Ами ако някой вече е намерил отговорите на най-сериозните въпроси по отношение на политиките по цял свят, но тези решения са дълбоко заровени в PDF, намиращ се някъде, където никой няма никога да го прочете?
Според скорошен доклад на Световната банка, такъв вариант далеч не изглежда абсурден. Банката е една от организации от най-високо равнище, с които е пълен Вашингтон, които публикуват ежегодно стотици, може би хиляди доклади по въпроси на вътрешната и международната политика от всякакъв мащаб. Много от тези доклади са дълги, изключително подробни и пълни с технически детайли, и почти всички те стават достъпни за света под формата на PDF файл, публикуван на уеб сайта на организацията.
И Световната банка наскоро е решила да си зададе важен въпрос: някой изобщо чете ли тези неща? Представителите на организацията се заровили в данните за трафика на уеб сайта и стигнали до следните изводи: почти една трета от техните PDF доклади никога не са били изтегляни - дори веднъж. Други 40 процента от докладите са били изтегляни по-малко от 100 пъти. Само 13% са били с повече от 250 изтегляния за цялото време от публикуването им. Тъй като повечето доклади на Световната банка имат като заявена цел информиран публичен дебат или правителствена политика, такива цифри звучат доста стряскащо.
Естествено, няма как да не признаем, че Световната банка не е Buzzfeed
Би било най-малкото нелогично да очакваме хиляди изтегляния на доклади със заглавия като "Откриване на градската експанзия и оценка за сигурността на владение на земята: случаят на Бахир Дар и Дебре Маркос, периурбанизираните региони на Етиопия". Нещо повече, изтеглянията не са единственият начин за разпространение на информация; много от тези доклади вероятно са получили известно разпространение и по имейл, или биват отпечатвани и раздавани на конференции и срещи на високо равнище.
И все пак е резонно да приемем, че много от докладите с големи идеи и възвишени цели да повишат нивото на публичния дискурс така и никога не биват прочетени от никого, освен от авторите на доклада и може би от един-двама редактори. Може би също и от съпругата на автора. Или майка му.
В случая проблемът не е в Световната банка. Всъщност те заслужават похвала - не само защото сериозно се занимават с този въпрос, но и защото разгласяват констатациите си публично, за да се поучим всички ние. Наивно би било да смятаме дори и за секунда, че проблемът е единствено и само на Световната банка. PDF докладите са като цяло ежедневие в целия бранш на мозъчните тръстове във Вашингтон и навсякъде другаде. Всяка от тези групи би трябвало сериозно да разгледа данните си за изтегляния на PDF докладите по същия начин като банката.
Правителствените агенции също са пристрастени към PDF
Както стана известно по-рано тази седмица, федерални агенции в САЩ харчат хиляди долари и часове от работното време на служителите си ежегодно за подготовка на изискани от Конгреса доклади, които никой не чете. Да не подхващаме пък въобще темата за ситуацията в академичните среди, където най-кадърните и най-интелигентните се конкурират ожесточено за честта да видят всичко, което са сътворили до момента, скрито зад платен достъп онлайн, от който и да е издател.
Естествено, далеч не всеки доклад за политики променя фундаментално нещата. Но все пак огромният им брой подсказва, че има поне шепа наистина добри идеи, които така и никога не виждат бял свят. Това изглежда като крайно неефективен начин за разпространение на важна за обществеността информация, но пък каква всъщност алтернатива съществува?
Една последна ирония, която да обмислите: разбрахте ли за доклада на Световната банка за това как никой не чете пидиефите им? Познайте: той е достъпен единствено като PDF. И като се има предвид на какво внимание се радва от медиите, нищо чудно да се окаже един от най-изтегляните техни доклади до момента.
