Единствената българка, която може да се нарече интелектуалец суперзвезда от световен мащаб - Юлия Кръстева, изнесе лекция на тема "Нови форми на бунта" в препълнената аула на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Тя прочете лекцията си на перфектен български, въпреки че се извини предварително за евентуалните грешки, които може да направи на родния си език, тъй като в последните 48 години, тя е разсъждавала и мислила предимно на френски език.
Въпреки това, Юлия Кръстева отдаде дължимото на българските си корени, като подчерта че за нея първите 25 години, прекарани в родината й, са основополагащи за нейните разбирания.
Тя подчерта също така символното значение на България като "нация-азбука", на България като "нация-писменост". Тя отдаде почит и на "основателите на тази българска идентичност, споена от културата: на братята Кирил и Методий и на техните ученици, сред които е и Климент Охридски, чието име ни приема тук".
С желанието да е винаги актуална по болезнените въпроси, засягащи човечеството, Юлия Кръстева засегна болезнени въпроси за смисъла на бунта, за търсенето на идентичността, през смисъла на религията.
Тя разкри своята гледна точка, според която идентичността би могла да бъде разгледана като опора и "универсален антидепресант", без да пропуска да спомене и обратния вариант, при който в името на идентичността се зараждат и братоубийствени войни.
"Аз твърдя, разбира се, че на нас ни е нужна идентичност: национална, полова, езикова, културна... Тъй като идентичността е универсален антидепресант: ако не знаете вече кой сте, вие се съмнявате в себе си, постепенно ставате нищо, вие ще се угнетите, вие ще се самоубиете. Но антидепресантите бързо се израждат в маниакална възбуда и отварят пътя към братоубийствени войни: днес това е по-видно от всякога под натиска на интегризмите".
Кръстева се спря на въпроса за всеобхватността на кризата, която светът преживява сега, породена основно от факта, че хората си дават все по-добре сметка, че всяко решение застива на свой ред в - потенциално тоталитарни - догми и безизходици.
Вярна на идеята за традиционната мисия на интелектуалеца в света, Кръстева подчерта нуждата да се преоретизира ролята на духовността.
"Под натиска на техниката, диктата на образите и ускорението на информацията, забравяме, че човекът, тоест говорещото същество е истински живо само при условие че има душевен живот.
Но такъв живот съществува единствено когато човек постоянно поставя под въпрос своите норми и способности, собствената си полова, национална, езикова идентичност; желанията си, страданията си, своите любови и омрази.
Не политическите апарати, а тъкмо разбунтуваните мъж и жена, в своето безпокойство на изследователи, са факторите, които усещат разочарованието от цивилизацията и търсят подходящ отговор" - каза Кръстева.
"Преди да вдигнеш революция в квартала, трябва да направиш революция в себе си.
Чрез какви средства да задвижим тази промяна? Те са множество. Като психоаналитичка, аз смятам, че психоанализата е очевидно едно от тези средства. Но също изкуството, преоткриването на различните религиозни преживявания от миналото, дори когато си атеист, са други такива средства".
Психоаналитик, лингвист, семиотик, философ, Юлия Кръстева постави още един интересен акцент в лекцията си, а именно този за начина, по който в обществото днес доминира рационалното мислене над любопитството, откривателството и инициативността.
"Действително, нашето секуларно общество е попаднало в клопката на едно изключително счетоводителско ръководене на живота. То мисли все повече през "данни", "цифри", "стойности" и все по-малко през "въпроси" - подчерта Кръстева.
Нейният призив е за освобождаване на духа, освобождаване, което минава през освобождаване на духовните традиции от "триковете на технологията", а също и от "опиума на религиозните догми, които банализират съзнанието".
Нуждата да вярваш и желанието да знаеш, Кръстева посочи като основни вътрешни логики, които могат да прокарат път към самопознанието.
Ето избрани акценти от лекцията на Кръстева:
"...Бих искала да обърна особено внимание на бунтовете, наричани "недоволството на предградията", които се усещат особено силно в някои големи градове на Европа: Лондон, Париж, Марсилия... Не са ли те провал на френския модел на секуларизацията, на светското начало? Става дума за по-сериозен проблем: ние се докосваме тук до едно психическо положение, което е логически и хронологически отвъд или преди сблъсъка на религиите..."
Престъпното поведение на гангстеро-интегризма
"Мисля, че престъпното поведение на "онеправданите тийнейджъри" всъщност разкрива една по-радикална фаза на нихилизма, фаза, която се развива под или преди "сблъсъка на религиите". Това престъпно поведение - този "гангстеро-интегризъм", е по-сериозно, тъй като то улавя в по-голяма дълбочина двигателите на цивилизацията, като изразява унищожението на пред-религиозната "нужда да вярваш", гаранция за душевния живот със и за другия, който днес се опитвам да изясня".
В търсене на логиката на крайното зло
"Безпричинно ли е радикалното зло? Мистиката и литературата твърдят, че е безумно да се търсят причините на радикалното зло. Ние - политическият пакт - не можем да спрем дотук. С психоаналитичния опит не ми е достатъчно да се бунтувам. Аз търся логиките на крайното зло, за да му направя по-точно тълкуването в преноса-контрапреноса.
Ние откриваме, че след семейната дезинтеграция и общественото безсилие, определени хора - особено юношите - се поддават на боледуването от идеалност: неспособни да разграничат добро и зло, вътре и вън, субект и обект, те буквално експлодират".
За нагона на смъртта (по Фройд)
От двата нагона, които живеят в нас, нагон на живота и нагон на смъртта, именно смъртният нагон поглъща душевния живот, който гасне в сляпа деструктивност и е в крайна сметка самоунищожителен. Нуждата да вярваш пропада в империята на разпадането на връзките и лишаването от връзка с обекта, придружени от едно безумно удоволствие или в празнотата на апатията".
За кризата на съвременното общество
"Съвременното общество се намира пред едно историческо предизвикателство: способно ли е да се изправи пред тази криза на нуждата да вярваш и на желанието да знаеш, която похлупакът на религията вече не може да овладее и която заплашва основата на връзката между хората?
Тревожността, която смразява демокрациите в това време на ексцесина фона на икономическата и социална криза, изразява несигурността ни пред този колосален залог.
Способни ли сме да мобилизираме всички средства, полицейски, както и икономически, без да забравим средствата, които ни дава изследването на психиката, за да съпроводим с деликатността на необходимото вслушване, с адекватно образование и с подобаваща щедрост, това мъчително боледуване от идеалност, което ни връхлита и което изразяват юношите от добрите квартали, а още повече от зоните на безправните?
Интерпретирана по този начин, "кризата на младите", която зове Бог, и кризата на онези, които се поддават на злонамереността на злото, не може да не ни засяга".
