С масовото разпространение на смартфоните, SMS, видеотелефонията и социалните медии, съвременните професионалисти са напълно сериозни, когато се хвалят, че са свързани с работата си денонощно.
Технологията позволява на Карън Райли-Грант, мениджър в Levi Strauss в Сан Франциско, да се грижи за някои бизнес-въпроси заедно със своя рекламист в Ню Йорк, докато е бременна в болницата през ноември миналата година. "Разполагах с време," казва тя, "и пълното мрежово покритие на моя телефон - пет чертички."
Също така тя дава възможност на Крейг Уилсън, един от висшите мениджъри на Avaya в Торонто, да отведе децата си на концерт на Linkin Park - и все пак да бъде в състояние да се измъкне, за да реши проблем на клиент в Австралия, без, по думите му, "да наруша семейните или служебните си ангажименти."
От технологични средства се възползва и Пери Блачър, изпълнителен директор на социалната инвестиционна фирма Covestor, за да присъства чрез телеконферентна връзка на среща на борда на компанията, едновременно с това чествайки кръщене в бар в Англия.
Непрекъснатата връзка с офиса прави хората нервни
Цялата тази увеличена продуктивност обаче върви заедно с нарастващо чувство за безпокойство. Твърде често хората се оказват лишени от достатъчно време, за да се концентрират и да обмислят работата си. Или наистина да присъстват сред приятелите и членовете на семейството.
Има осезаемо усещане, "че домът е нахлул в работата и работата е нахлула у дома - и границата между двете вероятно никога няма да бъде възстановена," коментира Лий Рейни, директор на проекта "Интернет и животът в Америка" в изследователския център Pew. "Новите електронни устройства," допълва той, "наистина поставят този проблем много по-ясно."
Феноменът стартира с възхода на BlackBerry и се засили неимоверно с употребата на все повече и повече смартфони, социални медии и таблети. Служителите използват своите смартфони и други устройства за свързване с фирмената електронна поща, приложения и данни, където и да се окажат - у дома, в движение или дори в отпуските си.
Сега да добавим и ефектите от скорошната рецесия. Тъй като възможностите за постъпване на работа и повишение са рядкост, много от работещите се притесняват, че някой, който има по-добра връзка и е по-често на разположение, би могъл да ги изпревари в кариерния възход, коментира Пеги Клаус, коуч на мениджъри в Бъркли, Калифорния. "Дори ако имате много солидна кариера," казва тя, съществува едно усещане, че повишението изисква да бъдеш непрекъснато онлайн.
Но на каква цена?
Райли-Грант, която е на 35 години и е директор на глобалния потребителски маркетинг на марката Dockers, е почувствала стреса от опитите да остава непрекъснато свързана с мрежата - не заради натиск от шефовете й, споделя тя, а поради нейни собствени опасения.
"Обичам си работата," разказва тя. "Решението дали да бъда на разположение или да съм офлайн е индивидуално. Работата ми изисква бърза реакция и никакво отлагане. Ако не обръщам внимание какво става в извънработно време, нещата биха могли да тръгнат по наклонената плоскост."
Но преди раждането на второто й дете миналата година, тя осъзнава, че е необходимо от време на време да се изключва, за да постигне нормален баланс между работа и личен живот. Така че с помощта на Клаус тя прави план на малките стъпки към свободата: тя информира колегите си, че ще изключва личния си iPhone за няколко часа нощем през седмицата и уикендите - и въобще няма да го включва в определени петъчни вечери.
Тя се опитва да предаде необходимостта от баланс и на служителите, които се отчитат пред нея. "Притеснявам се за темпото, с което те вървят," казва тя, добавяйки, че иска от тях да се "изключват" при нужда, в името на семействата и здравето им.
Как хората успяват да съществуват и извън офиса
Дискусията какво се очаква от служителите "извън работно време" е от решаващо значение за справянето с очакванията, казват учени и специалисти по работна среда. 52-годишният Уилсън, глобален директор по стратегически консултации в Avaya, доставчик на бизнес-комуникационни системи, казва, че уважава колегите си, работещи в различни страни и часови зони. "Ако изпратя електронна поща на някого в 7 часа вечерта," обобщава той, "не е редно да очаквам отговор същата нощ или в 7 сутринта."
До голяма степен начинът, по който работещите вписват мобилните устройства в ежедневието си, зависи от самия човек. Някои хора държат на разделението между служебните и житейските проблеми, докато други съчетават компоненти и от двете - и се занимават с тях едновременно.
