"Естествено, че можете да получите копие от заповедта за прехвърляне, Дани. Аз съм тук, за да ви помогна по всякакъв възможен начин," заявява полк. Нейтън Джесъп на лейт. Даниъл Кафи във филма "Достойни мъже", след като Кафи е поискал документи, важни за разследването му, които застрашават да съсипят кариерата на Джесъп.
"Вярваш това, нали, Дани? Че съм тук, за да помогна по всякакъв възможен начин? Ефрейторът ще ви отведе в отдел "Кадри" на излизане и можете да получите всички заповеди за прехвърляне, които пожелаете."
И когато екипът на Кафи се обръща, за да си тръгне, Джесъп добавя, този път вече без усмивка на лице: "Но трябва да ме помолите любезно." Кафи, в началото поразен, в крайна сметка послушно се подчинява.
Когато Русия тропне с юмрук по масата за преговори, как ехото заглъхва
Изглежда, че американският държавен секретар Джон Кери или е имал подобно изживяване с колегата си от Русия, или наскоро е гледал "Достойни мъже", защото много скоро след като заплашваше Русия и Китай, изведнъж демонстрира рязка промяна на тона.
За тези, които са се надявали, че първоначалната твърде реторика на Кери към нежеланието на Русия да екстрадира информатора от NSA Едуард Сноудън представлява екип по външната политика на САЩ, изведнъж зареден с доза самоуважение, вероятно случилото се е крайно объркващо:
Когато държавният секретар на САЩ Джон Кери разкритикува Русия преди седмица, определяйки я като репресивна страна, той лично е обидил президента Путин и външния министър Сергей Лавров. Още на следващия ден, 25 юни, Лавров се изказа агресивно за САЩ, заявявайки, че "няма законови основания за подобен род поведение към нас от американското правителство."
И буквално след часове и двете страни изглежда вече са отстъпили от конфликта. Кери заяви на репортери, пътуващи с него в Саудитска Арабия, че САЩ "не търсят конфронтация." А американски и руски политици по време на среща в Женева на 25 юни договориха среща следващата седмица между Кери и Лавров, на която ще бъдат обсъдени проблемите със Сирия.
Русия е репресивна страна, казва Кери. Лавров отвръща, че САЩ нямат дори право да говорят по този начин за Русия. И Кери изглежда приема, че Лавров има право!
Отдавна се очакваше, че решението на Белия дом по време на втория мандат на Обама да разреши на Хилари Клинтън на практика да блокира евентуалното назначение на Сюзън Райс като държавен секретар, ще има определени последици - най-малкото защото Кери бе масово възприеман като недостатъчно подготвен кандидат за този пост. И без съмнение това е зарадвало екипа на Лавров, който се оплака от Райс пред ООН.
При споменаването дори на перспективата Райс да продължи да бъде американски посланик в ООН, руският й колега Виталий Чуркин се пошегува, че ще поиска "двойна заплата". Райс бе критикувана за недипломатичния си език към посланиците в ООН от корумпирани и авторитарни държави, но ако тя беше рязка с Чуркин, това е било и защото тя е знаела повече от критиците си.
Какво точно е знаела Райс, става ясно от скорошния доклад от разследване на репортера на Foreign Policy в ООН Колъм Линч
Линч пише, че "в по-голямата част от последното десетилетие Русия е ангажирана в систематични опити да спъва опитите за изкореняване на корупцията в разходите на ООН. Руснаците провалят работата на реформаторите в ООН и активно се борят да отстраняването им. Те реално направиха безпомощни органите за наблюдение на разходите. И те блокираха вътрешните бюджетни реформи, ориентирани към спестяването на разходите."
През повечето от това време Чуркин беше руски посланик в ООН. Естествено, той е изпълнител на дипломатическите насоки, задавани от Лавров и Путин, но работата на Райс беше да мъмри Чуркин, не останалите руски политици.
На свой ред работата на Кери сега е да се справя с Лавров, който без съмнение е оценил този факт в рамките на седмицата. А статията за руската корупция в ООН демонстрира защо плахостта на администрацията на Обама, най-неловко демонстрирана от Кери тази седмица, е важна за функционирането на системата от международни организации.
Без силно американско лидерство няма шанс многостранното партньорство да е нещо повече от много празни приказки
Фактът, че Русия е успяла масирано да поддържа корупцията при различни дейности на ООН, същевременно използвайки световната организация, за да спъва опитите да бъдат ликвидирани атомните амбиции на Иран и за да защитава агресивни диктатори като Башар ал Асад, илюстрира един ироничен аспект, който изглежда Обама никога не е разбирал.
За да се оттегли Америка от глобалните си задължения, без да настъпи хаос, трябва да има силен международен ред, в който многостранното партньорство да може да замени едностранните действия. Този международен ред обаче не може да възникне без силно американско лидерство.
Със сигурност това не е най-лесният баланс, който да бъде постигнат - но настоящата администрация на Обама очевидно е крайно далеч от постигането му, и фактите показват, че тя е избрала държавен секретар, който и занапред ще продължава тази тенденция.
