Ако напишем в Google "Бум на кърлежи в..." и добавим своя град, ще открием почти идентични заглавия през годините назад. И тази година не прави изключение.
Обичайното обяснение на Регионалните здравни инспекции (РЗИ) за ръста в популацията на кърлежите е, че "това е заради сезона".
Преди дни например началникът на отдел Паразитология в РЗИ-София коментира пред bTV, че "липсата на минусови температури по-дълго време през зимата означава, че са презимували успешно".
А високите температури сега, плюс високата трева и влажност, са идеалните условия за тяхното размножаване, особено в териториите на околоблоковите пространства, както, разбира се, и на местата, където се отглеждат животни.
Времето, в което се наблюдава особена активност сред тези насекоми, е късната пролет, началото на лятото (април-юни), когато има условия като топлина, влажност и висока растителност, и в края на лятото - началото на есента (август-октомври). Това не означава, че те не се намират и през лятото, особено ако то е дъждовно и не е твърде горещо.
При пръскане през пролетта на общинските територии е добре да се има предвид, че частните дворове също трябва да се обезпаразитят. Друго важно е, ако забележим неокосени места, да подаваме сигнали за това към съответната община или РЗИ.
Важно е обаче да знаем защо трябва да се пазим от кърлежите и няколко основни грешки, които се допускат масово в случай на ухапване.
Затова събрахме ценни съвети от лекари, заедно със съвети, обобщени на страниците на РЗИ-тата.
Какви заболявания причиняват кърлежите?
Най-честото заболяване, което кърлежите предават на хората, е Лаймска болест. Най-големият проблем тук е първо, че самото ухапване от кърлежа не се усеща.
Ухапването представлява прикрепване към тялото на човек (или животно), което позволява на насекомото да смуче така ценната за него кръв, разбира се в количества, които за нас са минимални. Има случаи, в които то се засища и се пуска само, и други, в които "гостоприемникът" усеща сърбеж.
Ако не разберем за ухапването, може да не разберем и за заразяването, тъй като не винаги има симптоми. Има обаче вариант след третия до 33-тия ден от ухапването да се получат грипоподобни симптоми и/или обрив, ако човек е заразен. Обривът е много типичен за Лаймската болест и не може да се сбърка.
Представлява малко червено петно на мястото на ухапването, което нараства, като централната част избледнява, а периферната се разширява. Може да достигне размери до над 30 см, не боли и не сърби и след 2-4 седмици изчезва. Обрив обаче може и да няма, като липсата му не означава, че човек не е заразен.
По същество Лаймската болест е инфекциозно заболяване, причинявано от няколко вида бактерии от рода Борелия, затова и се нарича Борелиоза. Тя се лекува с продължителна антибиотична терапия, задължително назначена от лекар инфекционист, не самоинициативно.
Примерът от личен опит сочи, че при установяване на заболяването в самото начало, предписаният от инфекционист курс на лечение беше с продължителност 21 дни.
Оставена без лечение, след години бактерията може да засегне ставите, сърцето, лимфната или централната нервна система, а щетите от засягането не могат да бъдат възстановени.
Марсилска треска
Марсилската треска е другото най-разпространено заболяване, предавано чрез кърлежи, след Лаймската болест. На мястото на ухапването често се появява неболезнено тъмно петно, покрито с тъмна коричка. След около 3-7 дни заболяването започва отново с грипоподни симптоми (температура, главоболие, мускулни ставни болки, отпадналост, гадене) и зачервяване на очите.
След 3-4 дни се появява характерен едропетнист обрив по цялата тяло, включително по дланите и стъпалата. С появата на обрива се влошава и общото състояние на болния, а температурата продължава около 10 дни.
При правилно антибиотично лечение състоянието се подобрява за дни. Ако не се лекува, може да бъде засегнат черният дроб, бъбреците, нервната система и да се появят кръвоизливи. При своевременно антибиотично лечение обаче оздравяването е пълно, отчитат лекари.
Другите болести, които кърлежите пренасят, макар и по-рядко (затова не се спираме на тях подробно), са Кримска-конго хеморагична треска, Хеморагична треска с бъбречен синдром, Кърлежов енцефалит и Ку-треска.
