Консумираме всичко, което можем. Всичко, което ни попадне пред очите. Пред очите ни попадат неща, които някой иска да ни попадат. Ние не избираме какво да консумираме. И консумираме, докато ни лъжат, че избираме какво да консумираме.
Не избираме пастата си за зъби. Всички пасти имат еднакви съставки, различни опаковки и еднакво лъжливи обещания, че зъбите ни ще са ужасяващо бели и никога няма да паднат. Пастите с най-малко вредящи съставки никой не ги рекламира, и за да си мием зъбите с тях, трябва доста информация да съберем.
Не избираме дрехите си. В почти всички магазини продават едни и същи модели. Някъде материите са по-качествени. Но моделите са еднообразни. Еднакво нелепи тесни дрехи за все по-затлъстяващото население. Не става дума за мода. Модата е да пожелаеш и да избереш различното.
Не избираме храната си. В ранната пролет всички ядем пластмасови домати, в магазините за здравословно хранене се тровим с генномодифицирана соя. Кашкавалът и сиренето нямат мляко. Зеленчуците имат нитрати.
Избираме ли партньорите си, приятелите си? Излизаме, с който е свободен, за да не сме сами и ровим в телефоните си, използвайки безжичен интернет достъп, докато консумираме бира или друго питие, което някой ни е убедил, че ни харесва.
Досадата помита чертите на лицата ни и всички изглеждаме еднакво фалшиви, когато седим в заведенията с приятели. Едни маски с усмихнати устни, празни очи и празно самоубеждение, че сме щастливи и ни е приятно. Няма как да не се сетя за филма "Пътят на промените" и ролите на всеки от двете млади приятелски семейства, около чийто живот се въртеше сюжета. Е, едното беше по-главно от другото. Но това няма значение.
Сключваме брак или заживяваме с някого отново, за да не сме сами и да не ни се чудят на акъла съседите и роднините. Сключваме брак, за да не ни сметнат за некачествени, т.е. грозни и тъпи. Правим деца, за да не ни гледат с лошо око.
Ходим на гнусна работа, където ни унижават, за да имаме пари да консумираме нещата, които не избираме сами. И всичко това, за да не ни кажат, че сме никои и че нямаме нищо. И всичко това, за да не се окаже, че сме лоши консуматори.
Лошият консуматор е срам за обществото. Срам е и за себе си и трябва да се срамува повече от всичко на света. Че няма последната марка телефон, не е облякъл актуалния смотан парцал на себе си, не е чул последната нискокачествена песен.
Срам е, че не консумира хора и е пълен смотаняк, ако си седи вкъщи и например чете книга на хартия. Или просто гледа тавана. Човекът, който не е консуматор, е динозавърът, за който няма място в нашия свят. Защото е твърде голям. Или твърде малък. Което е едно и също.
