"Кога ще свърши всичко това?" - ще станат вече две години, откакто си задаваме този въпрос.
Надеждите бяха, че коронавирусът ще отшуми от само себе си или пък че лятото ще прекърши високите стойности на заразени. После дойдоха ваксините, но и те не се оказаха така дългоочаквания билет за изход от пандемията, а след тях долетя и новината за варианта Омикрон.
Но Омикрон ли е краят на пандемията? Специалистите все още не са единодушни.
Нека да отбележим, че дори и тези, които смятат, че новият вариант предвещава край на пандемията, са категорични - това няма да е краят и на самия коронавирус.
Заразата със сигурност ще продължи да се разпространява, но на по-малки и по-лесно контролируеми вълни. Ще избухват отделни огнища, които чрез карантина ще бъдат потушавани, а ваксините допълнително ще спомагат здравните системи да не се претоварват.
Оптимистичните данни долетяха от огнището, където беше засечен Омикрон - в ЮАР. Една от най-големите болници в Йоханесбург анализира симптоматиката на 466 пациенти, заразени с новия вариант, и ги сравнява с тази на 3900 пациенти, които са изкарали Делта варианта. Изводите на специалистите, както посочват самите те пред "Блумбърг", са няколко.
Те са категорични, че вълната, задвижвана от Омикрон, се развива "безпрецедентно бързо" и заразява със скорост, която не се е наблюдавала при нито една от предходните вълни.
В същото време обаче медиците наблюдават далеч по-лека симптоматика, която започва да наподобява настинка (нека не забравяме, че редица от така наречените настинки също се причиняват от коронавирус).
The steepness of Omicron’s rise and fall in South Africa really is something to behold.
— John Burn-Murdoch (@jburnmurdoch) January 20, 2022
Here’s Gauteng first, where it all began.
Cases, test positivity, admissions, deaths and excess deaths too all down almost as steeply as they rose, and in much less time than past waves. pic.twitter.com/GGGZxzG5gr
Ако този модел се повтори и в световен мащаб, можем да наблюдаваме разреждане на смъртността и изход от най-критичната част на пандемията, посочват от Йоханесбург.
В подкрепа на това твърдение идват конкретните данни - пациентите, заразени с Омикрон, лежат в болница средно 4 дена, докато при Делта продължителността е била 8,8 дена. Необходимостта от интензивно лечение спада от 4,2 на сто на 1 на сто.
В пика на вълната в болница са били настанени 108 пациенти в сравнение с 231 в предходния пик.
Експерти от САЩ допълват, че бързото разпространение на Омикрон може да забърза хода ни към груповия имунитет. Пред WebMD професор Майкъл Лин обяснява, че с разпространението на толкова заразен вариант огромна част от популацията ще бъде изложена на вируса и съответно - ще придобие имунитет след преболедуването му.
Лин предвижда и че ако всичко, което до момента смятаме за Омикрон, се окаже вярно, това ще означава по-кратки вълни, след които животът ще си продължава относително нормално. В най-оптимистичния случай имунитетът, изграден срещу най-новия вариант, ще предпазва и срещу следващите варианти, които неминуемо ще се появят.
Именно появата на следващи варианти обаче обезпокоява и най-големите оптимисти сред експертите.
Дотук вече видяхме, че вирусът може да мутира както в по-тежка форма, така и в по-лека такава, и както подчертава Лин за WebMD, нямаме гаранция, че мутациите ще се случват единствено към по-благоприятна за нас хората форма.
Коронавирусът няма и предвидимото поведение на грипните вируси и докато грипът очевидно е сезонна инфекция, която трудно вирее при високи температури, то COVID-19 се разпространява с непроменени темпове и в региони с горещ климат.
Виси и въпросът с трайността на имунитета, независимо дали е придобит след преболедуване, или след имунизация.
Очевидно е, че в нито един от двата случая имунитетът не е дълготраен, камо ли доживотен. Затова прибързано обявен край на пандемията може да ни вкара в омагьосан кръг, при който голяма част от популацията се заразява, но при следваща мутация на вируса боледува отново и отново.
В разговора с WebMD Лин подчертава, че и преди, и сега най-важно е да се фокусираме върху намаляване предаването на вируса, а не върху свободното му разпространение с надежда за по-леко боледуване и имунитет.
"Най-важно е да намалим трансмисията и да не позволяваме болниците да се претоварват", категоричен е професорът.
На същото мнение е и проф. Елефтериос Милонакис, който ръководи някои от най-големите болнични заведения в Роуд Айлънд. Той обаче припомня и друга особеност на настоящата пандемия - все още не знаем до какви числа трябва да достигне коронавирусът, за да приемем, че е преминал в ендемична фаза.
Милонакис казва за WebMD, че вместо да таим надежди, които могат да се окажат напразни, е най-разумно да се фокусираме върху вече съществуващите мерки - ваксини, дистанция, носене на предпазни маски и завишена хигиена.
