Трудно ми е да пиша. Страх ме, че след като го напиша, някой ще оспори родителските ми права и на врата ще звъннат социалните.
Страх ме и заради семейството ми. Някои от роднините ми ме познават прекрасно, други вероятно ще се шокират от прочетеното. Мисля си, разбира се, за най-близките ми, както и за децата ми, които могат да станат нечии мишени.
И а работата ми - въпреки че пиша само за едно малко парче от моя живот, ЦЯЛАТА ми професионална кариера може не само да пострада сега, но и да има дългосрочни последствия.
Да погледнем обаче истината в очите: по всяка вероятност думите „майката, която пуши трева" на секундата са ме принизили интелектуално във вашите очи с поне няколко десетки пункта, въпреки че достатъчно надеждни изследвания са показали, че марихуаната няма негативен ефект върху мозъчната дейност.
Асоциацията, когато се каже „любител на канабиса" (за разлика от алкохола и цигарите) е за някой, който се търкаля на дивана в 2 следобед по анцуг и с пакет чипс. Притеснявам се също, че отсега нататък, всеки който ме срещне - в частния или в служебния ми живот, винаги ще се двоуми дали съм напушена или не.
Но понеже никога не съм избрала най-лесния път, смятам, че някой трябва да открехне вратата. Мислех си, че това трябва да е някой, който живее в Коларадо или в Орегон, и който не го заплашва нито затвор, нито отнемане на родителските му права.
Започвам аз (съжалявам мое дете!)
Аз съм майка, домакиня и почитателка на тревата. Според приятелите ми мога да се нарека така, защото пуша марихуана повече от три пъти седмично ... понякога пуша и само по два пъти.
Да пиша всичко това е едновременно плашещо и разтоварващо. Вече е легално - живея в Колорадо и мога да си купя висококачествена трева по пътя от супера до бензиностанцията. В светлината на скорошното изсветляване на този бизнес, смятам, че е време да се вдигне завесата за майчинството и марихуаната. Знам, че и бащите пушат трева, но сега си говорим за майчинството.
Няма нищо необичайно, когато майките обсъждат плановете си за вечерта, когато взимат децата си от училище: „Ще излезем с приятелки да пийнем нещо, трябва да дойдеш с нас", „Не мога до дочакам да се прибера вкъщи и да си сипя чаша вино, беше много напрегнат ден" или „Имаш ли време да пием по едно?".
Понякога ми идва да им отговоря: „Знаеш ли, алкохолът не ме влече, но защо ти не дойдеш да изпушим нещо екологично, отглеждана на сянка Индика, тъкмо я купих". Но никога не събирам сили.
В момента си представям майките от училището на дъщеря ми, които тъкмо са прочели това и вече са започнали да ме съдят. Не вярвам, че наистина пиша този постинг в блога си.
Сигурно не съм единствената майка тук, която обича марихуана. По улиците има много като мен. Понякога се разпознаваме - свързва ни сестринство, обвито в шепот, съпричастност една към друга, почти съзаклятничество заради срама да кажем публично какво харесваме да правим.
Напълно приемливо е майките да пият видно - след напрегнат ден, за разпускане. Никой не се крие, когато пие - алкохолът е във всяка семейна сцена, във всеки американски филм. На масата са децата, ако е по време на вечеря, или често е преди лягане - нормално е, защото майчинството е трудно и това е част от справянето със стреса.
Представете си сега, че някоя от тези измислени майки, си запали един джоинт, директно на масата - ще бъде изядена от цялото семейство. Зрителите ще излязат на протест, филмът ще бъде забранен, като негоден за деца.
Или може би не?
Голям фен съм на сериала „Родители". В последния епизод двете по-големи деца (над 21) се бяха напушили здравата и се опитваха да стигнат навреме за семейна вечеря. Преди 20 години, когато аз бях тийнейджър, подобна сцена би довела до огромна семейна кавга, която щеше да завърши с морална проповед защо тревата е лоша, а семейството е разбито.
И в сериала тв родителите се скараха на децата. Само че не, защото са пушили марихуана, а защото са го направили в неподходящ момент. Има огромна разлика, която родителите от моето поколение трябва да направят.
Дъщеря ми расте в свят, в който марихуаната е легална и достъпна. Така както има магазини за алкохол, все някога ще има и магазини за марихуана. Въпрос на време е употребата на марихуана да стане легална в цялата страна и моето дете, както и останалите, ще живеят в този свят.
Как ние като грижовни родители да се адаптираме към тази реалност? Когато малката ми дъщеря попита дали може да пие глътка бира от чашата на баща си, ние отговаряме: „Не, това е напитка за възрастни, ще ти прилошее" и тя го разбира. Такива са правилата. Научили сме я също, че човек може да се изгори на горещата печка, че не трябва да пипа препаратите под мивката.
Ние бихме могли да си крием тревата, така както правеха родителите ми, от страх какво ще си помислят другите за нас. Двамата с брат ми се оставихме да ни заблуждават само до 10. Това беше първият път, когато намерих трева. За нас беше нещо като откриване на съкровище, което пък ни стимулираше да търсим още и още. В моето детство марихуаната беше нелегална, тя беше табу, но повечето родители я криеха в чекмеджето с бельото - мога да потвърдя това и от дългогодишния си опит на детегледачка.
От личен опит знам, че тревата е толкова по-атрактивна за децата, колкото повече родителите отказват да говорят за нея. Въпреки това, ако си призная, ще се чувствам като безотговорна майка, макара марихуаната вече е легална. Но ако я лъжа, тогава ще бъда една измамница, на която не може да се има доверие ... и всичко ще ми се върне в нейните тийнейджърски години.
Трябва да има някакъв среден път. Не можем да протестираме срещу ножа в кухнята, понеже има опасност да ни пореже. Не можем да победим вълната, която вече е заляла живота ни. Трябва да я приемем - че ще влезе в дома ни, през задния вход, точно както уискито и болкоуспокояващите. И ние трябва да подготвим децата си.
Според мен единственото, което помага, е пълната истина. Срамът и тайната само се подхранват взаимно. Когато децата спрат да ни се доверяват, те спират да говорят с нас и вече няма бариери на пътя пред дрогата. Може да се злоупотреби с всичко, когато преувеличаваме и точно ТОВА е урокът, който можем да предадем. Не можем да лъжем децата си дали пушим трева или не, но ние можем да се владеем и да служим на децата си за пример ... но трябва да говорим с тях за това.
Така че Мая, когато си достатъчно голяма, за да прочетеш това, искам да съм сигурна, че знаеш, че пуша трева. Аз преценявам точно колко и кога, винаги мисля за твоята сигурност и здраве, също както, когато пия алкохол. Обещавам да те науча да подхождаш така към всички легални субстанции, когато пораснеш. Ще ценя живота ти и ще изграждам живота ни върху честност и сила, а не върху срам и тайни.
Това е моето голямо признание. Бях достатъчно смела, за да пиша за него, а вие имате ли смелост да коментирате. Вие също ли сте родители, които пушите трева? Смятате ли, че трябва да отида в затвора, заради този постинг в блога ми? Обичаш ли ме (това е за моята свекърва)?
Поздрави,
*Кири Уетсби работи в сферата на човешките права. Живее поравно в Колорадо и Мексико. Отскоро е майка, практикува будизъм. Автор е в The Huffington Post.
