С призива си (за референдум за изборните правила - бел.р.) Плевнелиев иска да направи няколко неща:
Първо, да покаже, че не е заспал. Защото напоследък се появява само като епизодичен герой някъде из фона на основните събития. Последното значимо нещо, което направи, беше ясно заявената подкрепа за протеста през юли м.г.
Второ, да предизвика общонационален дебат, който да размърда обществената атмосфера, замряла след като инатът и гьонсуратлъкът на БСП/ДПС успяха да устоят на юнската протестна вълна. Ако не се появи повод за такова размърдване, съществува опасност от вълна с обратен знак (т.е. масово отвръщане от политическите процеси и пълно маргинализиране на остатъчната протестна енергия), което би позволило на БСП/ДПС да подкарат отново през просото.
Трето, да спомогне за разместването на политическите пластове. Конфликтът между Станишев и Първанов е може би най-сериозното такова разместване от 89-та насам, защото е първото значимо отклонение от основния завет на "стратега" Лилов - БСП на всяка цена да остане монолитна.
Точно в този момент Плевнелиев атакува една от основните кухи инициативи на БСП, проекта за нов избирателен кодекс, като принуждава партията да отвори допълнителен фронт между себе си и обществото.
Четвърто, съчетаването на изборите за ЕП с подобен референдум се очаква да повиши броя на гласуващите - което би затруднило БСП/ДПС, разчитащи на ниска активност и твърд електорат. А имайки предвид всеобщата нагласа да се гледа на евроизборите като на барометър за следващите парламентарни избори, това може да е решаващо за по-нататъшното развитие на събитията.
Очевидно Плевнелиев усеща, че за пръв път има реална вероятност монополът на БСП над лявото пространство (с цялата условност на понятието "ляво" в България) да бъде разрушен, и се опитва да подпомогне този процес. И правилно: именно разрушаването на този монопол е едно от задължителните условия за нормализация на политическата среда у нас.
Всичко това са все полезни неща, затова дебатът трябва да се състои - и да е колкото може по-активен и продължителен.
Отделен въпрос е, че поставените във въпросите опции не само не са решение на проблемите в България, а и е спорно дали въобще са осъществими. Особено интересна е хипотезата какво би се случило, ако бъдат приети, но се осъществят "по нашенски" (както най-вероятно би станало).
Също така е ясно, че в подобен дебат ще има твърде много празни приказки, плюс съзнателни опити за вкарването му в девета глуха - което, вместо да доведе до по-голяма яснота, ще обърка допълнително мнозина.
Но пък от друга страна, ще накара мнозина да се замислят и да си изяснят позициите. Мажоритарният вот е един от възможните начини да се разчупи статуквото - като внесе елемент на неопределеност, който би разстроил сегашната добре смазана система за печелене на избори.
Тезата за задължителното гласуване ще повдигне въпроса за отговорността на драгия избирател - тема, по която той не обича да се замисля. А електронното гласуване е нещо, което така или иначе ще бъде въведено, и то не след дълго, тъй че е добре да започнем да свикваме с тази мисъл.
Накратко: с предложението си Плевнелиев хвърля страната в една говорилня, която ще бъде безкрайно шумна и досадна, и едва ли ще доведе до нещо съществено - но пък е необходима, защото покрай нея ще се активизират доста полезни процеси.
