Александър Смирнов никога няма да забрави еуфорията си от август 1991. По това време той е студент в Ленинград и изглежда слаб и блед. В утрото на 20 август 1991 излиза на централния градски площад и вижда море от хора, участващи в една от най-големите демонстрации в Русия. Ден по-рано е започнал военен преврат.
Неуспелият опит за "пуч"
Ръководителите на КГБ, армията и полицията, както и някои други твърдоглави комунисти изтръгват контрола над Съветския Съюз от ръцете на президента Михаил Горбачов, вкарват танкове в Москва и обявяват извънредно положение. В отговор стотици хиляди души от цялата страна излизат по улиците, за да спрат завръщането на комунистическата държава.
"Бяхме готови да легнем пред танковете," спомня си Смирнов. Някои хора в Москва действително го правят. Само три дни след началото на военния преврат гражданската съпротива го осуетява. На 22 август лидерите на пуча са арестувани, а Съветският Съюз никога не се завръща. Четири месеца по-късно, по Коледа, той бива окончателно ликвидиран.
Първият инстинкт на Смирнов след демонстрациите е да документира случилото се. Студентът по история започва да колекционира ръчно направени плакати, ленти, съдове и прибори, които хората са използвали при барикадирането на Москва и Ленинград. Той подрежда в каталог всичко, което успява да открие, и вярва, че събитията от август 1991 ще се превърнат в един от най-гордите моменти от историята на Русия.
През следващите 20 години той пътува из страната, събира якетата и противогазите, които хората са носили по време на съпротивата, и снимките, които са заснели на протестите. По повод 20-та годишнина от тези събития, колекцията е изложена в Държавния музей на руската политическа история в Санкт Петербург.
Експозицията обаче претърпява тотален провал: "Няколко учители по история доведоха класовете си и някои от демонстрантите дойдоха да си припомнят случилото се," казва Смирнов. "Но всички ни питаха защо мястото е толкова малко и как така там няма почти никой".
Никой не се вълнува от годишнината
Вече 20 години в Русия липсва официално почитане на събитията, които са я превърнали в независима държава. Докато повечето бивши съветски държави отбелязват деня на своята независимост с паради и политически речи, руското правителство не удостоява своята годишнина дори с нещо скромно от рода на възпоменателна пощенска марка.
Нито един от настоящите лидери на държавата - в това число министър-председателят Владимир Путин и президентът Дмитри Медведев - не споменаха публично годишнината, а висш представител на партията на Путин - Сергей Неверов, дори заяви, че този ден не би трябвало да бъде празнуван, тъй като би могъл да предизвика повторение на протестите от 1991.
"В наши дни се опитваме да обединим гражданското общество и да не позволяваме повторението на тези събития", обяснява Неверов.
Руската бюрокрация охотно се подчинява на тези призиви. Единствената държавно финансирана изложба в Русия, която отбелязва августовските протести, е колекцията от противогази на Смирнов, натъпкана в неприветливо място с размерите на гарсониера.
Една от основните забележителности на експозицията - серията от антикомунистически лозунги от демонстрациите през 1991, се е наложило да бъде доставена от музей в Лос Анджелис: те вече не са в Русия.
В неделя пък бе нанесена най-голямата обида върху годишнината: министерството на отбраната отказа да изпрати почетна гвардия, която да положи венци на гробовете на трима младежи, убити по време на демонстрациите.
Начело на страната са възпитаници на КГБ
В известен смисъл отказът на властите е разбираем. За Кремъл и много от неговите поданици падането на комунизма означаваше загуба на цяла империя, а последвалият хаос лиши милиони руснаци от прехрана. Надеждите, които вдъхновиха хората да протестират срещу комунистическия преврат, се превърнаха в разочарование.
Въпреки че гражданите възстановиха някои от правата си след падането на СССР, демокрацията в класическия й вид просто не се случи в Русия и някои елементи от стария режим бавно се завръщат.
Дори Борис Елцин, който поведе демонстрациите през август 1991 и пое поста на руски президент след успеха им, скоро след това започна да отслабва законодателството и да затвърждава контрола на Кремъл. Неговият наследник Путин, който наблюдаваше падането на Съветския Съюз от поста на КГБ офицер в Германия, само допринесе за затвърждаването на този процес.
