(Това не е политически анализ. Авторът ще се опита да предаде своите впечатления от Италия и да остави читателите да направят своите изводи...)
Аз и международен политически коментар? Пази, боже, музикант да пропише...
Сутринта, както си седях, преглъщах кафето (италианско, естествено) и се опитвах да не се издрайфам, четейки номинациите за "Евровизия", ненадейно ми звънна моят добър приятел Стоян Георгиев от Webcafe и каза - Венци, ти беше за няколко дни в Италия, напиши статия за Берлускони...
В първият момент леко се стреснах. Викам - Стояне, не ме надценявай. Бях там, ядох паста, пих вино... Ама чак пък анализ на протестите...
После обаче си казах - абе я се стегни. Колко хора в България правят това, от което не разбират... Нали за това имаме "шоубизнес". Един повече или по-малко - голяма работа.
И запретнах ръкави.Тоест - написах името на Берлускони на български в Гугъл. И ето какви излезе:
"В Кресна иде Берлускони
Луд мерак за секс го гони
Чул, че с гейове добри
Славело се Симитли..."
Тук директно спрях своя кратък, но за това пък напълно неуспешен рисърч.
Погледнах монитора и клавиатурата с безсилие - онова чувство, което изпитвате всички, когато гледате пряко наградите на "БГ Радио", и реших - така и така нищо не разбирам, ще напиша впечатленията си от тази красива страна. Дано да излезе нещо.
1. Баста
Така казали италианските жени, омерзени от дебелашкия мачизъм на премиера си и от последния грандиозен скандал с малолетната Руби, която Берлускони "склонявал" към проституция.
Разбирам ги. Все по-еманципирани... Все по-граждански активни...
Подобен скандал сигурно ги сплотява да ударят с юмрук към изчезващия вид на мъжкарите (с техните добри и лоши страни).
Но да поговорим малко за Италия.
Интересна страна. Пълна е с контрасти - индустриалния Север срещу земеделския Юг. Огромни магистрали и модерни сгради - срещу градчета, затворени за автомобили с къщи от 18 век. Неофашисти срещу силната левица (неофашистите смятат Мусолини за пич, иначе не се кефят на Хитлер).
Всичко това придава на тази страна един привкус на лека какафония, която обаче е и част от чара й.
За мен беше изключително интересно да видя на живо хората от Севера, защото южняците сме ги виждали по всички италиански филми. Особено тези за мафията.
Северняците са твърди подръжници на Берлускони. Мразят (социалиста) Романо Проди, Юга, мафията и комунистите.
Докато си пиехме виното една вечер, стана дума за скандала с премиера, развихрил се в момента - за склоняването към проституция.
И тогава моите домакини ми разказаха, че преди години Берлускони е претърпял операция на простатата...
"В леглото той е безобиден вече" - усмихна се един италиански пич - само му приписват разни неща, комунистите са виновни".
Хаха, това ми е познато. Май по това си приличаме с тях. Въпросът е по какво се различаваме...
2. Паста
По пастата. Пастата е основна храна за италианците. Там тя е проста манджа - малко песто, малко пармезан. И няколко капки зехтин - това е типичната италианска паста.
И ние готвим паста, ама тя е манджа с грозде - вътре слагаме 8 вида месо, лук, гъби... а накрая поливаме с (да ме прости господ) кетчуп.
Иначе и в другите неща се различаваме съществено.
В градчето,в което бях отседнал, никой не заключваше колата си. Попитах ги защо, а те само ме погледнаха с неразбиране и не можаха да ми отговорят.
Попитах колко е средната заплата - казаха, че е около 2000 евро.
А цените в магазините им са съвсем близки до нашите. Някои стоки - с по 1 евро по-скъпи. Други - по-евтини.
Е, все пак по нещо си приличаме - цените.
Различаваме се и по друго - цените на музикалните дискове в родината на операта са по... около 30 евро.
И се купуват. Въпреки наличието на торенти, липсата на Явор Колев, "Музикаутор" и други подобни стожери на справедливостта.
