Ранен летен следобед - началото на много такива. Звукът на вълните е само спомен отпреди поне година.
Златни пясъци гледахме последно в последния Бонд филм, 'щото нашите не са толкова златни и все се налага да гледаш къде стъпваш - или някой фас, стъкло, капачка от бира или немска цица ще настъпиш - минно поле.
Единственото, което можем да свържем с предствата за море, са мирисът на кебапчета, цаца, пържени картофи и ония къси панталонки адидас бг едишън.
Не ми се подхваща темата за гадното българско Черноморие и плажуване и господството на гръцките тюркоазени води и турските крайбрежни забележителности.
Не за друго, ама я мразя, клише е, вече е скучна, пък и е много жега, за да мисля.
А когато мисля много, ме заболява главата. Лятото направо ще ни подмине. А на човек му се ходи на море.
Наскоро говорих с управителка на туроператорска фирма. Една от добрите в страната. Тя почти ме отряза и ми каза, че имали много работа. Особено с резервации за морето.
Та тя ме присети как на Черноморието ни само се трошат пари, пък почти не стигам до пясъка.
Как няма да ми се иска тогава тюркоаза на гръцките острови. Сори, ама в такъв момент никак не съм патриотично надъхан. Не ща да си доказвам патриотизма по този начин.
И така стягам багаж, четка за зъби, бельо, бански, неопрен, харпунче (не че ще убивам нещо живо, просто стои готино до банските и шнорхела с очилата) и определям датата.
Казвам едно патриотично "довиждане и прощавай" на татковината си и газ.
Колкото повече се приближавам до тюркоаза на съседката ни обаче все повече си мисля, че тюркоаз можеше да има и тук, при нас, на два и половина часа път с кола, пълна с приятели и по-малко багаж.
Така е, ще ми се багажът да е по-малко, за сметка на приятелите.
Ще ми се от почивката да ни делят не хиляда километра, а 2 часа. Ще ми се - ама няма.
Щото откакто ни минираха Черноморието (то си е наше), почти няма къде да стъпиш без да случиш на "изненада".
Не съм само аз така обаче. Така си и ти, така са и половината ти приятели. Патили сме достатъчно от минираното ни Черноморие и затова ни се ще да избегнем инжекциите против тетанус, като се нарежем на нещо твърдо с неизвестен произход, скрито сякаш нарочно в пясъка.
Искаме да избегнем и тариката скараджия, който дава цацата за 5 лева порцията, а черноморският чернокоп минава за деликатес на деликатесите.
Ще ти се да избегнеш и наркоманизираните плажни партита с гост диджей от Европа, където уж се е събрал елитът на България срещу елитните 30-40 лева вход.
Ненавиждаш и такситата между Съни бИч и Несебър, които возят на тарифа "ден година храни".
Не ти се гледат и ония с л@птопите по плажа, комбинирани с книга на Коелю или Букай и постващи на живо във фейсбук къде са и какво правят.
И тъй като не ти се гледат и пресмяташ, че нервите едва ли ще ти стигнат до края на живота, решаваш да си ги спестиш, щото сметката ти не излиза.
Вадиш набора с кредо лафове тип"Веднъж се живее", банските, шнорхела, спестените парички и ... Довиждане цаца, довиждане кебабчета, Коелю, Букай и адидаски бг едишън.
Отивам да ловя тен на големите жеги и да си оставям отпечатъците на чужд пясък. Сори, може да излезе по-скъпо, ама само толкова мога да си позволя.