"Би трябвало да бъде ясно защо властите игнорират този празник", коментира Лев Пономарьов, един от водещите защитници на човешките права в Русия. "Основната сила зад военните преврати през 1991 г. бе КГБ, а хората от днешната власт са точно от там. Защо им е да празнуват нещо, което за тях на практика е поражение?".
И наистина, в един от най-цитираните коментари, Путин нарича залеза на Съветския Съюз "най-голямата геополитическа трагедия на XX век".
Мъгляви спомени за събитията от 1991
Много руснаци са съгласни с това твърдение и сега. В проучване, публикувано миналата седмица, 10% от анкетираните са заявили, че рухването на комунистическата империя е победа за демократичните сили, докато почти половината от останалите са на мнение, че държавата е поела по грешен път.
Дори по-притеснителен е фактът, че повечето руснаци не помнят особено много от случилото се. Друго проучване, проведено от държавната изследователска агенция "ВЦИОМ" констатира, че 72 на сто от анкетираните не могат да назоват името на нито една политическа фигура, взела участие в комунистическия преврат. Едва четвърт от запитаните знаели, че Елцин е бил лидер на съпротивата.
"Изглежда живеем лишени от памет в период, в който части от историята се заличават" твърди Генади Бурбулис, държавен секретар на Елцин след разпадането на СССР. Една от големите грешки на партията на Путин "е в мисленето, че съзнанието на хората не трябва да бъде стимулирано, а напротив - приспивано", казва Бурбулис. "Лишени сме от култура за съхраняване на националната памет".
Опозицията не успя да капитализира годишнината
Събитията от август 1991 печелят вниманието на руската опозиция през последните години, което от своя страна ги превръща в център на демократичната реторика.
В понеделник вечерта активистът за човешки права Пономарьов повежда демонстрация до площада "Пушкин" в Москва, където на импровизирана сцена виси надпис "20 години от мирната демократична революция". Но този път няма и следа от големите тълпи, взели участие в тази революция; на мероприятието присъстват не повече от 300 души, като основната част са възрастни интелектуалци, старателно обкръжени от полицейски кордон. По залез слънце всички отдавна са се разотишли.
Междувременно за историка Смирнов приключва поредния ден на изложбата, която според собствените му думи все още привлича единствено "утайката на интелигенцията". Това са същите хора, казва той, които взеха участие в демонстрациите през 1991 г. и са чакали по опашки през 80-те години, за да посетят изложби за съветската история.
По това време политиката за гласност на Горбачов позволи първия честен поглед към миналото на Русия и историческите музеи започнаха да показват изложби за затворническите лагери на ГУЛАГ и сталинските чистки през 30-те.
"Стотици хора тогава стояха на опашки с часове, за да видят тези изложби", споделя Смирнов. "Тогава те бяха изумени - и чувстваха, че наистина проглеждат отвъд невежеството за своето минало". Но дали по стечение на обстоятелствата или пък по собствен избор много от тях сега отново си затварят очите.
Май не само в Русия за забравили пуча... При тази путинизация и на България и тук не искаме да си го припомняме май...
