На абитуриентската вечер всички са равни - няма зубрачи и печени, няма дебели и слаби, умни и глупави. Съществува космическо равновесие между всички съученици, произлизащо от ужаса за утрешния ден.
Мазният страх от бъдещето кара младия индивид да се напие на бала си като медуза в кочина.
Утре почваш да бачкаш за някой идиот или ставаш студент, отлагайки същото (малцина ще бачкат за себе си, но затова ще трябва да си скъсат задника). Ще мислиш за шефове, неприятни колеги, сметки, наеми, заеми и хиляда други тъпотии.
Тепърва ще разбереш, че животът няма да протече по очакваните от теб правила. Тази вечер е последната от детството ти.
Сядаш изтупан на масата в ресторанта, заобиколен от нервните си набори. След първата ракия отиди при учителите и им благодари за мъките, с които са се опитвали да домъкнат нещо полезно в необитаемата ти кратуна.
Учителите са важни - не напразно в Япония само те могат да псуват на майка пред императора.
После смирено си седни на мястото. Яж много внимателно храната, дъвчи старателно, защото е ясно, че изяденото няма да остане в теб тая вечер. Някои момичета не пият ракия и ти дават своята - приеми я, изпий я, но задължително наблегни на руската салата, за да се отложи блажнотията по стените на стомаха ти.
Почват танците - уместно е да играеш като маймуна.
Следва блус. Покани момичето, на което четири години не събра смелост да разкриеш чувствата си. Не приказвай, само я дръж за ребрата и гледай да не пукнеш. Накрая небрежно кажи, че имаш подарък за нея и ще й го дадеш след три дни.
Не разкривай какъв е (аз бих избрал комплект хубави кукички и скъпа месина).
Недей да й обръщаш повече внимание, дори умишлено я избягвай - така нейното любопитство ще се нагнети допълнително. Ако случайно все пак тя те пожелае още сега, недей да онождаш - няма да ти се получи като хората след толкова алкохол. Сега ти се повръща - не се надявай, че ще отмине. Ако вомитираш на масата, ще последва верижна реакция.
Съблечи се гол до кръста и с наперена походка отиди в клозета. Не повръщай в мивката - тая „мусака" ще я задръсти и ще се чудиш как да пренесеш с шепи материала до клекалото. Прегърни нежно опиканата тоалетна чиния и хвърли серкмето. После хубаво се измий, нищо страшно не е станало - хора, които не са повръщали на абитуриентската си, за мен са повърхностни личности.
Изяж дъвка, че устата ти вони на рибарски чорап.
Изпий една бира на екс, така няма да ти стане лошо (поне за известно време).
Вече може да се отпуснеш на всякакви простотии. Най-умно е да си запалиш зърната (ако нямаш много косми ги намажи с водка). Прави кълбета по дансинга, напълни си очите с лютеница, изяж запалена цигара, натъпчи си кебапчета в ноздрите, язди съученик, сложи картофена салата в косата си, намери улично куче и изиграй един казачок с него - няма нищо срамно, сега всички са на твоя акъл. Веселба да има.
Преди да си тръгнат учителите, отиди и пак се измий. Стегни се за пет минути. Върви при тях. Извини се за всичките идиотщини през годините, кажи, че ги обичаш и че няма да ги забравиш (тук ще се разплачеш, но няма как...).
Сутринта се прибираш, приличайки на вентилатор, вашите се кръстят при вида ти, а ти казваш на майка си: „Спокойно, брт'чед, пиль сам саму две билички." На другия ден гледаш обявите за работа с измачкана душа под мишница, но поне имаш среща с любимата.
Моята абитуриентска не протече толкова красиво.
Първо изпих половината свят, второ повърнах в мивката - феноменална грешка, но добре, че съм акълия.
Взех съда, в който стои клозетната четка и на четири пъти пренесох повърнатото до нужника. Запалих си зърната през ризата, от което цяла вечер ходих с два обгорели кръга на гърдите. Като мравояд целувах краката на учителите, а те горките се чудиха как да прогонят обичта ми.
С любимото момиче така се бяхме разкрепостили навън, че паднахме в рекичката (още не ми е проговорила). Майка като ме видяла сутринта лазещ на двора, помислила че съм прасето.
Почнах бачкане. След няколко месеца ме взеха в казармата...
*Текстът е публикуван във Facebook страницата на Никола Крумов
