Знаете ли. Не сме толкова зле, колкото се опитват да ни изкарат.
Помислете сами - толкова много неща ни обединяват. Независимо от това за кого сме гласували, от кой футболен отбор сме и какво вероизповедание имаме.
Една огромна част от целокупното население на нашата китна татковина единодушно гледа турски сериали, български сериали, мексикански сериали...
Обединяват ни още - хитовете на Ивана, мастиката и тараторът, гроздовата и шопската салата.
Обединява ни и отношението към зимнината в буркани... лютеница, компот, кьопоолу, царска туршия.
Така започва моята статия за музикалните формати, които се канят да стартират близките месеци по двете най - големи ефирни телевизии у нас - bTV и Нова Тв.
Веднага рестартирам това повествование, че да схванете връзката. Доколкото има такава.
1. Силата на родния "криейтив"
Някой някога е измислил гениалната рецепта - вземате 50 кила домати, 30 кила чушки, пържите, варите... слагате в буркани... и имате готов продукт за цялата зима.
Този народен гений е бил един своеобразен кулинарен "криейтив". Създател на високорейтинговия кулинарен хит - лютеница.
В днешно време думата "криейтив" е популярна предимно в медиите и сред рекламистите.
Хората от криейтив екипите са отговорни да гледате реклами от типа на "На сватята още не й е пресъхнал кладенецът" или пък „Ауууу, колко си вкусеееен, ауууу, колко си хрупкаааав".
Както и предавания, в които палав пич пита тъжна 76-годишна баба, закачена с детектор на лъжата - "Вярно ли е, че твоят комшия те е шляпал с камшик, докато ти, облечена в тигрово бельо, си рецитирала Вапцаров на унгарски?"
Тези хора решиха, че сега ще ви е интересно да гледате два музикални формата, които ще се излъчат в рамките на няколко месеца. Почти един връз друг.
bTV ще ни започнат с "Гласът на България", а Нова ще ни довършат с "X - factor".
Няма лошо. Ние обичаме да гледаме талантливи деца, които да ни просълзяват и да ни карат да пращаме SMS-и с числата на любимите ни кандидати.
Тази година дори рамо до рамо с талантливите деца може да видим и големия техен приятел Владо Кузов, който е изпратил своя песен в един от споменатите вече формати.
Дотук добре. Мога само да пожелая успех на двете предавания.
И да поздравя "криейтив" екипите на продуцентските компании.
А сега да се върнем на зимнините.
2. Силата на зимнината
Можете ли да карате цяла зима само на лютеница, дами и господа. Едва ли - колкото и да е вкусна, след седмица ще започнете да повръщате.
Сега, при положение, че еднообразието убива... пичовете от родните медии не прозряха ли, че да се правят два сходни формата, които макар и да не текат по едно и също време, ще се въртят един след друг по най-големите ни телевизии, е нещо като да храниш публиката с лютеница в продължение на месеци.
Явно не. Но има време да се разбере дали някой от форматите ще успее, дали и двата, дали нито един.
Всичко е възможно. Особено ако едната лютеница е с повече чушки, другата с повече домати, едната леко пикантна, другата - леко сладникава.
А и защо да бягаме от традициите... След като народът има нужда от лютеница.
Пардон, след като кулинарните щандове на родния ефир не предлагат друго, освен лютеница...
Няма никакъв риск. Ще мааме лютеница и ушите ни ще плющят.
3. Силата на инерцията
И така... Ще имаме 2 нови музикални формата по 2 конкуретнтни телевизии.
Няма да са първите музикални формати у нас. Няма да са и последните.
Но имам усещането, че или съзидателните екипи на продуцентските къщи са го закъсали откъм идеи...
Или телевизиите мерят пишки... ама по някакъв техен си, малоумен метод...
Или има нещо друго, което не мога да разбера.
Но е факт, че у нас винаги, когато една телевизия пусне някакъв формат, другите пускат абсолютно същият, леко модифициран...
В най-добрия случай... в друг часови пояс. В лошия - по същото време.
Така гледахме „Мюзик айдъл 2" срещу "Пей с мен". А после - "Байландо" срещу "Великолепната шесторка".
Така гледахме и "Дансинг старс" срещу "Вип денс" и прочие.
Напоследък така гледаме "Стъклен дом" срещу "Забранена любов" срещу "Столичанин в повече" срещу "Под прикритие".
И очакваме още няколко сериала наесен, за да стане лютеницата по-богата и с повече взаимоизключващи се продукти.
А сега да помислим - защо у нас все се получава така, че инерцията взема връх над здравото мислене - и в политиката, и в обществените отношения, и в шоубизнеса...
Това е, защото механично пренасяме формати от цял свят на родна почва. И накрая, понесени от инерцията, започваме да разсъждаваме форматно, да използваме форматни фрази, да зяпаме форматна телевизия и да ядем форматни чушки и домати.
И да гледаме едно и също, да виждаме едни и същи форматни гости, разпитвани от едни и същи форматни водещи.
Резултатът е, че единственото, по което се различават родните медии е логото...
4. Музикалните формати - като чушки и домати
Както и да е - ще гледаме новите риалита и ще се вълнуваме за участниците в тях. Както си му е редът - с ракийката и салатката пред телевизора. А защо не - с кьопоолуто и лютеницата, които сме си забъркали.
Родните телевизионери ни смятат за идиоти...
И са прави - ние сме си такива. Иначе нямаше да ни предлагат своите еднакви продукти и ние, обладани от телешки възторг, да нацъкваме пийпълметричните им устройства, което още веднъж ще докаже, че сме добили подходящия за всевъзможни манипулации овчи разсъдък.
После поредните герои, които ще спечелят форматите, ще потънат в телевизионния и медиен ъндърграунд.
А героите на родния криейтив - едни странни хора, които нищо не разбират, но обикновено се смятат за гении...
Ще продължат да ни хранят с тяхната ментална лютеница...
Докато не ги погнем с камъни.
Или докато нашите мозъци не добият консистенцията на ситно накълцано домашно кьопоолу.
Сега трябва да кажа нещо за финал.
Но не се чувствам обладан от гениални идеи за последно изречение.
За това отивам да се подкрепя с филийка с лютеница.
