Силен гръм оглася улиците в столичния квартал "Редута" в ранните часове на 8 ноември.
В 4:55 ч. на телефон 112 е получен сигнал за мощния звук, най-вероятно предизвикан от експлозия. Изпратените на място полицаи отцепват района. Оказва се, че експлозия наистина е имало. Нейната цел?
Банкомат.
Това е деветият случай на взривена ATM машина у нас за последната половин година. При други два случая банкоматите са изтръгнати чрез превозни средства от местата, където са монтирани. Не е ясно колко точно пари са откраднати при тези престъпления, но според някои от информации те може да надхвърлят 450 хил. лева.
При най-новия случай, този от 8 ноември, от ATM машината в "Редута" липсват касети с неустановена до момента сума пари. Впоследствие стана ясно, че банкоматът е бил зареден с 60 хиляди лева.
Все още не е ясно колко от тях са откраднати, тъй като след зареждането е възможно граждани да са теглили пари от него по законово установения ред - с карта и PIN код, а не с експлозиви.
"В момента приоритет са тези банди, които разбиват банкомати."
Това заяви след последния случай главният секретар на МВР гл. комисар Младен Маринов, с което можем да приемем, че полицейският „лов” за любителите на кражби от банкомати ще набере инерция. Което е нормално, след като при тези случаи един удар може да донесе на извършителите десетки хиляди левове. В същото време обаче се нанасят и множество други щети, а експлозиите са потенциално опасни за гражданите, че и за самите крадци.
Главният секретар обърна внимание и на друго - че престъпниците у нас не откриват топлата вода с взривяването на ATM машини.
"Това не е измислено в България, не е българска практика. Западноевропейските страни са имали такъв проблем преди няколко години. Най-вероятно от там е почерпен опитът", коментира Младенов.
И е прав.
Как стоят нещата в Европа
Взривяването на банкомати в Европа е престъпна практика, която нараства двойно между 2015-а и 2016-а. В същото време броят на кражбите на пари чрез т.нар. скимиращи устройства, така популярни у нас през последните години, постепенно намаляват.
Що се отнася до използването на взрив, за да се стигне до парите, тези престъпления попадат сред т.нар. "физически атаки" над ATM машини. Освен взривяването, в същата категория попада и откъртването на самия банкомат от мястото му чрез превозно средство. Нещо, което у нас се случи поне два пъти през последната година.
Броят на такива физически атаки над банкомати в Европа нараства с 6 процента през първите шест месеца на 2017 г. в сравнение със същия период на миналата. Това сочат данни от доклад на Европейската асоциация за сигурни транзакция (EAST). Организацията е създадена през 2004 г., за да се фокусира върху безопасността на ATM машините.
Взривовете на банкомати обаче намаляват с 2 процента - от 492 на 481 случая. Загубите от подобни атаки от януари до юни се оценяват на 12,2 милиона евро, макар тази цифра да не е финална.
Миналата година само за 6 месеца различни групи, занимаващи се с взривяване на банкомати из Европа, са откраднали 27 милиона евро.
Пак по данни на EAST при взривовете на банкомати загубите са средно по 14 575 евро на случай. В това число обаче не се включват щетите, нанесени на самата машина и на сградите в близост, които често надвишават стойността на парите, загубени при успешните кражби.
В Европа като цяло взривовете на банкомати намаляват, но у нас стават все по-чести.
Криминален епизод на "Как е направено"
Примерна структура на банкомат. Източник: Wikipedia
При взривяването на банкомата целта е крадците да получат достъп до вътрешността на сейфа на машината. Там се намират касетите с парите и останалите части от банкомата, достъпът до които по принцип е ограничен.
Холандците дори имат термин за подобен тип посегателство - "plofkraak". При него в машината се пробиват дупки, чрез които се осъществява вкарването на комбинацията от въздух и лесно възпламеним газ. Детонацията се прави от разстояние, а след това крадците обират събраното.
В някои случаи се използва сгъстен въздух, а понякога дори и твърди експлозиви.
Докато аматьорите в този престъпен занаят целят възможно най-големи щети, за да си осигурят достъп до сейфа на банкомата, професионалистите процедират по-внимателно. Те знаят колко точно трябва да е използваното количество газ и кое е най-удобното място в конструкцията на ATM машината, където той да бъде пуснат.
