Хроника на един предизвестен щит

През 2007 г. президентът Буш II обяви, че през 2011 г. ще разположи щит – или ПРО, в Централна Европа – радари в Чехия и ракети в Полша. Тогава руският премиер Владимир Путин предупреди за Студена война II и заплаха за ядрените ракети на Русия, разположени в анклава Калининград, на границата с членовете на ЕС Полша и Литва.

Президентът Обама ревизира плановете на Буш и предложи нов анализ и оценка на риска. Москва предложи при отказ на САЩ от ракетен щит да се изгради обща система на отбрана, като се използва военна база в Азербайджан. Отговор от Вашингтон не последва.

В новия вариант за ПРО на администрацията на Обама Чехия отпада, Полша остава и ракетите се изместват по-близо до Близкия изток и Русия. Включването на Румъния - с намек и за България, стана ясно още при първата източноевропейска обиколка на вицепрезидента Джо Байдън миналата есен в Полша, Чехия и Румъния.

В първата седмица на февруари румънският президент Траян Бъсеску обяви, че Румъния е съгласна с предложението на САЩ до 2015 г. да приеме наземни прехващачи като част от американските планове за защита на Европа от Иран и други регионални заплахи. Според предварителните съобщения става въпрос за SM-3 (Standart Missile-3). Седмица по-късно за преговори за ПРО в България обяви новият американски посланик Джеймс Уорлик – и за покупка на изтребители...

Румънското одобрение е в начален стадий, тъй като актуалното споразумение предстои да се договори между Вашингтон и Букурещ и да се одобри от парламентите. През същата процедура ще мине и България. Странно защо обаче премиерът Борисов обвърза българското съгласие с някакво съгласуване с Европейската комисия. Защото говорител на Комисията вече обясни по повод румънския казус, че това е предмет на двустранна дискусия между Букурещ и Вашингтон и на съответното двустранно споразумение.

В рамките на няколко дни Москва – в лицето на посланика си в ЕС Чижов, външния министър Сергей Лавров и висши военни, изиска публично детайлни обяснения от САЩ, от Румъния и от България, и обяви, че третира разполагането на ПРО като заплаха.

В новата военна доктрина на Русия, одобрена от президента Дмитрий Медведев, е записано, че НАТО "се стреми да глобализира своите функции в нарушение на нормите на международното право".

"Някой би могъл да се аргументира с довода, че Румъния е по-близо до Иран от Полша, но според информацията, с която разполагаме, Иран - нито сега, нито в бъдеще ще застраши с ракети, способни да достигнат Румъния. Да не говорим за Полша, Централна Европа или САЩ", заяви по повод заплахите, с които САЩ обяснява ПРО, посланикът на Русия в ЕС Владимир Чижов. Същият, който каза, че България е троянският кон на Русия в ЕС.

Становището му обаче не се споделя от Пентагона, който съобщи, че Техеран разполага с балистични ракети, способни да ударят по бази в Близкия изток и Източна Европа. На 16 декември м.г. телевизия Al Alam съобщи, че тестваната успешно от Иран далекобойна ракета „Седжил 2“ е с обхват 2000 км. Според Асошиейтед прес, това е достатъчно, за да бъдат достигнати американски бази в Персийския залив и части от Югоизточна Европа.

Според европейски анализатори, ако намеренията на САЩ се спрат до разполагането на прехващачи за ракети със среден и малък обсег, това не би представлявало заплаха за Русия. По друг начин обаче стои въпросът за система за отбрана, насочена към междуконтинентални балистични ракети.