До преди два дни можехме да говорим каквото си искаме за българо-италиано американската бизнес-дама и публична личност Дарина Павлова. Можехме да си чешем езиците по повод нейното минало, настояще и бъдеще и това да минава между другото, в графата "клюки за богатите и известните".
Можехме да се питаме "къде е талантът й", след като беше жури в популярно телевизонно предаване в национален ефир. Можехме да гледаме с любопитство интервюто на Сашо Диков с нейния свекър Павел Найденов - бащата на мистър Мултигруп - Илия Павлов и да цъкаме завистливо, когато той говори за милиони и милиарди, все едно си брои джобните пари.
Можехме да четем жълтите вестници, които славославят или вадят по някоя клюка за "веселата вдовица", да казваме "тази все по мафиоти си пада", защото имаше връзка с италианския премиер Силвио Берлускони, а след това да я критикуваме как има млад любовник ("срамота, жена на 55 години!").
Можехме да се смеем в шепа, че се е прекръстила на Дария Стефанели в Италия, за да избяга от "лошата карма"...
Но вече не е смешно.
Българското риалити, в което на милионерката Дарина Павлова й е отсъдена една от по-главните роли, е твърде брутално, безмилостно, цинично и еднакво жестоко удря както бедните, така и богатите, както известните, така и скромните хора.
Всъщност удря по всички нас: участниците и зрителите в това зловещо шоу, които сме платили скъпо и прескъпо входа за представлението.
На 29 юни Комисията по досиетата обяви сътрудниците на ДС, свързани с хазартния бизнес у нас и разбрахме, че Дарина Павлова е била нещатен сътрудник на Службите и е записана като съдържател на явочна квартира с псевдоним "Антена" към Шесто управление.
Досието й датира от април 1989 година.
Същотото това досие е унищожено на 30 януари 1990-та, при разпореждането на тогавашния министър на вътрешните работи генерал Атанас Семерджиев. Този най-висш офицер от Службите така и не доживя момента да понесе отговорността за онова секретно прочистване на документите на ДС.
Той първоначално беше осъден на 4 и половина години затвор за заповедта си, но през 2003-та година присъдата беше отменена. До последния си ден, Семерджиев отказваше да признае каквато и да е вина за потулването на тайните на службите. И правилно.
Защото потулване няма.
Досиетата може и да са прочистени, но "картончетата" не се губят никога. Така е замислена цялата агентурна схема, която почива на вярата, че когато моралът и законът са несъществени величини, то "наказанието" може да идва само и единствено от страна на Службите.
Така и става днес. В нашето апатично и конформистки настроено към "новия си елит" общество, посланието с разкриването на "картончетата" на редица богати и "преуспели" (независимо как) лица гласи точно това, което трябва да гласи, а то е:
може да си милионер, но не забравяй КОЙ те направи такъв.
Системата за разкриването на "агентите", която се случва по този неочакван и хаотичен начин, действа много успешно в полза на потулването на истинските "виновници" - на онези, които действително са вербували хората, често чрез изнудване, принуда, компромати.
Такъв е и случаят на Дарина Павлова, в който посланието е ясно: тя - богаташката - е виновна за всичко! А кой, какво, защо... това няма да стане ясно.
Истината навярно е малко по-различна.
През 1989 година Дарина Калчева Георгиева - провинциално момиче от Казанлък, е на 29 години и прави първите си стъпки в актьорската професия. Тя вече е завършила НАТФИЗ и се е снимала (даже с голи кадри) във филма на Рангел Вълчанов "А сега накъде...?" от 1988 година.
Според документите на ДС, Павлова е вербувана за сътрудничество към отдел 01 "Художествено-творческа интелигенция" на идеологическото управление на службите - както са вербувани и редица други актьори и творчески личности.
Най-вероятно, подобно на много "мишени" на службите, Дарина Павлова надали е "работела" кой знае колко активно и надали изобщо е работела като "агент".
За по-малко от година "агентурна" дейност и то в края на комунистическия режим, няма какво кой знае колко да направиш, а може и въобще да не й се е налагало да прави каквото и да е било "лошо" или "нередно".
