Лилия Пайзулаева слиза в метрото неспокойно, опитвайки се да се държи на разстояние от тълпите и от разположените отскоро наоколо тежковъоръжени полицаи. Присвива се от шумното метално скърцане на влакчето, притискайки се към стената. Тя не се бои от атентатори-самоубийци - тя се бои да не я вземат самата нея за шахидка.
С въгленовочерната си коса и големите си тъмни очи, 26-годишната родена в Чечня Пайзулаева твърде много наподобява дъщеря на бесния севернокавказки район на Русия, откъдето - според разследващите, са пристигнали в Москва двете млади жени, за да се самовзривят миналата седмица в час пик в метрото, убивайки поне 40 души.
Въпреки че за мнозина атаките са обезпокоително напомняне за жените-шахидки, жените от Кавказ, особено от Чечня, казват, че се притесняват, че може да се възобновят произволните арести, ксенофобските атаки и откритата враждебност, която мнозина от тях са изпитали след подобни терористични атаки в миналото.
"Психологически чувствам някаква тревога," казва Пайзулаева, която е родена в столицата на Чечня - Грозни, и е избягала със семейството си в Москва през 1995 г., когато е започнала войната там. "Въпреки че съм облечена като местните, мисля си, че може би някой би ме нападнал в метрото," казва тя. "Цялата седмица се чувствах като чужденец в този град."
Въпреки че са руски граждани, чеченците и другите произхождащи от Северен Кавказ хора често се приемат за чужденци в Русия, особено в столицата, и често биват свързвани с емигрантите от бившите съветски републики в Централна Азия. На повече от 1000 километра от Москва, Чечня има собствен език, религия и обичаи, както и история на буен сепаратизъм, който много от жителите на останалата част от страната смятат за чужд - в по-добрите случаи, или направо за заплаха - в най-лошия вариант.
Вече има няколко съобщения за отмъщения срещу хора от Кавказ след бомбените атентати. Миналата седмица е избухнал скандал в метрото, след като група пътници са настояли да проверят багажа на няколко души, които изглеждали като кавказци, съобщава "Сова Център", организация за проучване на случаи на ксенофобско насилие.
Атаките срещу хора с по-тъмна кожа и коса, типични за жителите на Кавказ, не са нещо непознато в Русия.
Но жените - и особено чеченските жени - са тези, които често биват свързвани със самоубийствените атентати. Жените атентаторки, най-често от Чечня, са отговорни за някои от най-смъртоносните атентати в Русия от последното десетилетие. Т.нар. "Черни вдовици" досега са извършили поне 16 атентата, в които са загинали десетки и ранени стотици хора.
Полицията е идентифицирала като една от самоубийците, отговорни за атентата миналата седмица в Москва, 17-годишната Джанет Абдулаева от Дагестан - регион на границата с Чечня. Разследващите подозират, че друга жена, вероятно чеченка, е била втората атентаторка. (Мариама Шарапова се оказа учителка от Дагестан - бел.р.)
Подобно на тези жени, Пайзулаева е изпитала ужаса и загубите от войната, но сходствата между тях свършват дотук. С нейните лакирани в яркочервено нокти, тесни дънки и високи ботуши, само тъмната й коса и очи я открояват сред многото красиви синеоки жени, бързащи през натруфената станция на метрото "Революционен площад" в последните дни.
Студентка по журналистика в престижния Московски университет, Пайзулаева казва, че вече смята Москва за свой роден град.
Въпреки това тя казва, че забелязва нервните погледи, когато влиза в автобус или влак. Преди година непознат мъж изкрещял "Чеченка!" и я е хванал за гърлото, докато е вървяла през метрото. Тя е успяла да се освободи.
Дори някои нейни познати от университета по нейни думи я гледат "предпазливо."
"Когато се случат такива инциденти," казва тя, "чувстваш в себе си студ."
Лидерите на Русия изглежда се опитват да разиграват етническата карта във връзка с атентатите. Миналата седмица руският президент Дмитрий Медведев смъмри журналистите и чиновниците за това, че определят хората от Кавказ все едно са чужденци. "Това не е чужда провинция, това е нашата страна," заяви Медведев на среща в Дагестан. "Много хора живеят тук, повечето от които са нормални, честни, свестни хора."
Думите на президента обаче не спряха по-нископоставени представители на властите да призоват към по-строги мерки за сигурност, директно ориентирани към хората от Кавказ. От атентата насам има подновяване на призивите за реализиране на план, предложен миналия месец от шефа на следствената служба на Русия - да се събират образци от ДНК и пръстови отпечатъци от всеки човек от Кавказ.
Няколко души, които се занимават с проучване на случаите на ксенофобско насилие в Русия, казват, че скорошните атентати тепърва ще провокират нарастване на античеченските настроения, които често са придружавали предишните атаки - в годините, когато са се случвали по-често.
"Сега е различно, както видяхме," казва Светлана Ганюшкина, директор на националната група за защита на човешките права "Гражданска помощ". "Не виждам хората да са притеснени по начина, по който бяха преди, но все още не знаем какво ще се случи."
Дори и преди скорошните атентати чеченците имаха затруднения да избягнат стигмата, свързвана с тяхната родина - след многото години на насилие и злословене. Дори тези, които не изглеждат особено много като чеченци, като 36-годишната Алшна, която отказва да назове фамилията си, казват, че носят тази стигма със себе си в паспортите си, където е посочено месторождението им.
Един поглед върху този паспорт е достатъчен, за да ти откажат квартира, работа или медицинска помощ, казва Алшна, която живее в Москва от 15 години. Директорката на местно училище отказала да запише дъщерята на Алшна, казвайки, че се бои, че Алшна "може да дойде и да взриви училището."
"Тук на всяка втора стъпка полицаите те спират и те обиждат," разказва Алшна. "Дори ако те са свестни хора, все пак се боят от нас."
