Да работя от вкъщи, докато едното дете се обучава онлайн, а другото не ходи на детска градина заради пандемията, се оказа сериозно предизвикателство.
7-годишна първокласничка и 5-годишно дете в предучилищна възраст плюс работни задължения са сериозен стрес дори и за най-калените нерви. Но пандемията за втори път поставя семейството ми в това положение, както поставя и много други. А това, неминуемо дава своето негативно отражение и върху децата, и върху работата.
За повечето родители да вземат отпуска във време, в което бизнесът не е особено стабилен, не е опция. Затова остава възможността в схемата да се включат баба и дядо, но такива не винаги са достъпни.
Няма спор, че това е стресиращ период и за децата, и за родителите, затова решихме да попитаме другите как се справят.
Традиционно онези, които не разполагат с възможност някой да се грижи за децата им, защото са твърде заети, се обръщат към бавачки.
"Не ни е страх толкова от самия вирус, колкото от това, че не можем да излезем в отпуск при наличието на две малки деца. Не можем и да работим от вкъщи", казва пред Webcafe 34-годишната Цветелина, която е управител в голям магазин и по време на първата изолация наема бавачка. Вторият път обаче се възползва от "услугата" баба и дядо на село, тъй като е за по-кратко време.
Сега обаче се наблюдава и друга, макар и плаха тенденция - родители да наемат частни учители за своите първокласници.
"С 20-минутни часове, с това, че вниманието на децата се ангажира по-трудно през виртуалните класни стаи, и като добавим и заетостта на родителите, онлайн обучението може да се превърне в истински кошмар", споделя майка от София, пожелала анонимност. Тя признава, че не може да вземе отпуск, защото моментът в службата ѝ е крайно неподходящ, а съпругът ѝ е изразходвал вече своята.
Работейки в IT фирма, семейството може да си позволи частни уроци и го прави. Плащат на своя позната учителка да помага на дъщеря им.
"Дори само това, че ще напишат домашните заедно е от помощ, защото ние сме свободни единствено вечер и не можем да следим целия поток от задачи, които ежедневно се поставят на децата", обяснява тя.
Дневната заетост на учителката не е строго разписана, а зависи от нуждите на детето, но заплащането е предварително определено за изработен час.
В групите за детегледачки във Facebook също се наблюдават повече запитвания за частни учители, отколкото от преди пандемията. Но не всички одобряват подобна идея.
"Частен учител по химия ми звучи релевантно. Но за частен учител в първи клас или трябва и двамата родители да са мастити бизнесмени с ограничено лично време, или - неграмотни. А времето, което би трябвало да сме с децата? Само за пазаруване и угаждане ли трябва да е?", коментира Евелина Бачева от София, която съчетава работа с онлайн първокласник.
В класа на детето ѝ също повечето родители опитват този компромисен вариант с идеята, че ако действително това трае само месец, няма да се отрази толкова пагубно за усвоения материал.
"Предпочитам да учи с някой от семейството. Дори първата седмица, докато аз работех, той се справи доста добре и сам в другата стая. Така че не виждам причина да влиза външен човек вкъщи", споделя друг родител - Диляна Димитрова.
На Запад пък се наблюдава тенденция хората да си вземат гледачки на децата, които да ги занимават в Zoom, или т.нар. "виртуални гледачки".
Идеята е, докато родителите се опитват да свършат нещо, да има човек, който да ги държи заети.
"По-малките деца се нуждаят от малко забавление и ако родителите работят, не винаги могат да им отделят необходимото време. Решихме, че да имаме виртуална бавачка би било чудесно решение", обяснява пред BBC основателят на Childcare.co.uk, чиято идея първоначално била сметната за лудост.
Сега има повече от 4000 виртуални детегледачки, достъпни чрез уебсайта му и над 50 000 родители, направили запитвания за услугата. Изискването е детето да е на възраст най-малко две години, за да се ползва услугата.
Във Великобритания съществуващите вече платформи за наемане на детегледачки са започнали да се адаптират към новата реалност, като предлагат професионалисти да занимават децата онлайн.
При подобни услуги, за успешна онлайн сесия, се определя онази, която е задържала вниманието на детето за час без прекъсване. С предварително изпратен списък с нужните материали и със занимания като песни и стихове, родителите успяват да вземат така нужното им време.
Но не всички експерти подкрепят това. Авторът на книгата "Нежно родителство" Сара Окуел-Смит е категорична, че това не е заместител на човешкото взаимодействие.
"За децата това е голяма борба. Раздялата с приятели и роднини, които обикновено виждат често, а сега могат да гледат само на екран, преместването на всички социални взаимодействия и класове онлайн, създава бомба със закъснител. Не така трябва да живеем и мисля, че ще видим трайно въздействие върху това поколение деца, докато пораснат", обяснява експертът по детско възпитание.
Популярно се оказва и приложението Bubble, което предлага наемане на бавачки, които физически да се грижат за децата. Изпълнителният му директор казва пред BBC, че е настъпила голяма промяна в начина, по който услугата се използва тази година.
"Преди COVID родителите резервираха услугите ни за вечерите, но сега това е заменено от наемане за през деня. Работата вкъщи с деца е невъзможна и родителите използват Bubble, когато имат важен видеоконферентен разговор или просто за да гледат децата им, докато работят", казва Ари Ласт.
Уебсайтът и приложението Tiney пък предлагат обучение за хора, които искат да се грижат за деца през пандемията. Сред тях и хора, загубили работата си, бивши учители и служители в детски ясли.
И докато целият свят се опитва да остави вируса зад гърба си, на родителите им се налага да стават все по-гъвкави. Макар да определят това като стресиращ период, повечето се тревожат по-скоро за отражението от всичко върху децата, отколкото за самите себе си.
