Дискусиите около предпазните маски отново се разразиха, след като в нова заповед здравният министър Костадин Ангелов гласи, че пластмасовите шлемове и подбрадници, както и шаловете вече няма да са алтернатива на маските.
Междувременно Германия и Австрия задължават гражданите на обществени места да носят само определен тип маски - тези с FFP2 и KN95 защита.
Зад Океана изказване на имунологът Антъни Фаучи също разбуни духовете, защото докторът заяви, че е "въпрос на здрав разум да се носят две маски едновременно".
Нормално е човек да се запита - какво да носи, за да се чувства защитен от коронавирус?
Науката е категорична, че пластмасовите шлемове и подбрадници не могат да се приемат за качествена защита. Затова и в България те вече няма да се приемат като адекватен вариант за предпазване, докато плътните текстилни маски и тези с висок клас се препоръчват като подходящи.
На тази позиция е институтът "Джонс Хопкинс", чиито специалисти посочват, че шлемовете не могат да бъдат алтернатива на маските. Оттам допълват, че шлемът е добър вариант за предпазване при медици, медицински сестри и санитари и зъболекари, но задължително в комбинация с предпазна маска.
Институтът уточнява още, че ако се носи маска и се спазва необходимата дистанция от около метър и половина, носенето на шлем е напълно излишно. Учените и медиците, които работят към "Джонс Хопкинс", използват маски от класа KN95, посочват от самия институт.
Професор Пенка Петрова, директор на Института по микробиология към БАН, застава на същата позиция. В ефира на "Тази сутрин" по bTV тя е категорична - шлемовете и подбрадниците са напълно излишни. Проф. Петрова обяснява, че те защитават единствено тези, които са в непосредствена близост до нас.
Ако се увеличи концентрацията на вируси в помещението, няма как да сме защитени, казва още тя, а шлемовете позволяват на човешкия дъх да излиза почти безпрепятствено.
Шалове и бандани също не се приемат за истинска защита - това се посочва както от Министерството на здравеопазването, така и от "Джонс Хопкинс" и още редица специалисти.
В по-голямата част от случаите шалът и банданата не покриват добре брадичката и така във въздуха може да попадне сериозен вирусен товар, който да застраши здравето на околните. Пролуките, които се образуват около носа, пък застрашават и този, който носи шала, защото в носоглътката могат да попаднат достатъчно вирусни частици, за да заразят човек.
От института посочват и още един проблем - обикновено банданите се правят от твърде тънка материя. Повечето шалове също не са от плътно тъкани материи и съответно не могат да осигурят адекватна защита.
Проф. Петрова допълва, че материите на тези аксесоари с времето и носенето стават все по-рехави и пропускливостта става все по-голяма. Подробна демонстрация по темата прави д-р Саймън Колсто, лектор по здравеопазване към университета в Портсмут. Пред "Евронюз" той показва нагледно доколко защитават хирургическите маски, шаловете и банданите и маските FFP2.
Колсто слага бандана на лицето си, пали клечка кибрит и показва как спокойно може да изгаси пламъка с дъха си, въпреки че уж има преграда между устата му и клечката.
Подобни са недостатъците и на маските, изработени от плат.
Те са предпочитани от голям процент хора, защото са достъпни, удобни и е възможно да бъдат изработени дори и в домашни условия. Всъщност когато маските станаха задължителни, мнозина прибегнаха именно до този вариант - да си ушият сами маски, за да отговорят за изискваният. Важно е да се отбележи и че в Европа по онова време имаше сериозен дефицит на лични предпазни средства.
Ако обаче маската е от един слой плат, тя е по-скоро безполезна, отбелязват от "Джонс Хопкинс". Минусите са същите, каквито и тези на шаловете и кърпите за лице - твърд тънки са и пропускат дъха и не прилягат добре към лицето.
Въпреки това институтът предлага собствена схема за изработка на домашна маска, за която е необходима плътно изтъкан памучен плат, който при разтегляне не си променя прекалено много дебелината и не става на видими дупки. Маската трябва да бъде внимателно разкроена така, че да няма луфтове около лицето.
Тя се шие поне на два слоя, но е най-добре да се изработи трислойна. Препоръчително е и в нея да бъде оставено джобче, в което да се слага филтър за еднократна или многократна употреба. Институтът, както и учени като д-р Фаучи наблягат на това, че платнените маски задължително се перат ежедневно и се сменят в момента, в който се овлажнят.
Проф. Петрова обаче посочва, че според нея текстилните маски трябва да бъдат забранени и изцяло заменени с FFP2 и KN95 маски.
Именно с такива маски са длъжни да се снабдят германците, за да бъдат допуснати до публичния транспорт и до обществени места. Това са и маските, за които има научен консенсус, че са най-надеждни за предпазване както на този, който ги носи, така и на околните.
Те са изработени от плътен, нетъкан текстил и има от три до пет слоя. Формата им позволява плътно прилепване към бузите и брадичката, а и обикновено този тип маски са снабдени с телче около носа, с което да се осигури комфортно прилягане и под очите. По тази причина маските FFP2 и KN95 са и по-удобни за тези, които носят очила.
Мнението, че това са най-сигурните маски поддържа и проф. Николай Костов - председател на Асоциацията на собствениците на аптеки. В ефира на NOVA той уточнява, че формата им на чашка позволява те да не се допират до устните, докато прилепват стабилно към останалата част от лицето.
Все пак тези маски не са препоръчителни за носене от хора с белодробни заболявания, астма и сърдечни заболявания, защото биха могли да затруднят твърде много дишането.
Цената на висококачествените маски е основният аргумент против въвеждането им като задължителни.
Докато аптеките в България вече разполагат с богат избор на лични предпазни средства, маските FFP2 и KN95 държат цена от 3 до 6 лева в зависимост от марката и наличието на телче за носа. Те трябва да се сменят на около 4 часа и за да не се загубят филтриращите им функции, в никакъв случай не бива да се перат.
Маските се дезинфекцират с поне 70 процента алкохолен разтвор и се оставят да изсъхнат напълно преди повторната им употреба. Могат да бъдат и стерилизирани в специални за целта уреди. Ако започне да се забелязва деформация по маската, както обикновено се случва след няколко носения, то тя вече не върши работа и е за боклука.
Другият консенсус, около който се обединяват и българските, и международните специалисти, е, че маските с клапи за въздух защитават само нас, но не и околните.
Маските с клапа са напълно забранени за носене в Испания и Португалия, а най-вероятно ще бъдат ограничени и в други държави.
Затова и е най-добре да се въздържане от тях, за да пазим не само своето, а и общественото здраве.