Искрено съм възмутен от тази статия! Първата част е ок, но да напишеш "Никой не се интересува от случилото се" е пълна глупост, проява на невежество и съвсем целенасочено изкривяване на истината! Цял месец по телевизиите се въртяха предавания, посветени на пуча, а в руския нет постоянно се водят дискусии и се вадят нови факти и коментари! И руският нет не е като нашия, където по спортните сайтове, четем за Минетка и другите курви. Виждам, че това "творение" е взето от "Times", но това не му придава и грам тежест. "Тримата младежи", между другото са последните трима "Герои на съветския съюз", наградени посмъртно. А историята с тяхната смърт е адски противоречива. Но като гледам това не е интересувало "коментатора" на "Таймс"... А опозицията в русия не представлява само "борци за човешки права", а също така Комунистическата паритя (КПРФ на Зюганов), ЛДПР (партията на Жириновски, те са националисти), "Правое Дело" на олигарха Прохоров и още други партии.... Моля ви се, как можете да поствате такива откровени лъжи и манипулации! И още нещо, няма как да има празненства, посветени на пуча, защото огромна част от населението в Русия изпитва носталгия по комунизма, нещо противоположно на сегашната власт там. И ако такива празненства има, то те ще са в подкрепа на пучистите! Било "притеснително"... А ако имаше празник и мекотелото, което е написало статията беше видяло огромното множество, съжаляващо за разпада на СССР, пак ли щяха да обвинят ПутМед? Тогава щяха ли да го нарекат "руският народ осъзнава историческата си безпътица през последните 20 години" или пък щеше да бъде "притеснително възраждане на носталгията по комунизма, предизвиката от КГБ-истката клика, узурпирала Кремъл"? Като стана дума за песпътица... я вижте к'во става у нас? Някак си и ние не сме си намерили пътечката, а ако питаш някой 20 годишен, той ще ти изпее последната песен на някоя чалгатутка, но няма да се сети въобще за това, че е имало партиен дом, нито за пожара там, нито за това откъде всъщност започват протестите в България, довели до промяната... Това не е ли "притеснително"? Липстата на каквото и да е отношение към тези исторически факти у хората тук не е ли "притеснително"? Ако трябва и доказателства ще ви дам, че в Русия не е така и хората много живо се интересуват и коментират случилото се пред Белия дом на набережной... Защо не вземете коментар от "Таймс" за странното арестуване на Сейф Ал Ислам и появата му няколко часа по-късно в идеално здраве на Триполи? Или кадрите от "битките" на централния площад в столицата на Либия и кадрите от разходката на сина на Кадафи по същия площад, където се чуваха само отдалечени изстрели, идващи от покрайнините на града? Или защо САЩ мълчи за случващото се в Сирия? Или как стана така, че бунтовниците в Либия щурмуваха града откъм морето, адски сложна операция, а нямат никаква военна подготовка, освен стрелянето с автомати от джипки "Тойота"? Или са се научили за четири месеца возене в пикап? Тая история не смърди ли от километри? Щото такъв няма и няма да има, заради провала на грамадната медийна пропаганда! Моля ви се, web cafe, статиите ви са интерсни, но за да не останете с имиджа на сайт за кифли и самозабравили се герои на перото, бъдете адекватни и поне проучвайте нещата, които пускате. Това ще ви направи различни от всички останали, които от няколко дни твърдят, че Кадафи ту е заловен, ту е обкръжен, ту е в неизвестност...
Демокрацията не се случва и в западно европейските страни.Те бяха и си останаха алчни капиталистически държави,забогатели от колониалното ограбване на целият свят.Не са по-умни,по-способни или по-добри от нас. Но са по-хитри и с опит в лъжите и медийното манипулиране на тълпата. Престориха се на демокрации за да си броят крачките.Но който си брои крачките, КРАЧКИТЕ МУ СА ПРЕБРОЕНИ!
@иван, съгласен съм, че трябва да сме запознати с гледните точки по даден казус. Въпросът е, че това не се случва. Запознати сме само с това, което цитират нашите медии от чужбина - предимно CNN, Fox, Times, BCC и др. Досега, откакто се помня много, ама много рядко е имало материали, цитирани от руски или защо трябва да са руски? Каквито и да е медии, различаващи се от тези около десетина, които ни иформират. Шокиращо беше, когато през 2008 г. стана стъклновението между Русия и Грузия... има хора, които и досега си мислят, че руснаците са нападнали... Затова толкова се възмущавам от подобни материали. И се възмущавам от медиите, които ги пускат и превеждат. Със същия успех кафето можеше да разгледа случката, която стана буквално преди няколко дни - около стотина пияни младежи трошаха коли, биеха хора и т.