Целта им е да се осъществи една по-умерена експлозия, която да свърши само основното - да отвори сейфа и да им осигури достъп до касетите с парите.
Случаите в България до момента
Новините, съдържащи „взривен банкомат” в заглавието си, се появяват вече достатъчно често в медиите у нас, че човек да си каже „Отново ли?!?”. И е нормално с оглед на тяхната честота през последните шест месеца.
В края на май с газ е взривен банкомат в Самоков като извършителите успяват да избягат. Месец по-късно е взривен банкомат и в Бургас. Това похищение става през нощта, но разследването показва, че крадците не са успели да откраднат парите от терминала.
Експлозия унищожава банкомат в „Младост 1” в столицата в началото на август. Не е ясно колко пари са откраднати, но се предполага, че сумата е между 50 и 80 хиляди лева, а извършителите още се издирват.
Четири дни по-късно друг банкомат в същия квартал е взривен с бутилки със сгъстен въздух, а от него са откраднати над 80 хиляди лева. Месец след това с газ е взривена ATM машина и на булевард „Цариградско шосе”. Тук обаче крадците също не успяват да вземат пари.
Следва октомври, в който бандата или бандите, които взривяват банкомати, са най-активни. Над 50 хиляди лева са откраднати от машина в „Дружба”, като са използвани капсули със сгъстен въздух.
На 27 октомври са взривени още два банкомата в София – един в „Левски”, при който крадците не успяват да вземат нито една от касетите с пари, и един в Банкя, при който обаче са откраднати около 60 хиляди лева.
Следва взривен банкомат край автогарата в Самоков на 3 ноември. Не е ясно колко пари са откраднати там. Цялата тази одисея завършва със случая в квартал „Редута” пет дни по-късно.
Заловени и осъдени
Това, което прави впечатление в повeчето случаи е, че набезите се извършват в ранните часове на деня, между 3 и 4 сутринта. Друго сходство е, че извършителите успяват да избягат.
До момента от МВР не са съобщавали за заловена група, която да се занимава с взривяването и обирането на банкомати.
В други държави обаче не само има заловени, но и осъдени. Пример за това има и в началото на тази година във Великобритания. Там трима мъже бяха осъдени на между 9 и 12 години затвор заради това, че са използвали газ, за да взривят 27 банкомата на различни места из Обединеното кралство.
След взрива на машината, Джейми Дъган, Антъни Родуел и Тревър Колинс проникват в дадения обект, където е разположена тя, за да си осигурят достъп до задната й част. След това се опитват да се доберат до поставените вътре банкноти.
Тримата вилнеят в продължение на 10 месеца, като за това време открадват 356 330 паунда (над 786 хиляди лева), а нанесените от тях щети възлизат на още 320 хиляди (над 706 хиляди лева), съобщава Mirror.
Опитите им - между юли 2014 и април 2015 година - невинаги са доходоносни. Крадците се домогват само до 19 от общо 27-те банкомата, които са били техни цели. Взривовете винаги са успешни, но понякога бандата не успява да се добере до сейфа, в който се държат парите.
В някои от случаите минувачи прекъсват престъплението, а младите крадци бягат.
Какви са възможните наказания у нас?
Ако все пак се стигне до задържани и обвинени за взривовете на банкомати, у нас също ще има дела и присъди.
Какви ще са те зависи от множество фактори - събраните доказателства, броят на взривените устройства и сумата на откраднатите пари. Кражбите от банкомати следва да попадат в обхвата на членове 195 и 196 от Наказателния кодекс, свързани с наказания за кражба.
В зависимост от открадната сума, наказанието расте, защото вече може да става дума за кражба в "големи размери" и "особено големи размери". Тези критерии се изчисляват спрямо минималната работна заплата в страната и в момента са равностойни на съответно 32 хил. и 64 хил. лева.
"Банкомато-взривяващите” престъпници у нас ги грозят между една и 10 години за по-дребни суми имежду 3 и 15 години за кражба в "големи размери", като е възможно съдът да постанови и конфискация на една втора от имуществото.
Ако се докаже, че откраднатите пари влизат в графата "особено големи размери", то извършителите ги чака затвор от 10 до 20 години и конфискация на цялото имущество.
Но за да се стигне до съд, първо трябва да има арестувани. Можем да се обзаложим в кой квартал ще се намира следващия взривен и изпразнен банкомат.