През годините имах възможност да посетя за кратко студентските кампуси в Париж и Оксфорд. Сите Университер във френската столица се простира на огромна зелена площ и е дом на 10 000 студенти от близо 140 страни.
Тамошният еквивалент на нашите общежития и блокове всъщност са сгради (40 на брой), издържани в архитектурния стил на съответната страна. Японците живеят заедно в обща къща, бразилците също и т. н. Българска къща няма. Градчето е опасано от ограда и не е достъпно за външни лица. В кампуса се намират многобройни спортни терени, площадки и зали, театър и различни клубове по интереси.
Както подсказва името, Харкорт Хил Кемпъс на университета "Брукс" в Оксфорд (Oxford Brookes University) е разположен на хълм над самия град. Там общежитията - семпли двуетажни сгради, стаите са персонални с общи кухня, баня и тоалетна - се намират в близост до учебните зали. И отново по западен модел - множество тревни игрища, закрит плувен басейн, столова и църква. Пропусквателният режим ограничава достъпа само за лица, свързани с академичната дейност.
И на двете места няма частни обекти - питейни заведения, дискотеки и прочее. Всичко е собственост на университета. Регулярно, студентските съвети организират премерени купони. Който иска да продължи, взима удобните метро или автобус и слиза в града.
Трябва ли да ги стигаме?
Разбира се, да опитваме да внедрим западния модел е, меко казано, труднопостижимо. А изтъкването на западния модел като единствено успешен и универсален не е съвсем премислено. Първо, възниква въпросът кое у нас е като в "белите" страни, че да имаме претенции за копиране на чуждия опит по конкретния проблем, и второ, защо да не търсим собствен път на развитие, да речем в уредбата на студентските кампуси, съобразен с нашите географски особености, национален дух и местни нрави.
Публичният разговор, провокиран от промените в Закона за висшето образование, приети на първо четене в парламента и произтичащата от тях забрана барове и дискотеки в Студентски град да не работят след 22:00 часа, в случай че се намират до 100 метра от блоковете на студентите, тече с пълна сила.
Всеки знае, че Студентски град отдавна вече не е само на студентите. Той е обикновен квартал на столицата. Неизбежната реституция спомогна много за това, застрояването с нови жилищни кооперации е във вихъра си, а университетите отдават земята си на частници. И понеже неспособната държава осъзнава собственото си безсилие, хвърля прах в очите на обществото със сладки и химерични приказки за построяването на изцяло нов модерен студентски кампус (да бе!).
Или имитира някакъв неясен забранителен режим, познат от репресивното минало. Може да нямаме генерално решение на проблема, но ще забраним това и това. Например чалгата наблизо след десет.
Долу ръцете от попфолка!
Така заявената забрана звучи нереално. А и не е нужна. Студентите трябва да се забавляват на подходящи места. Чалгата и другите стилове музика са повече от необходими. Изцяло академичните студентски градчета да си стоят на Запад.
Ние сме от Изток, южняци сме и разпасаното забавление ни е в кръвта. Нали никой не си представя, че има само два типа студенти - такива, които нонстоп четат, и други, които не излизат от заведенията.
Българският студент в повечето случаи комбинира двете. Купонясва до малките часове, щрака с пръсти и хвърля салфетки; като се прибере, учи за следобедния изпит на другия ден, а сутринта отива на работа. Не е задължително чалгата и знанията да са в непреодолим антагонизъм помежду си.
Гигантският проблем е, че Студентски град не предлага достатъчно алтернативи, не само в музикално отношение, а и като съотношение между забавления и интелектуални занимания. Така че проблемът не е чалгата, а че има само чалга.
Дайте да си говорим за Важните неща
Дебатът за Студентски град е изначално сбъркан като посока и аргументи. На градчето му липсват точно алтернативи. Изказванията и действията трябва да са с акцент не да затворим всички дискотеки, а да отворим повече алтернативни места, в които студентите са поканени да израстват интелектуално и духовно, да не се наливат и да не вадят ножове.
Това са библиотеки, спортни терени и зали. Различни клубове (танци,литература, театър и др.), кина и читалища. Ателиета, галерии и храмове (да!). Когато студентите имат избор къде да ходят, тогава ще имат избор и как да се държат.
В този смисъл настоящото положение в Студентски град не е цветущо. Единствената библиотека - тази в блок 42 - беше представена като огромно постижение и сърдечна грижа за младите, но дълго време не функционираше.
В същото време вече не е коректно да се твърди, че в Зимния дворец има дискотеки, а че някъде между тях се намира Зимният дворец на спорта. За да сме честни, броят на игрищата с изкуствена настилка нарасна значително и те до късно през нощта светят с мачлетата на студентите.
И понеже държава, община, ВУЗ-ове и бизнес не правят нищо по въпроса (абсурдът е пълен: първите трима дават терени на четвъртия, а после му налагат рестрикции), самите учащи започват да се самоорганизират, което не е лъч, а цяла феерия от светлина в тунела. Преди време разказах за Студентския исторически център, направен с доброволен труд и лични средства на студентите. Откриването му е в понеделник, 22 октомври, 18:00 часа.
Значи можело...
Едно от култовите заведения в градчето, което струи и строи нечалга, пък показва, че няма как всички повече от 190 търговски обекта, потенциално санкционирани от забраната, да бъдат сложени под общия знаменател на разглеждащи студентите единствено като консуматори и източници на печалба.
Във въпросния бар редовно се провеждат студентски куизове, а управата му подкрепи два младежки фестивала - "Арт мегдан" в Ректората на СУ и провеждащият се този уикенд "Unblock Festival" в блок 28 на НХА. Останалите заведения може просто да бъдат заставени да последват този пример на социална отговорност, а не да бъдат затваряни.
Това е есенцията на проблема. Не забрана, а промяна чрез алтернативи и възможност студентите да избират как да прекарват свободното си време. В глобален план е нещо такова: стига сме създавали оръжия за масово унищожаване, време е да помислим за средства за масово просвещаване, възраждане и генериране на смисъл.
