Ако помните софийските маршрутки отпреди 15 години, то вероятно е с две неща - те бяха бърз, но страшно противен начин за придвижване, и не беше рядкост в тях да пътуват само жени. Защото мъжете се придвижваха с колите си.
България изобщо не е изключение в това отношение. По цял свят редица проучвания сочат, че жените използват обществения транспорт повече от мъжете. Такива изводи могат да се направят и от изследване от 2020 г. на датската консултантска инженерна компания Ramboll, проведено в Хелзинки, Копенхаген, Осло, Стокхолм, Берлин, Делхи и Сингапур.
Жените ходят, ползват метро и обществени автобуси повече от мъжете, докато силният пол се придвижва по-често с кола или колело.
Във Франция две трети от пътниците в обществения транспорт са жени, в САЩ - 55%, сочат други изследвания, и т.н.
Жените, освен това, са по-склонни да работят по-близо до дома си. Статистически обаче пътуват повече и по-разнообразно. При мъжете е обратното - те е по-вероятно да пътуват по-дълго до работата си, но това да е основното им пътуване. Жените обаче изпълняват повече задачи, с повече спирки и отбивки - да вземат децата от градина или училище, да се отбият при възрастни роднини, за да им помогнат или да пазаруват.
Това, естествено, не е новина, както и обяснението на какво се дължат тези разлики - различните социални и семейни роли, или ако трябва да обясним по-шеговито - за мъжете колата е храм, а за жените - средство за придвижване, което изисква прекалено много грижи.
Интересното обаче е до какво води това по отношение на опитите на власти, институции и обществено мнение да се ограничи използването на коли в градовете.
Транспортът е отговорен за една трета от въглеродните емисии на големите населени места, затова и масово в световен мащаб се инвестира в промяна модела на придвижване - от лични коли към обществен транспорт, колоездене или повече ходене пеша.
Според C40 Cities - мрежата от 97 града, сред които и най-големите в света, създадена за отговор на предизвикателствата на климатичните промени, за да се задържи ръст на глобалното затопляне до 1,5 градуса, пътуванията с обществен транспорт в градовете трябва да се удвоят в следващите 10 години.
Или с други думи, мъжете също трябва да се качат на градския транспорт или поне на колелета.
Проучване в Швеция по поръчка на местната агенция за иновациите от 2020 г. сочи, че използването на енергийни източници и емисиите от пътнически транспорт биха намалели с почти 20 на сто, ако мъжете пътуваха като жени.
Освен това страната щеше да е постигнала целите си, които сега има що се отнася до намалението на използването на коли.
В допълнение, според проучването на Ramboll, жените са загрижени в по-голяма степен за вредата от колите върху околната среда, отколкото мъжете.
Какво обаче трябва да се направи? Как мъжете да бъдат съблазнени с метрото и автобусите или принудени да влязат в тях?
Това изобщо не е лесно - колата е символ на богатство, социален статус и независимост, тя е тясно свързана с идеята за мъжествеността, обяснява пред "Политико" Ана Драгутеску от ICLEI Europe - мрежа от местни власти, чиято цел е да се промотира устойчивото развитие.
Допълнително усложняващ е и фактът, че повечето градове са проектирани от мъже и то така, че в тях да е удобно да се ползва кола. Все още колата просто е най-лесната опция (извън центровете на големите градове, разбира се).
Пример е шведският град Умеа, който въз основа на проучването за употребата на коли от мъже и жени, започва проект за ограничаване на автомобили в индустриалната си зона - място, направено за коли, като повечето подобни райони по цял свят. Зоната е с широко шосе, тесни тротоари, малко пешеходни пътеки, недружелюбно за колоездачи, които трябва да карат сред трафика от лекотоварни и тежкотоварни транспортни средства. Скоростта е по-висока и пресичането на две гуми е по-рисково.
"Зелени заедно"...
...е общ проект на Money.bg и Webcafe.bg, който обръща внимание на екологичните тенденции - както в ежедневието на всеки от нас, така и в бизнеса. Научете повече тук: zelenizaedno.bg
Градската управа прави анкета сред хора, които ходят на работа с кола. Повечето казват, че индустриалната зона е трудно достъпна с обществен транспорт, но и да не беше, пак нямаше да го ползват.
"Някои хора казваха: "О, не е мъжко да ходиш на работа с автобус". Дори да бяхме подобрили достъпа с обществен транспорт, не е сигурно, че щеше да помогне", обяснява Анна Гемзел, която отговаря за стратегическото развитие в общината в Умеа.
Затова вместо да налива пари в нова инфраструктура, градът решава да стимулира хората с коли да променят поведението си.
За целта общинарите си партнират с работодателите, а вторите започват да предлагат бонуси за работници, които спрат да ползват коли. Някои фирми дори дават допълнителни почивни дни на тези, които често ходят на работа с колело.
Подобна е идеята на Брюксел, където се задейства кампания, насочена предимно към мъжете шофьори, а целта ѝ е да ги накара да ползват повече колело в града и околностите му.
Кампанията Bike for Brussels е най-вече към хора, които никога не са мислили да карат колело и нямат такива примери в обкръжението си. Част от инициативата е BrusselsFit, която набляга на фитнес страната на колоезденето и представя велоалеите на града като "най-голямата фитнес зала в Брюксел".
Посланието е: вместо да блъскате във бездушния фитнес и да висите в задръствания, върнете си свободата като се качите на колело.
Към това обаче вървят и инвестиции в устойчиво придвижване, включително и увеличаване на велоалеите.
Според Ана Драгутеску подобен подход - насочен към мъжете и с повече позитивни послания - е добра идея и балансира останалите добре познати мерки за намаляване на трафика в градовете като ограничения за скоростта и забранени за коли зони.
Универсални мерки обаче няма. За да се разбере какво би работило в даден град, той първо трябва да знае как мъжете и жените в него се придвижват, както и защо силният пол не желае да слезе от колите в конкретното населено място.
И да им предложи най-адекватната алтернатива.
---
"Зелени заедно" показва добрите примери и важните съвети - всичко, което трябва да знаем по пътя към по-природосъобразно съществуване, работа и правене на бизнес. Проектът се осъществява с подкрепата на ProCredit Bank, LIDL, училище "Дени Дидро", Zagorka, Сердика Център, Cargotec, RÖFIX, Solvay Sodi, Insaoil, GreenPoint.