Например Стефани Маркези от маркетинговата фирма Fleishman-Hillard в Ню Йорк е разработила система, която включва носене по всяко време на четири мобилни устройства: iPhone и iPad за семейството и социалния живот - и BlackBerry и лаптоп за служебните въпроси. "Мога да извадя едното устройство, после другото - и да проверя и двата аспекта на живота ми," разказва тя.
Да отсъстваш само 10 минути на ден не е мания, а отговорност
47-годишната Маркези, управляващ директор и старши партньор по глобалните интегрирани маркетингови комуникации, казва, че технологията "ми позволява гъвкавост, от която се нуждая за баланса между служебния и личния живот."
Тя поддържа отделни имейл адреси и календари, тъй като фирмата й има достъп до служебната й поща и календара й. "Искам личният ми живот да бъде личен," заявява тя. "Избрала съм да разделям нещата. Не е нужно в службата да знаят кога синът ми има среща за игра или час при зъболекаря. Това не е тяхна работа."
Обикновено тя става рано в дома си в Дариън, Кънектикът, за да се увери, че и двете й деца ще се приготвят навреме за училище. В 7 сутринта хваща влака за Манхатън и незабавно вади свързания с Интернет лаптоп и своя BlackBerry смартфон. В следващия час тя все едно е в офиса: "Когато пътувам до работното си място, не съм изчезнала."
Същото важи и за влака в 5:57 вечерта към къщи. Единственото й време, когато не е на разположение, са десетте минути, необходими да стигне до гарата. Вечер тя отделя време за вечерята и семейството, но после отново вади лаптопа.
От време на време графикът й е различен - тя може да се налага да отведе някое от децата си на лекар, или да присъства на родителска среща след училище - но гъвкавостта на разписанието остава. В уикендите тя работи на своя лаптоп и проверява своя BlackBerry смартфон. Целият този график "изглежда много естествен," казва Маркези. "Не съм стресиран човек, нито съм маниак. Аз съм ангажирана, поддържаща връзка и отговорна."
Търсенето на баланса и отделянето на внимание
Алън Атуел не разделя служебните и личните неща в отделни устройства, но се опитва да гарантира, че професионалният му живот не превръща личния в заложник. 44-годишният Атуел, ръководител на национално равнище за обработката на данъчна документация и технологии в RSM McGladrey, счетоводна и бизнес-консултантска фирма в Шарлът, Северна Каролина, се опитва да бъде на разположение, когато е далеч от работното си място. Но само до определена граница.
Преди няколко седмици например той помага в тренировките на баскетболния отбор, в който е неговият син - и пристига важен SMS. Той казва, че е бил в състояние да отговори бързо на него, без да прекъсва тренировката.
"Ако нещо наистина важно изникне, ако се налага да се включа, мога да го направя," казва той. "Същевременно може и да изчакам, ако съм със семейството си или се занимавам с други задължения. Като цяло се опитвам да не крача непрекъснато с вперен в телефона поглед - и да избирам моменти, когато е необходимо да бъда на разположение за тази група, с която взаимодействам в момента."
Плюсът: можеш да общуваш с хора на хиляди километри
Един от плюсовете на технологията, естествено, е, че позволява на хората да присъстват - дори ако не се намират в същото помещение. По време на скорошно пътуване до Ню Йорк, 37-годишният Блачър от Covestor изважда своя Sony Vaio и провежда видео-чат с 2-годишния си син в Лондон. "Наистина е трудно да бъдеш далеч," обобщава той. "Ако не съществуваха неща като Skype, не знам как щях да го правя."
По време на бизнес-пътуване 46-годишната Ана Дутра от фирмата за набиране на мениджъри Korn/Ferry в Чикаго помага на своята дъщеря тийнейджърка да си избере рокля за училищния парад - чрез Skype, текстови съобщения и снимки. По същия начин тя комуникира и с двете си други дъщери. "Всъщност е прекрасно," казва бизнесдамата, "да можеш да ги виждаш, дори и да си далеч."
За Дутра - изпълнителен директор на консултантския бизнес за подбор на кадри на Korn/Ferry, не е странно да отговаря на електронна поща на своя BlackBerry и същевременно да разговаря по своя iPhone. Доскоро тя е държала телефона си нощем в режим на вибрация - и той е звънял по 20 пъти. "Това е безумие," в един момент решава тя. "Настъпва миг, в който вместо да подобрява качеството на живот, технологията унищожава качеството му. Събуждах се изтощена ежедневно."