Видях последния спечелил техният формат "X-factor" - момиче, което нашите айдъли от последните 3 издания могат да отвеят на секундата. Но детето вече е мегазвезда, има издаден албум и прави огромни концерти.
Дотук - ни дума за Берлускони. Нека сега да кажем - Берлускони е другото, по което се различаваме с италианците.
Бил е няколко пъти премиер - нещо, с което никой роден политик не може да се похвали. Едновременно с това - собственик е на медийна империя и президент на един от най-популярните футболни клубове в Италия (а и в света) - "Милан".
Все едно у нас да направим микс между Луканов, Жан Виденов, Иван Костов, Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев с примерно Тодор Батков и собствениците на bTV. Звучи парадоксално, но е така. Нямаме човек, в който да са концентрирани толкова неща накуп.
Освен, разбира се Графа, който е композитор, продуцент, текстописец и автор на книги...
Но за това друг път. Сега за Берлускони...
Ето какво ми разказа един италианец:
"Преди години имахме голям проблем с правителствата си. Те падаха като круши през няколко дни заради факта, че в Конституцията бе заложен нисък процентен праг за влизане в парламента. След като това се промени, правителствата започнаха да се задържат по-дълго и нещата да вървят."
За добро или лошо Берлускони се превърна в някакъв символ на италианското управление. Като може би първият премиер, задържал се толкова дълго.
На мен той ми е симпатичен. По нещо напомня на Иван Славков-Батето. Носи същия хумор, има подобно излъчване. Е, боядисва си косата и леко мяза на Йосиф Кобзон, ама...ще го преглътна.
С чаша хубаво "Кианти" бих преглътнал дори реч на Яне Янев.
3. Баста или паста
Тук някъде трябва да се появи обобщението. Ама кажете какви изводи да направя от горенаписаното. Хората в тази страна са си добре - няма за какво да страдат, (почти) всичко им е уредено. От друга страна, не са пластмасови като германците, скандинавците. Тоест кръвта им е по-гореща и се бунтуват.
Така че след като има данни, че Берлускони води разни красавици под 18 години със себе си - доста дълбоко вярващото католическо население и феминистките организации ще се бунтуват, не се съмнявайте.
Докато бях там, ми разказаха за популярен певец от миналото - да ме простите, не запомних името му - чиято кариера била съсипана заради факта, че се развел и се залюбил с негова колежка - певица. Просто публиката го бойкотирала и край.
Тежко му и горко на клетия Силвио. Нищо добро не го чака с нещата, които са му лепнали...
Чудя се дали подобен скандал може да се случи у нас. Едва ли ще стане.
А и на кой ли му пука кой с кого, защо, как и къде...
И ето я разликата - в Италия Берлускони води мацки по някакви вили... У нас един политик прибира 2 милиона като хонорар и обяснява, че той разпределя порциона.
В Италия наричат посещението на младо момиче в резиденцията на премиера - склоняване към проституция. У нас наричат някои проституиращи - журналисти, и ги възприемат за морални стожери на нацията.
В Италия 2000 евро са нормална заплата. У нас 150 лева коледни добавки за пенсионерите са мираж.
Има и нещо, в което сме ги минали обаче. Италианците имат шоубизнес и шоуиндустрия.
Ние шоубизнес нямаме. Но имаме "готини хора", които се борят за правата му.
Италианците имат Берлускони. И протестират срещу него, въпреки че е институция.
Ние имаме Бойко... и си го харесваме, въпреки че сме бедни, кенефите ни смърдят, клошарите се бият пред кофите за смет, а дете почина след поредното забавяне на линейка от "Бърза помощ".
3. Епилог
Ами това е... пак завърших тъжно...
Не исках... ама така ми се получи...
Прочие... да им имам проблемите на италианците. Берлускони бил водел мацки. Нас не само ни водят насам-натам, но и ни консумират постоянно. А си траем...
Поне да ни бяха сготвили паста. Или поне да бяхме казали "баста"...
Нищо. Единствената ни утеха е, че тази година за първи път от Тото Котуньо насам те ще участват на "Евровизия"...
Ще ги смажем...
От смях.
