Откакто беше публикуван проекта за Закон за детето през ноември 2011, той се рекламира като отражение на Конвенцията за правата на детето на ООН, по която България е страна от 20 години и има задължението да я приложи във вътрешното си законодателство.
Твърди се, че проектозаконът е в пълен синхрон с Конвенцията и че в центъра са поставени правата на детето, че това е закон, който защитава правата на всички деца, за разлика от сега действащия ЗЗД, който е за децата в риск.
Въпреки че досега никой от критиците на законопроекта не се е противопоставил на Конвенцията, застъпниците на проекта - МТСП, ДАЗД, и подкрепящите ги организации, в т.ч НМД, от самото начало и досега използват черен PR по отношение на критиците на законопроекта - щом са за отхвърляне на проектозакона, значи са против КООНПД и против идеята, че децата имат права! Това били родители, които не разбират, че децата са правен субект, които мислели, че децата са тяхна собственост и искали да могат да правят каквото си искат с децата си.
Кой всъщност е противник на Конвенцията за правата на детето и на правата на детето по тази Конвенция?
За да разберем това, трябва да прочетем Конвенцията за правата на детето и да я съпоставим с проекта за Закон за детето - това е нещо, което всеки може да направи. Конвенцията гарантира на детето закрила и грижи при зачитане правата и задълженията на родителите (чл 3), гарантира правата на детето при зачитане на отговорността на родителите да осигуряват тези права и да го ръководят при упражняването им (чл 5) и признава принципа, че двамата родители носят обща и първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето и че осъществяването на прословутия най-добър интерес на детето е тяхна основна грижа (чл 18).
Според проектозакона обаче, държавата е единствената, която гарантира и защитава правата на детето (чл 1). Детето има право на самостоятелен достъп до съд за защита на правата си, като малолетните деца се представляват от държавата (чл 24), а не от родителите си. Всички лични семейни взаимоотношения са предоставени на арбитража на държавата (чл. 49) в лицето на дирекция Социална подкрепа. Конвенцията недвусмислено признава, че родителите са тези, които защитават и гарантират правата на детето и тези, които го представляват при упражняването на неговите права. В Проектозакона държавата е тази, която осигурява закрила и грижа за детето, защитава и гарантира правата му и го представлява при упражняването им.
Следователно с този проектозакон се отхвърля компетентността на родителите да отглеждат и възпитават децата си и да гарантират техните права, а на държавата се прехвърля отговорността на родителите, в противоречие с Конвенцията. Значи не критиците, а авторите на проектозакона са противници на Конвенцията за правата на детето.
За да се обоснове прехвърлянето на отговорността за децата от родителите върху държавата, се преекспонират твърдения, че съвременните родители не се справят с отговорностите си, затова трябва държавата спешно да се намеси, за да защити правата на детето. Да продължим нататък с още примери на съпоставка и да видим за кои права става дума и как държавата ще ги защитава:
1. Правото на детето на защита от разделяне от родителите против волята им - Конвенцията в чл 7, 8 и 9 гарантира, че разделяне на децата от родителите може да има само в особените случаи на малтретиране или изоставяне, и задължително при възможност за съдебен преглед. В чл 42 от проектозакона разделянето е възможно, ако административен орган прецени, че това се налага за защита на "най-добрите интереси" на детето, и няма възможност за съдебен преглед. Закрилата срещу разкъсване на връзките между родител и дете е подменена с гарантирана възможност за държавен орган да разкъсва тези връзки по своя преценка.
2. Правото на свобода на мисълта, съвестта и религията е защитено от Конвенцията като право, което се упражнява заедно със семейството и при зачитане на правата и задълженията на родителите да осигуряват ръководство на детето в съответствие с възрастта му (чл 14). Проектозаконът не гарантира правото на детето на свобода на мисълта, съвестта и религията. В замяна на това постановява, че децата формират възгледите си "свободно, с подкрепата (а не с ръководството) на родителите си" (чл 20). Тоест възпитават се сами. Правото на свобода на мисълта, съвестта и религията е подменено с право на отхвърляне на възпитанието в семейството.
3. Правото на свобода на изразяване на мнение - гарантирано от чл 13 на Конвенцията, при зачитане правата и задълженията на родителите да контролират, с оглед най-добрия интерес на детето, информацията, до която то има достъп за упражняване на това свое право. Вместо това проектозаконът гарантира правото на държавата и НПО да информират и консултират детето за неговите права пряко и без знанието и съгласието на неговите родители (чл 21). Правото на свобода на изразяване е подменено с право на държавата на достъп до децата пряко волята на родителите им.