Така че и двата й телефона вече са с изключен звук нощем. Тя е въвела и други промени в опита да намери баланс. Ако се нуждае от тишина за известно време, за да медитира, тя също се изключва. Освен това тя практикува и йога - макар и само за 20 минути на ден.
Временният отдих помага, макар хората да свикват трудно с него
"Ако се нуждаете от тишина за известно време," коментира Дутра, "ваш личен избор може да бъде да не позволявате да ви безпокоят за час, или поне за половин." По нейни думи технологията й е осигурила повече свобода, "но и малко повече робия. Защото ако сте непрекъснато на разположение," добавя тя, "какво означава това за вас?"
Джон Лили, бившият изпълнителен директор на Mozilla (създателите на браузъра Firefox), наскоро публично сподели размишленията си какво означава да бъдеш до такава степен непрекъснато онлайн - и реши да си даде временна почивка.
По собствен избор и по необходимост Лили сериозно употребява многобройни електронни устройства и социални медии. Докато се подготвя за новата си роля като партньор във фирмата за рискови инвестиции Greylock Partners, той оповестява на своя блог, че си отделя време, "за да бъда малко по-производителен, да мисля по-мащабно, да имам по-оригинални мисли."
Той е решил да не употребява Google Reader, Twitter и Facebook. "Въодушевен съм, че имам малко време в началото на 2011 г., за да забавя темпото, да се опитам да мисля в по-дългосрочен план, да намаля оборотите на часовника," пише той.
Поддържането на бясно темпо нонстоп е изморително
40-годишният Лили споделя, че е уморен. Но се оказва, че твърде голяма част от живота му е оплетена в електронна поща и социални мрежи. "Не можах да измисля как да се изключа от всичко това," признава той. "А пък и всъщност не ми се искаше."
Все пак в очакване на новата си работа той е забавил темпото, което е било особено високо в Mozilla. "Като инвеститор, за мен предприемачът е важен," разказва той. "Искам да имам как да се концентрирам върху него, да присъствам, да изслушвам какво той е намислил."
Сега той споделя, че "вероятно не съм чак толкова нервен - не се чувствам длъжен да проверявам електронната поща и Twitter на всеки пет минути. Но не ми харесва да прекарвам цели дни без тях. Обичам да поддържам връзка с приятелите си, да виждам какво правят. Приемам Twitter като мое периферно зрение." Плюсът на технологиите според него е, че можеш да бъдеш навсякъде - и все пак да работиш. Минусът е, че "където и да си, се налага да работиш."
Хората, затрупани с електронни джаджи, са разконцентрирани
Твърде много свързаност вреди на качеството на работата, казва Робърт Сътън, автор на книгата "Добър шеф, лош шеф" и професор в Станфорд. Заради електронните устройства по негови думи "никой не изглежда реално да отделя пълното си внимание; всички си вършат по-зле работата, тъй като правят повече неща."
Мобилните устройства и социалните медии според Сътън ни правят "малко по-разсеяни и малко по-некомпетентни." Припомнете си пилотите, които пропуснаха да кацнат на летището си преди две години, тъй като са използвали компютри, допълва той.
"Емоционално привлекателното естество на електронните джаджи и информацията в реално време, която те пренасят - плюс натиска на живота в свят, където за много хора 'веднага' вече наистина означава незабавно - кара хората да изпадат в транс пред своите устройства и да игнорират реалността, случваща се пред тях," заключава Сътън.
Бягството от реалността понякога обаче е желано
Понякога избягването на реалността може и да бъде част от привлекателността на такъв живот. Когато Райли-Грант е бременна и пише съобщения на телефона си, тя отрича пред самата себе си, "че животът ми и всичко, което приемах за реалност, за истина, ще се промени". "Преминаването от едно дете към две може доста да разклати твоя свят - поне така съм чувала - и не мисля, че бях готова за това. Аз и сега не съм готова! Работата ми позволи да се удържа в 'старото си аз', преди да се посветя на новия живот."
По време на отпуската си по майчинство, тя преминава от употребата на смартфона към поддържането на контакти с приятелите и семейството. Същевременно тя се подготвя за новото навлизане в света на технологиите - и всичките му изисквания.
"Намираме се в технологично цунами," казва нейният коуч - Клаус. "Независимо дали обожавате или мразите това, в крайна сметка трябва да осмислим как да оцелеем в него и да го накараме да работи в наша полза."
