"Мислите ми се реят свободно. Кой ли може да ги познае?"
Така се пее в една немска народна песен. Но представете си, че живеем в свят, в който някой може да чете мислите ви. Свят, в който науката може да проникне в дълбоките недра на вашия мозък и да извади от там информация, която сте считали за лична и недостъпна.
Това би ли ви притеснило? Ако отговорът на този въпрос е "да", тогава започвайте да се притеснявате още сега.
Ерата на четенето на мисли ни застига
Неврологията се развива толкова бързо, че при определени обстоятелства учените могат да използват сложната технология за сканиране на мозъка, за да определят дали можете да разбирате определен език, за коя дума си мислите и дори какво сънувате, докато спите.
Изследванията в тази насока все още са нови и видовете информация, която учените могат да открият чрез ядрено-магнитния резонанс (ЯМР), все още са прости. Но нивата на развитие в областта на неврологичните науки са потресаващо бързи, а нови открития се извършват постоянно.
Невролозите вече са в състояние да определят за коя дума мислите
В един от новите експерименти, учените от университета "Карнеги Мелън" сканират човешкия мозък, докато изследваните си мислят за някои обикновени неща - животни, части от тялото, инструменти, зеленчуци - и записват кои части от мозъка се активират, когато индивидът си мисли за всеки един от обектите.
Изследователите изучават моделите на мозъчната дейност, докато изследваните хора си мислят за 58 различни обекта. След това те се опитват да предположат как ще изглеждат резултатите от мозъчното сканиране, когато хората разглеждат съвсем нов обект, например "целина". И прогнозите им се оказват изненадващо точни.
Много представители на академичната общност предполагаха преди години, че науката никога не би могла да стигне толкова далеч. Сега трябва да попитаме: ако можем да познаем за кои думи си мислите, ще отнеме ли много време, преди да сме способни да разчитаме по-сложни мисли?
Вече е възможно и разчитането на сънища чрез технически средства
В друг експеримент учените от Института по психиатрия "Макс Планк" в Мюнхен, Германия, изследват група от "будни сънуващи" - хора, които осъзнават, че сънуват и дори поддържат известен контрол над сънищата си, докато спят.
Изследователите карат изследваните обекти да стиснат юмрук с лява или дясна ръка, докато сънуват - и сканират мозъците им през същото време. Моторният кортекс на изследваните хора - частта от мозъка, която контролира движението - се задейства по същия начин, по който би се активирал, ако човек стисне юмрук в будно състояние - въпреки че на практика ръцете на спящите не помръдват и на милиметър.
Сканирането на мозъка обаче показва, че изследваните хора наистина са сънували как стискат ръката си в юмрук.
За науката мозъкът не е затворена, недостъпна черна кутия
В хода на човешката история, вътрешните мисловни процеси са били непроницаеми, известни единствено на нас самите, а може би и на Бог. Никой не е могъл да познае за какво си мислим, или да знае как се чувстваме, освен ако сами не сме избирали да разкрием тази информация.
Всъщност идеята, че бихме могли да дешифрираме това, което се случва в сивата каша, разположена между ушите ни, е изглеждала невъзможна задача дори и преди няколко десетилетия.
Сега обаче за първи път в историята на човечеството сме способни да се вгледаме в лабиринта на човешкия ум и да извадим от там информация - дори такава, която хората биха предпочели да не знаем.
Ако такава технология съществува, вероятно е властите да желаят да я използват
Невролозите активно развиват технологии, чрез които да създават по-ефективни детектори на лъжата, с които да определят дали хората са били на местопрестъплението, или да предположат вероятността за извършване на насилие от даден човек.
С подобряването на точността и надеждността на тези експерименти, изкушението да използваме новите технологии в областта на антитероризма, в съдебната зала или дори по летищата, ще нараства все повече.
А ако сканирането на мозъка за разкриване на лъжи се окаже надеждно, разузнаването може да реши да го използва за откриване на "къртици", работодателите ще искат да го използват, за да проверяват служителите си, а училищата - за да разкриват вандалите и преписвачите.
Въпросът е: трябва ли да допускаме това да се случи?
Възможността за четене на мисли е заплаха за последния бастион на личното пространство, който е останал единствено под наш контрол. Ако неприкосновеността на човешкия ум все още означава нещо, то това е правото да запазим най-съкровените си мисли скрити от хищните очи на държавата, военните, или пък от работодателите. Нашият ум трябва да си остане само наш, а черепите ни да бъдат непробиваема стена срещу външния свят.
В момента нашето право на личен живот - дори що се отнася до собствените ни тела - свършва в мига, в който съдията произнесе присъдата си. Съдът може да наложи претърсване на дома ни, файловете в компютъра ни и дори на личния ни дневник. Той може да ви наложи и кръвен тест, с който например да се определи вашето ДНК, или пък дали използвате наркотици. Няма причина, поради която съдът да не може да наложи провеждането на ядрено-магнитен резонанс.
Тази морално-политическа дилема все още предстои да бъде разрешена
В момента технологията все още не е достатъчно надеждна, за да могат такива тестове да се смятат за действително доказателство. Времето за това обаче наближава по-бързо, от колкото сме предполагали.
В крайна сметка, съдилищата ще трябва да решават дали е допустимо да наредят някой подсъдим да премине през подобно изследване. Тук възниква деликатният въпрос дали сканирането на мозъка няма да бъде нарушение на конституционните ни граждански права.
Може би е допустимо да се претърсват домове, или да се взема кръв за анализ - ако това помага за разкриването на престъпления. Но това да позволим на държавата да навлиза в умовете ни е знак за тоталния крах на индивидуалната свобода и дава на държавите власт, с която е прекалено лесно да се злоупотребява.
