В пост-пандемичния свят най-вероятно ще има два типа хора - такива, които са ваксинирани, и такива, които не са. Сега европейските лидери дори мислят да направят това разделение напълно официално.
Така наречените имунизационни паспорти вече са факт в Израел. Там почти половината от пълнолетното население е ваксинирано с по две дози и правителството обяви, че фитнеси, хотели, ресторанти и други бизнеси ще отворят, но само за имунизираните. Великобритания обмисля подобна опция.
Европейският съюз (ЕС) пък тепърва ще решава дали да въведе "зелен пропуск", който да улесни пътуването на ваксинираните.
Дори и Франция, този бастион на антиваксърството, започва да се заиграва с идеята за ваксинационни паспорти. Най-малко 50 на сто от французите одобряват подобен документ, ако ще ги улесни да пътуват. 45 на сто смятат, че за достъп до магазини и ресторанти също трябва да се изисква сертификат за ваксинация.
Активисти по въпросите за човешките права и етиката обаче отбелязват, че подобни паспорти биха били силно дискриминиращи, особено в момент, в който ваксините не достигат. Въпреки това имунизационните сертификати лесно могат да се превърнат в реалност, докато редица бизнеси настояват да отворят отново.
Как ще се приеме подобно бъдеще и ще ни върнат ли ваксинационните паспорти към нормалното, или обратното - ще ни запратят в някой антиутопичен сюжет? Ето шест възможни сценария:
Корона-утопията
Краят на 2021 г. сме. Пандемията е далеч от приключване, но поне нещата вървят по план. Невинаги е изглеждало така. Все пак до момента не се е изисквала такава степен на политическа координация, технологични иновации и научна гъвкавост, за да се въведат подобни паспорти, които да ограничават предаването на коронавируса.
Имунизационните сертификати обаче се оказват бурен успех. Консорциум от технологични и бизнес гиганти успява да убеди Световната здравна организация (СЗО) да се присъедини към усилията им, а по цял свят правителствата изоставят етичните си колебания и също се включват, осигурявайки широко покритие на програмата.
СЗО излиза с нова дефиниция на думата "имунитет", която позволява терминът да бъде актуализиран своевременно. Ясните обществени послания помагат на хората да реагират при необичайни ситуации, например при появата на вариант на вируса, срещу който не са ваксинирани. Налична е медицинска и финансова подкрепа за хората, които изведнъж се оказват без имунитет.
Има и ясна система за поведение на хората с "отрицателен" имунен статут. Тези, които не могат да бъдат ваксинирани по медицински причини, са подсигурени с домашни тестове, за да следят здравето си. На тази категория хора им е позволен достъп до всички услуги, тъй като имунитетът на околните ги пази.
На онези, които не желаят да се ваксинират по други причини, са предоставени бързи антигенни тестове за домашна употреба. Те не се оплакват, че трябва да се тестват на всеки няколко дена.
Дали ще се случи? Хахахахахахахахаха!
Ваксинационен апартейд
Краят на 2021 г. сме. Пандемията е далеч от приключване. Имунитетът обаче е условие за достъп до редица обществени услуги и бизнеси. Някои последици от това са далеч от идеалното, да не кажем, че са катастрофални.
Страховете от фалшиви ваксинационни паспорти изключват наличието на хартиен сертификат и сериозно ограничават движението на гражданите, които не притежават смартфон. Това от своя страна изостря неравенството между бедни и богати. Дори и по-богатите страдат, защото един ъпдейт на скъпия им смартфон източва батерията и проваля плановете за вечеря в ресторант.
Въпреки че на теория не са, ваксините на практика се превръщат в задължителни за всеки, който иска да се движи нормално. Предвидени са регулации за тези, които не могат да се ваксинират по медицински причини, но това поставя бременните жени и пациентите с имунни нарушения в трудна ситуация.
Възниква бурно контрадвижение, при което антиваксъри и защитници на личния избор се събират на нелегални антивакс партита. Това води до нови огнища на заразата, но и до политическо насилие. Расте натискът правителствата да обявят, че са достигнали колективния имунитет и да отворят всичко.
Дали ще се случи? Едва ли. Подобни спекулации има в редица държави, но те са силно хиперболизирани.
Завръщане в бъдещето
Краят на 2021 г. сме. Пандемията е далеч от приключване, но правителствата вече са въвели програма за улеснен достъп на ваксинираните до определени бизнеси. В крайна сметка хората се оказват толкова зажаднели да се върнат към нормалността, че са готови на почти всичко в тази насока.
Единственият проблем е, че когато идва зимата на 2021/2022 г., системата вече е морално остаряла. Знанията на специалистите върху имунитета се базират на данни от лятото. Хората се държат по начина, по който са се държали преди пандемията, но се появяват нови и нови варианти и ваксините губят своята ефективност.
Държавите се опитват да одобрят нови версии на ваксините и да обновят програмата си за ваксинационен достъп, само че през това време болниците отново се препълват. Следват нови локдауни...
Дали ще се случи? Никак не е изключено.
Нови поводи за разединение
Краят на 2021 г. сме. Пандемията е далеч от приключване, само че вече има и други причини да се притесняваме. Когато стане въпрос за имунизационни паспорти, правителствата са започнали с гръмки обещания за координация. Но месеците си вървят, средствата потъват и всяка държава решава да поеме по свой собствен път.
Дори и в рамките на една и съща страна конкуренцията между технологичните компании води до наличието на няколко различни схеми. В зависимост от населеното място, едни системи биват по-добре възприети от други.
Малко от наличните системи обаче са съвместими. Изисква се едно мобилно приложение, за да летите със самолет, друго - за да отидете на футболен мач, и хартиен билет с паспортна снимка, за да посетите любимия си бар. При всяко преминаване на границите пък се изисква съвсем различен набор от приложения и документи. Всяка държава си има своите одобрени ваксини. Всеки сертификат за ваксинация подлежи на фалшифициране.
Дали ще се случи? На практика е неизбежно.
Подходът "Кого го е грижа за антиваксърите?"
Краят на 2021 г. сме. Пандемията не е точно приключила, макар че явно е на път. Една от причините Световната здравна организация да не препоръчва употребата на ваксинационни паспорти е, че няма информация доколко ваксинираните могат да предават вируса на неваксинирани.
Вместо това ваксините се оказват силно ефективни и като защита за приемника си, и като превенция той да заразява околните. Докато ваксинираните вече се наслаждават на безгрижни почивни дни, прегръдки с внуците си, пищни партита и спорт на закрито, всички останали, освен най-върлите антиваксъри, са на опашката, за да получат своята доза.
Държавите така и не успяват да постигнат колективен имунитет и все още тук-там се появяват нови варианти, но те рядко водят до сериозни усложнения и хоспитализация. Както при обикновения грип, умират определен брой хора от уязвимите групи.
След широко обсъждане на идеята за имунизационни сертификати политиците, активистите и обществото решават, че е по-приемливо да живеят с още един сезонен вирус, отколкото с ваксинационни паспорти.
Дали ще се случи? Да стискаме палци!