Но принадлежността към ДС по онова време е нещо като "паспорт" и, както много ясно се вижда в историята на мис "Мулти", именно това вечно картонче я прави "наш" човек, "щампова" я завинаги като един от "тях" - приближените до комунистическите служби.
Като същевременно й отваря път "в живота".
Така, напълно според коварния, сатанински в мащабите си ДС-замисъл, пред младата Дарина се отворя възможността за по-добро бъдеще, както и за брак с "нашето момче" Илия Павлов (който не би бил възможен, ако тя не беше причислена към номенклатурната общност).
И в крайна сметка за превръщането й в това, което е сега: бизнесдама с милиони собствено богатство.
Интересна подробност е, разбира се, че абсолютно всички в управителния съвет на бъдещия "Мултигруп" - като се започне от бащата на Илия Павлов - Павел Найденов, за когото също онзи ден беше извадена информация, че има досие с псевдоним "Славяни", и се мине през Недялка Сандалска, която беше обявена още преди години като "Ели" на Второ главно управление на ДС, не са случайни хора.
Затова и, подобно на много други, натрупали през 90-те години състоянието си милионери, и Дарина Павлова, чиито съпруг през 2002 година имаше лично богатство от 1,5 млрд. долара (според полското списание Wprost) и който през 2003 година беше публично екзекутиран от снайперист пред входа на офиса на "Мултигруп", многократно заявяваше, че не иска да има нищо общо с България. Нормално.
Всеки който виси с "картонче" и има възможности, не би и искал да чуе за страната, в която винаги някой може да ти напомни кой си, с кого си спал, как си започнал кариерата си, кой е бил мъжът ти и защо не си се отчел.
Затова и ако Павлова все още не е съжалила за своя бизнес-сантимент към България (ако не беше член на Надзорния съвет на гранд хотел "Варна" АД и хотел "Интернационал" АД, тя най-вероятно нямаше да бъде "осветена" при тази проверка), то най-вероятно това се дължи на някакъв вид южноевреопейско безсрамие - същото, което редовно я поставя на челните страници на ред жълти издания.
Едно е факт: досиетата са и ще продължават да бъдат освен клеймо, така и удобен инструмент, който може да се обърне практически срещу всеки в публичното пространство днес (или поне сред ключовите икономически и политически фигури) и да му зашлеви шамар, независимо колко време е минало - 25, 30, 40 или 100 години.
Посланието на ДС е прекалено силно и категорично: независимо с кого дадената личност спи, колко пари има и в коя част на света се намира в момента, ако посмее да си играе картите в България, "картончета" винаги ще му напомнят, че е само пионка, част от най-зловещия социален експеримент в новата история.
Ясно е, че за много хора, чували, чели или участвали (защото има и такива) в "разпределянето" на националното богатство след падането на режима през 1989 година, "агентурата" на Павлова не е новина.
Новината е, че тъкмо бяхме забравили мутренските години и отново се завръща като ужасно дежа-вю едно напомняне от Службите, което звучи като рефрен: "По-добре да имаш досие в ДС, отколкото да свършиш като мъжа си".
Действително, всеки отговаря за действията и постъпките си и никой не може да избяга от миналото.
Може да се правиш на уважаваната публична личност по сутрешните блокове и да участваш в някакви безсмислени реалити програми, можеш да правиш бизнес зад океана и в Европа, защото навсякъде по света парите не миришат.
Но в момента, в който забравиш от къде тръгваш, винаги някой ще ти го напомни. Няма неплатени дългове.
Такава е циничната истина, напомняна от Службите.
Разбира се, и да се вадят досиета на парче, и да няма лустрация също не е изобщо добро решение, защото така само се подсилва влиянието на агентурната машина, а страхът продължава да сковава политическия и икономическия "елит" на страната.
Но докато лустрацията се случи, нека да не отваряме широко вратите на студия и да не пускаме през екрана всякакви лица в домовете си, докато не сме преценили добре какво точно е постигнал съответният индивид и никога да не забравяме КАК точно се е случило това.
В противен случай ще продължава да се налага Комисията по досиетата да ни напомня с шамар истината за този или за онзи.
А това мръсно изживяване - както за участниците, така и за зрителите.