Как да се предпазим?
Ако човек е "любимец" за тези насекоми, това се оказва трудно. Според някои изследвания кърлежите предпочитат определени кръвни групи, но това засега са по-скоро предположения. И отново личен опит - от 10 деца, играещи на едни и същи места, някои никога не са ухапвани, други - всяка година по няколко пъти въпреки репеленти, гривни и т.н.
И все пак здравата логика изисква, ако ще бъдем на открито и тревисто място, да се подсигурим с препарати.
Гривните против насекоми, продавани в нашата аптечна мрежа, могат да ни предпазят от други насекоми, но не и от кърлежи.
Много от репелентите също са само за други насекоми, като комари. Съветът тук е да попитаме фармацевта конкретно за препарат, чиято основа гони кърлежи. Има например препарати, които се впръскват върху дрехите, за да се избегне допълнителна химия върху кожата.
Съветът на специалистите е да носим светли и "гладки" дрехи, за да забележим по-лесно евентуалния вредител, да нямаме открити части по краката, защото от там най-често налазват. Когато се обезпаразитява за кърлежи, се пръскат и храсти, и дървета, тоест трябва да имаме предвид, че те не се намират само в тревата.
След излет е добре да се направи обстойна проверка по тялото и дрехите и то няколко дни подред. Топлата вода и сапунът не убиват тези насекоми. Колкото повече кърлежът стои прикрепен за тялото, толкова по-голям е шансът да ни зарази. Затова е добре да го открием до 24 часа след като се е "настанил".
След ухапването
Често лични лекари веднага след ухапване назначават 5- до 7-дневна антибиотична терапия, други препоръчват поставяне на ваксина срещу тетанус. Най-добре е тези практики да се обсъдят с инфекционист, тъй като за тях има противоречиви мнения.
Погрешна, но масово прилагана практика е и кърлежът да се "задуши", като го покрием с памук, напоен в ракия или олио, въпреки настоятелните съвети от страна на по-възрастни роднини да се действа именно така. Лекарите не го препоръчват, тъй като това увеличава риска от заразяване - така кърлежът връща в тялото потенциални зарази.
Най-добре е вредителят да бъде изваден от медицинско лице. Ако това е невъзможно, трябва се дезинфекцира пинсетата, с която ще се вади. Препоръчва се използването на ръкавици и трябва да се внимава насекомото да не се смачка, тъй като това е предпоставка за заразяване.
С пинсета се хваща възможно най-близо до кожата и се издърпва без въртеливи движения (още едно грешно схващане е, че се върти в определена посока).
След това се дезинфекцира отново пинсетата, дезинфекцира се и мястото на ухапването със спирт или препарат на йодна основа. Ако хоботът остане в кожата (тоест кърлежът се "скъса"), тогава е задължително да се потърси лекарска помощ за отстраняването му или да се извади със стерилна игла.
Препоръчително е кърлежът да бъде изгорен или да се запази в медицински контейнер, шише или буркан, плътно затворени, и да се изследва в Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ).
Независимо дали насекомото е заразено или не, от там препоръчват да се тества и ухапаният. В центъра не взимат кръв от малки деца, затова в НЦЗПБ може да се занесе серум от друга лаборатория (серумни проби могат да се изпращат от страната с куриер на адреса на НЦЗПБ, за Лаборатория "Предавани с кърлежи инфекции").
Кръвният тест по желание, както и изследването на кърлежа, се заплащат. Личният лекар може да издаде направление за кръвното изследване.
Добре е да се обсъдят с инфекционист и тестванията, защото има конкретни срокове за тях. Например, 20 след ухапване се прави серологично изследване на пациента, когато става дума за Лаймска болест, а след антибиотична терапия се изчаква месец преди повторно тестване. След това се провеждат и контроли и е важно да се уточни дали тестът е за налична инфекция, за преболедувана и т.н.
След всичко дотук виждаме, че ухапването от кърлеж не е за подценяване. Но след като знаем опасностите и как да се предпазим, можем смело да поемем напред към парковете, за които бленувахме толкова през последните два месеца.