н. по централните улици на Москва, че дори стигнаха до един от дворовете близо до Кремъл. Това не си ли струва вниманието? Или, че целият им нет в момента е гръмнал от страх, че нещата, които се случват в Африка ще се случат и в Русия, а властта си бърка в носа? Точно така, възмущават се, че властта не прави нищо по въпроса. А критиката към кафето - може би до някаква степен не е оправдана, но със сигурност трябва да знаят какво публикуват - проверка на информацията му се вика, а ако ще препечатваш коментар, значи заставаш зад него с името си. А за явната манипулация... Виж пича от първия коментар. К'ва путинизация у нас, като единствените новини, които научаваме за него са, че пак е пил кръв на малолетни девственици? Нещо добро... айде не добро, нещо нормално да сме чули за него? А иначе всички знаем как изглеждат проституките на Берлускони, обядът на Обама и Меркел по бански... Уж ни путинизират, а все някой лидер от "свободния свят" и Бойко са в новините... Пък и май е време и ние да подредим килера, където набутахме боклука от 89-та... Вместо да го ползваме като скривалище за компромати тип "бомба с часовников механизъм". Ма това няма да стане. Защо? Статията не напомня ли на нещо... постоянно проваляща се опозиция? Забравена история? 300 вехти интелигенти... ПС: Разбирам, че звуча като някакъв ненормален русофил. Колкото и да не искам да е така, няма как, защото има само няколко държави, срещу които се води подобна медийна офанзива... пак се сетих за новия европейски празник за "подписването на договора Молотов-Рибентроп"... посветен на жертвите на тоталитаризма... Понеже доста по-рано от пакта, не се е състоял т.нар. "Мюнхенски сговор" и понеже най-известните видео кадри с Чембърлейн не са как победоносно размахва точно това съглашение, казвайки "Ще има мир"... Пък и колкото и е бил жесток Сталинския режим, както и да го въртиш не можеш да го приравниш с немската индустрия за убиване... Е как да не се ядоса човек, като се опитват да пренапишат историята и да се изкарат по-свети от светците?
Драги Ateist,позволявам си нахалството да отбележа,че комунизмът не е качество на личността,която и да е тази личност.Човешките комуни са единственото обществено формирование,оцеляло през всички епохи на досегашната ни еволюция.В този смисъл истинският комунизъм винаги е бил и ще си остане гръбнак на човешката общност за оцеляване.Защо не смееш да протестираш срещу т.н.Европеиски съюз?Който е EUROPEAN COMMUNITY
Чинчо Аз все още настоявам да си припишеш пенсията ти да я получавам аз, пък ти си живей в комуна, живей си зад комуна ако щеш.... Ама от откачени дъртофелници
Драги Оня,опитвам се да ти обясня,че ти лично си приел да живееш в Европейската комуна /European community/.И ако имаш дупе да избягаш от нея,просто кажи!Ще ти нося багажа и даже ще те пазя от диви животни,човекоядци и отшелници.Повярвай,за това ме бива!
Да, и с удоволствие живея в Европейския съюз! А ти ако бъркаш носталгията по младините с предимствата на комунизма, съжалявам.....коня ойде в ряката и по двете линии
Драги Оня,ако се надпреварваш с някой по писане на смешни неща,ще те разбера.Но аз от зелена тиква семки не искам.Преживял съм живковизма и знам,че няма нищо общо с комунизма.По същата причина,заради която и днешният режим няма нищо общо с демокрацията.Народът е казал, че от лайно локум не става.Това ти е проблема,пич!Успех в комуната
Иван, така е, няма какво да спорим. Но това не означава, че навсякъде трябва да се прави и поддържа тая пропаганда. Всъщност само нет-а остана зона, която не може да бъде напълно контролирана, защо сами да си вкарваме главата в торбата, при условие, че можем да не го правим? Пък и този опит за световен медиен диктат не е оправдание да се пускат такива тъпотии като тази отгоре... Или световният бог на цензурата (подобно на едно друго ббожество) изпраща смс-и до редакторите на всеки сайт и блог... Според мен някой от редакторите или авторите в уеб кафето си е харесал тоя коментар и е решил да си направи труда да го преведе и постне... Пак се връщаме на момента "не преписвай сляпо, щото като препишеш лъжа, ти също ставаш лъжец". Оправданието "не знаех" - не важи, щото има нет. А "това е друга гледна точка", също не е ок, защото реално не борави с фактология. Единственото е, че наистина в Русия пучът не беше отбелязан по никакъв начин от официалните власти. И това между другото е доста по-интересна тема за коментар, защото ПутМед са преки наследници на Елцин, а пучът символизира пряката връзка между народа и тяхната власт...