Докато хазната е прибрала над 2,9 млрд. лв. от продажбата на цигари и тютюневи изделия за 2017 г., в криминалния сектор печалбите от контрабанда на цигари достигат между 110 и 160 млн. лв. по оценки на Института за пазарна икономика (ИПИ).
Това показват данните от анализа на ИПИ върху различните правни и икономически аспекти на незаконната търговия с тютюневи изделия в страната.
Приходите за държавата от цигарения бранш са около 10% от всички данъчно-осигурителни приходи по консолидираната фискална програма на страната. Очаквано над 98% от прибраното от хазната идва от облагането с акцизи и ДДС на фабричните цигари като към момента над 85% от крайната цена на най-купуваните цигари се формира от начислените ставки, което ги превръща в най-тежко обложеният продукт на пазара. През 2017 г. са произведени 13,7 млрд. къса цигари.
Междувременно незаконната търговия с тютюневи изделия в страната за последните 11 години е донесла печалби за криминалния сектор от между 2,6 млрд. лв. и 3,6 млрд. лв. Контрабандата на цигари преживява сериозен разцвет след 2010 г., когато криминалните приходи са между 450 и 640 млн. лв. само за годината.
Към момента, въпреки свиването на незаконната търговия, приходите от нелегалната търговия с цигари не са за пренебрегване, като се оценяват между 110 и 160 млн. лв. за 2017 г. Това е ресурс, които в голямата си част се влива в организираната престъпност и създава възможности за корумпиране по високите и ниските етажи на властта, пишат в анализа си от ИПИ.
Важна част от анализа на ИПИ е отредена на национално представителното социологическо проучване. То е реализирано от "Алфа Рисърч" в периода 20 март-20 април 2018 г. и цели да даде нагласите сред населението за незаконната търговия с тютюневи изделия и нагласите сред населението спрямо употребата на контрабандни тютюневи продукти. Проведени са интервюта с 5200 пушачи в цялата страна.
Около 2,3 млн. души са пълнолетните пушачи в страната. Интересен момент от изследването се фокусира върху тези от пушачите, които не купуват легалните на пазара цигари, а търсят алтернативи.
Общо 5,6% са тези, които пушат цигари, непредназначени за местния пазар, а 11,7% от всички пушачи у нас споделят, че през последните 2-3 години им се е случвало да пушат нелегални цигари.
Тези 11,7% се равняват на около 250 хил. човека. Това според ИПИ може да бъде определена като потенциално най-рисковата група за употреба на контрабандни стоки. Там факторите, които влияят са покачване на цените на легалните цигари или лесен достъп до незаконни продукти.
Като добра новина може да се отчете, че към момента поне половината от тази рискова група пушат легални продукти. При над 90% от хората в тази група обаче основната причина да търсят незаконни продукти е цената, което означава, че те може пак да се върнат към контрабандни продукти.
Попитани откъде си ги купуват, хората в тази група дават по няколко отговора, като водещите са от близки/приятели (37,8%), от улицата (35,7%) и от открит пазар (25,9%).
Интересен момент е, че и при контрабандните цигари се наблюдава скок в цената. Близо половината споделят, че през последната година-две цената на нелегалните цигари е достигнала около 3,50 лв. за кутия - 70% от средната цена на легалния пазар.
Основните причини хората да ограничават или спират пушенето са здравни. Над 40% от анкетираните пушачи са правили опит да спрат цигарите, като почти всички са го сторили със собствени усилия, а половината и повече от тези 40% посочват на първо място здравословните причини за това си решение.
В същото време, макар че цели 60% споделят, че не биха преминали на незаконни цигари в никакъв случай, други близо 20% от анкетираните пушачи споделят, че биха търсили такива продукти при рязко покачване на цената на легалния пазар.
Посочените по-горе потребителски нагласи на пушачите още веднъж потвърждават, че една лоша акцизна политика – например с рязко покачване на акцизната тежест, води не толкова до спад в пушенето, а до преминаване към незаконни продукти. Това се случи и през 2010 г., когато акцизът върху цигарите беше рязко повишен и нелегалния пазар скочи до над 30% от общото потребление.
Разгледано по региони из страната, най-висок дял на пушещи нелегални цигари, е регистриран в Свиленград (17,4%), Плевен (16,6%), Хасково (13,2%) и Видин (9,9%). В Габрово нивата са най-ниски – едва 0,6% дял на хората с цигари, непредназначени за местния пазар.
На въпроса дали през последните 2-3 години са си купували нелегални цигари, най-висок дял на отговорилите положително се регистрира в Плевен (31,4%), Свиленград (30,3%), Благоевград (24,4%), Кюстендил (23,6%) и Хасково (20,1%).
От ИПИ отбелязват, че няма пряка зависимост между нивата на нелегално потребление и опитите за укриването му. Докато в Свиленград и Хасково почти половината респонденти не са били склонни да покажат опаковката, която имат, то в Плевен и Видин, където потреблението на такива продукти също е над средното за страната, респондентите не са имали такива притеснения.
И докато при цигарите по-голямата част все пак идва от легални пратки от заводите в страната и чужбина, значителен дял от тютюна за пушене, който се потребява у нас, е контрабанда, достигаща до 70%.
Общо сред пушачите на тютюн 2/3 или не знаят каква марка пушат, или заявяват, че тютюнът им няма марка. В 57% от случаите тютюнът няма бандерол или не става ясно с какъв произход е.
Голямото потребление на контрабандна стока тук се дължи и на драстичните разлики в цените. Ако средна цена на пазара е около 12,5 лева за 50 грама тютюн с бандерол, този без бандерол струва едва 2 лв.
Наказването на контрабандата и нелегалната търговия в България е уредено по добър начин и дава широк инструментариум за преследването им както по административен, така и по съдебен ред.
На практика обаче действията срещу извършващите контрабанда често блокират до най-ниските нива във веригата, зад които има много повече и много по-значими организатори, участници и покровители на престъпността. От ИПИ отбелязват и значителното наличие на незаконни български цигари на чужди пазари, например този в Турция, които също са източник на финансиране на престъпни групи, включително и у нас.
