В интервю за Financial Times на въпрос за кризата на еврото, Джордж Сорос отговори, че „стабилната валута се нуждае от централна банка и хазна".
Както знаят повечето хора, Европейският монетарен съюз, известен като Еврозона, има централна банка, която администрира валутата. Тя се нарича Европейска централна банка и е основана през 1998 г. по силата на Амстердамския договор. В момента нейното седалище се намира във Франкфурт, Германия.
Европейска хазна обаче действително не съществува - факт, който очевидно буди опасения у Джордж Сорос. Той смята, че това е сериозен недостатък, който може един ден да срути цялата система.
„Когато финансовата система е изправена пред колапс, централната банка може да осигури ликвидност, но само единната хазна е в състояние да се справи с проблеми, свързани с платежоспособността", коментира Сорос.
Финансистът говори за криза от рода на тази, която ни сполетя през 2008 г., когато заради дефицита на кредитите много банки и финансови институции бяха застрашени от фалит, защото станаха неплатежоспособни. В подобна ситуация централната банка може да реши кредитния проблем като намали лихвения процент. Точно така постъпиха Американският федерален резерв, Европейската централна банка и всяка друга централна банка по света. Някои свалиха лихвения процент до почти нулеви нива. За съжаление законите в повечето страни забраняват на централните банки да се намесват пряко в заздравяването на неплатежоспособни институции, за да се предотврати безконтролното печатане на пари от страна на юридически лица, които могат да пускат в обръщение валута. По тази причина повечето правителства раздават „финансови инжекции" на закъсали институции чрез държавната хазна, която на свой ред събира средствата от данъци и държавни заеми.
Еврозоната няма хазна и заздравяването трябва да се извърши от правителствата на страните членки. Сорос изтъква: „Кризата от 2008 г. разкри недостатъците в неговата (на еврото) конструкция, когато страните членки трябваше да спасяват банковите си системи поединично."
Според Сорос логичното решение е да се създаде Европейска хазна, която да има правомощията да събира данъци от населението в Еврозоната и да учредява заздравителни фондове. Европейците не бива да се плашат от поредната данъчна институция, смята финансистът. Сорос бърза да поясни, че „хазната няма да събира данъци от гражданите редовно, а само в моменти на криза."
Думите на Сорос крият ужасен капан. Почти всички данъци в началото са ниски и се събират само от ограничен кръг от населението. След това постепенно нарастват. Данъкът общ доход в САЩ е типичен пример. При въвеждането му през 1913 г. най-високата му ставка е била 7 % от доход над 500 000 долара годишно (над 10 милиона в днешни цифри). През 1918 г. най-високата данъчна ставка достига шокиращите 77 %. Франклин Делано Рузвелт вдига процентите до 90 по време на Голямата депресия.
По време на Втората световна война Рузвелт издава заповед да се обложат всички доходи над от 25 000 долара годишно еднократно с данъчна ставка от 100 %. Заповедта е отменена, но най-високата данъчна ставка остава 90 %.
Не е нужно да изтъкваме, че един данък за хазната би бил допълнителна тежест за изстрадалите европейци. От захаросаните уверения на Сорос сигурно вече ги побиват тръпки. Щом попаднат под властта на събираща данъци хазна, те не само ще плащат допълнителен налог всяка година, но вероятно ще плащат и по-често, а размерът на данъка без съмнение ще бъде висок.
Няма как да не си зададем въпроса дали зад призива на Сорос се крият изцяло алтруистични мотиви. Финансови спекулатори като Джордж Сорос се нуждаят от хазни, централни банки и държавни пари, защото така трупат богатството си. Самият Сорос е натрупал голяма част от състоянието си с валутни спекулации.
През септември 1992 г. например той извърши прочутия си ход, продавайки британски лири и печелейки милиарди долари от спекулацията в разстояние на 2 дни. Оттогава той е известен като „човекът, който разори Английската банка". Тази финансова каскада беше възможна благодарение на тъй наречения „европейски механизъм за нивата на валутен обмен", създаден, за да фиксира стойността на различните валути в подготовка за приемане на еврото.
През 1997 г. дори списание Time го описа като „тайнствен валутен спекулант, който живее в изолация и който натрупа милиарди от променящите се пазари по начин, който го превърна във враг на притиснатите банкери и министри."
Ако познаваме миналото му, няма да се изненадаме, че Джордж Сорос призовава за основаването на европейска хазна. Подобна институция би улеснила установяването на финансова система, с която той умее да борави. Джордж Сорос печели най-много, когато спекулира с валути на държави, чиито лихвени проценти и нива на валутен обмен се налагат и управляват от монетарна и/или политическа институция.
За това е необходимо наличието едновременно на централна банка и хазна. Създаването на европейска хазна би помогнало на Сорос да продължи да увеличава състоянието си в по-големи мащаби, докато европейците осигуряват парите, които захранват системата. Сделката никак не е лоша, ако си Джордж Сорос.