4. Закрила срещу насилие - Конвенцията в чл 19 гарантира закрила от всички форми на физическо насилие, изрично изброени като нараняване, злоупотреба, липса на грижи, малтретиране или експлоатация, включително сексуална, от страна на родителите или други лица, на които е поверено детето, при изискването за съдебна намеса. Проектозаконът забранява форми на възпитание от страна на родителите, които накърняват достойнството на детето (чл 45). От една страна, държавата ще определя дали една форма на възпитание накърнява достойнството на детето, от друга страна, тази закрила е само срещу родителите, а не и срещу други лица, на които може да е поверено детето, тоест държавата в лицето на своите институции за деца може да прилага методи, които накърняват достойнството на детето.
Оставена е широка врата за репресии на основата на интерпретации на термина "насилие", който включва всички действия, които биха могли да имат (нищо че нямат) вредно въздействие върху детето, включително "други форми на отрицателно отношение"(чл 3 ал 27). Така правото на закрила срещу насилие е превърнато в право на държавата да обяви за насилие каквото и да е, за да може да се намеси в семейството във всеки момент.
5. Закрила срещу дискриминация. Конвенцията зачита правата на детето, без каквато и да е дискриминация по признаци на детето или неговите родители, като изрично гарантира закрила на детето срещу дискриминация заради граждански статус или поведение на родителите. (чл 2 ал 2) Проектозаконът (чл 6) не гарантира закрила срещу дискриминация на основа признаци на родителите и изобщо пропуска изричната забрана в Конвенцията за закрила от репресии заради гражданския статус на родителите. Като разглежда децата отделно от родителите им - на практика допуска дискриминация на децата заради белези или гражданско поведение на родителите.
Следователно, според посочените примери, не критиците, а авторите на проектозакона са против правата на детето, както са разписани по Конвенцията за правата на детето.
Изводът от тази съпоставка (напълно съвпадащ със становищата на всички организации и лица, които настояват за отхвърляне на този проектозакон) е следният - държавата отхвърля компетентността на родителите (призната от Конвенцията) да отглеждат и възпитават децата си, да гарантират техните права и да ги представляват при техните правни действия.
Вместо това държавата ще отглежда и възпитава децата от 3 годишна възраст, ще представлява децата и ще гарантира техните права по един закон, в който отсъстват правата им на семейство, на свобода на мисълта, съвестта и религията, на свобода на изразяване на мнение и на закрила срещу насилие и дискриминация.
Очевидно Конвенцията за правата на детето и проектът за Закон за детето са в пълно противоречие. Тогава защо на проектозакона се прави реклама, че той е отражение на Конвенцията и в центъра са поставени правата на децата? Според нас става дума за следното:
Или авторите на законопроекта желаят да разрушат традиционното разбиране за семейство и родителство, като за целта трябва да предоставят всички родителски отговорности на държавата, под фалшивото прикритие на защита на правата на детето.
Или авторите на законопроекта не познават (и не признават) Конвенцията за правата на детето, но понеже са убедени, че държавата може да гарантира благоденствието на всички деца по-добре от техните родители, вярват, че е по-добре всички родителски отговорности да се предоставят на държавата, като при това приемат за неизбежна, необходима и добра последица разрушаването на традиционното семейство и родителство с презумпцията, че те са пречка за добруването на децата.
И при двете хипотези имаме много неприятен извод - авторите на проектозакона или съзнателно лъжат за несъответствието с Конвенцията, или са некомпетентни да видят това несъответствие. В същото време същите тези хора казват - давайте вашите предложения! В момента тече обществено обсъждане - разбрахме какво не ви харесва, дайте да видим вашите конструктивни предложения!
Да си представим аналогична ситуация в магазина, където ни пробутват калпава стока, като съзнателно лъжат или са некомпетентни за качествата и. Добре де, казва продавачът, разбрах какво не ви харесва - какво искате сега от мен? Какво мога да направя за вас, например да преопаковам същия боклук и да ви го продам отново? В магазина подобен абсурд не е възможен. Просто отиваме при конкуренцията, където продавачът по-добре се справя с етичните стандарти на професията си. Парадоксално, един от авторите на проектозакона, доц. Велина Тодорова, ни даде такъв съвет - щом не ни харесва проектозакона, да си намерим друга държава.
Българската държава обаче е нашият единствен магазин за закони, затова не можем и не искаме да последваме съвета на доц. Велина Тодорова. За нея и за другите като нея имаме едно неприятно съобщение - това е нашата държава, този закон засяга нашите семейства и нашите деца. Ще трябва да сменим не държавата, а авторите на законопроекта.
Искаме промените в законодателството по въпросите на семейството, родителите и децата да следват предварителна широка гражданска дискусия за необходимостта от конкретни промени и за начините на постигане на желания ефект.
Искаме всеки законопроект да отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове - за обоснованост, правна сигурност и съгласуваност с всички други закони. В това число и на първо място с Конвенцията за правата на детето.
