Не знам защо продължаваме да тормозим младите хора да се образоват така, както това е ставало в миналото - от хартиени носители, чрез пасивно четене, в клас, на чина, срещу заплащане.
И защо отказваме да видим новите правила, по които се трупат и пътуват техните знания, след като през последните няколко десетилетия се състоя една от най-сериозните революции в познанието от Кирил и Методий насам.
През 60-те години на миналия век на места като Масачузетския технологичен институт и „Станфорд" възникна така наречената хакерска субкултура. Тя бе създадена от млади хора, които са имали предчувствие какво се задава в новото хилядолетие, по какви правила ще се гради бъдещото високо технологично общество и как компютрите ще преобърнат живота ни.
За мен тяхната значимост е равна на тази на античните мислители, положили основите на науките, макар за еснафите от средната класа да са били и да си остават просто безполезни хлапета със социопатични тенденции, които по цял ден тракат на някакви клавиатури, вместо да четат книги.
Кракери и хакери
И до днес, вече половин век след появата на тази субкултура, като се каже „хакер", всички непосветени си представят взломаджия в чужда компютърна система. А истинските хакери са обидени на тези медийни клишета и имат по-различни дефиниции.
Те наричат хората, които проникват в чужди системи „кракери", а самите себе си определят по съвсем друг начин. Техният девиз още от възникването им е „Знанието е сила" - фраза, чието авторство е приписвано според различни източници на сър Франсис Бейкън или Томас Хобс (известни на интелектуалните сноби философи). Това е така, защото те се стремят да научат абсолютно всичко за компютрите, вместо минимума за обикновения пасивен юзър.
И докато хората извън хакерското общество само умозрително разсъждават върху прочутата фраза за силата на познанието, така наречените „безполезни социопати", които по цели дни и нощи тракат по клавиатурите, я прилагат на практика.
Знанията трябва да пътуват безплатно
Още преди интернет да ни свърже всички до един, съществуват различни хакерски общества, които често не се познават помежду си, но всички имат няколко общи характеристики. Те отдават голямо значение на свободното пътуване на познанието и са изключително враждебно настроени срещу секретността. Философията им е близка до тази на анархистите, защото не харесва йерархиите и властта. В техните среди особено много се цени рационалността, прагматичността, остроумието и способността да се изгавриш с всичко свято (точката, в която обикновено започват революциите).
Но най-важната част в техния светоглед е вярата им, че знанията трябва да пътуват безплатно, да са за всички. Затова пишат програми и ги разпространяват свободно между всички заинтригувани. За тях копирайтът престава да бъде насъщен. Не търсят изтръгването на максимални печалби от експертността си, а започват да се фукат с това, което са способни да създадат умовете им и да се стараят то да стигне до максимален брой хора.
Ето какво отличава истинския хакер от обикновения кракер, който само кърти стотинки от чужди сметки с не особено интелигентни технологични решения и не развива способностите си.
Културата на дара
Така в гореописаните неформални студентски среди се ражда културата на дара, която вече е официална доктрина на целия интернет. С възникването на световната мрежа познанието вече няма никакви прегради да пътува. Няма авторски права, които могат да го спрат. Все повече хора започват доброволно да се отказват от копирайта си, прозрели че е по-важно възможно най-много хора да научат максимален брой неща, вместо някой да спечели няколко парици повече.
Всичко започва с писане и свободно разпространяване на софтуер, за да свърши днес със стотици примери на общодостъпно в електронен вид познание от всякакъв вид. Тази революция срути стената пред бедните към образованието и днес всеки човек - беден, заможен, от богата европейска столица или забутано африканско селце - може да получи каквото си поиска късче информация докато седи пред монитора. Достатъчно е да си плати само връзката с интернет.
Свободен достъп
Колкото и да мрънкат хората, които печелят от „Енциклопедия Британика", вече има Уикипедия. Има го проектът „Гутенберг", откъдето всеки може да прочете шедьорви на световната литература с изтекли авторски права. На българска почва си имаме „Читанка", която дразни много издатели, но без основание и много пъти е обяснявано защо: от безплатната размяна се възползват хора, които не могат засега да платят за информация, но пък така тя се рекламира сред тях и когато евентуално се замогнат, вече ще бъдат облъчени и подготвени потребители.
Заедно със свободните канали, по които познанието тече без никакви бентове на цензура и финансов ценз, се появиха и хора, които съвсем доброволно, без пари, започнаха да тълкуват това познание на по-непросветените. Може огромна част от блогърите просто да искат да се похвалят какво са сготвили вчера и как са се снимали с кучето си, но има една малка елитна част, която разяснява технически проблеми, анализира политиката, разпространява секретни документи, изобличава машинациите на властта, споделя всякакъв експертен опит, за който преди се плащаше и до който не всеки имаше достъп.
Ако погледнем малко по-свободно на историята...
Кирил и Методий и техните ученици също са били един вид хакери. И те са създали нещо, което после са дали на славяните без пари. И те са срутили един бент пред познанието - позволили са на огромен брой хора да се доближат до християнските писания, да проумеят молитвите, които произнасят, да четат на родния си език. Точно както направиха да речем в по-ново време у нас момчетата, които без пари локализираха операционната система Линукс.
Твърди се, че Томас Хобс е казал и още нещо: „Познанието свършва там, където започва властта."
Електронните будители от харекската традиция се стараят най-безкористно това да не се случи - информацията никога да не спира да тече и нищо да не й пречи да бъде свободно тълкувана.
Затова - честит празник, хакери! Ако с Кирил и Методий се познавахте, най-вероятно щяхте да ходите на едни и същи партита.
