ребсток дава пример със САЩ, където въвеждането на данъчни облекчения отприщило процеса по даряване на храна.

"Правителството не трябва да гледа на това като на загуба на приходи от данъци, а като на инвестиция в сектора за помощ на хората с ниски доходи. Уверен съм, че нещата ще се придвижат в тази посока", казва американецът.

Той предрича, че Хранителната банка в България ще има голямо бъдеще, защото събира гражданското общество, частния сектор и държавно участие в лицето на Агенцията по безопасност на храните.
Тази система започва да работи първо в САЩ, а след това държавата създава данъчни привилегии за компаниите, които даряват храна. Това увеличило даряването многократно.

Европейската статистика сочи, че средно на година се разхищава по 280 кг храна на глава от населението.

"Когато отидем в магазина, ние искаме да си купим ябълка без петна. Искаме перфектна ябълка. Искаме перфектни продукти. Бизнесът произвежда твърде много, за да задоволи искането на потребителите", казва Ребсток, който от 32 години работи в системата на Хранителната банка.

Как започва всичко?

Идеята за Хранителна банка се ражда през 2007 г., като в основата й лежи фондация ФОРА, опитът на БЧК и Глобалната мрежа на хранителните банки. До 2011 година следва привличане на по-широк кръг представители - бизнес, неправителствени и социални организации, тогавашните структури на Министерството на земеделието и храните, които понастоящем са слети в БАБХ.

В началото на 2012 г. Българска хранителна банка (БХБ) започна процедура по легализация, изграждане на партньорска мрежа и капацитет за работа.

В БХБ работят три души на постоянни позиции, шестима постоянни доброволци, 9 души управителен съвет и също толкова обществен съвет, представители на големи социални организации, както и на БАБХ.

Очакванията на Мая Калчева и колегите й са Хранителната банка да продължи да се развива бързо и успешно. Непосредствената цел е откриване на нова складова база във Варна.

Редом с това трябва да осъзнаем отговорността, която носим за проблема с прахосването на храна - като потребители, бизнес и държава.