Миналата седмица си минавам през градската градина в София след работа и попадам на една позната, която ме посреща на пейката си с думите „Къде си, беее, защо си тук, нещо фестивали няма ли за тебе?"
Рязко ми се прииска да запсувам всичко и всички, но се въздържах, защото не отиват на голям човек подобни изблици. Виж, да ходя да се овъргалям в прахоляк 3 дни на някой мърляв плаж с извънреден риск от предаване на хламидия по въздуха - това вече си е друга работа...
И въпреки това, не. Благодаря.
Била съм няколко пъти на големи музикални фестивали в живота си, предимно международни и извън България. Напълно достатъчни са ми.
Добре, може би ако бях запален музикален фен и наистина държах да видя на живо някой култов изпълнител, чието творчество високо ценя, щях да се прежаля, както направих миналата година на „Спирита", заради Роби Уилямс.
„Какъв комерс, гадост!" ще възкликне тук типичният фестивален човек, затънал до гуша в алтернативен живот, почесвайки зачервена олющена кожа изпод кално бельо, някъде до надупчена от фасове палатка след двудневен нарко трип в космоса...
Истината е, че никой не ходи по тези фестивали заради музиката, която напоследък е една и съща навсякъде. Да, има фенове на определени банди, които никой никога не е чувал, разбира се, но идеята е съвсем друга.
Нали се сещате за актуалните музикални видеоклипове на разни популярни танцувални парчета от последните няколко години, в които задължително сюжетът се завърта около това как 30 годишни „млади хора" с дънки с висока талия и кърпи на цветя отиват на фестивал с кабриолет по крайбрежен път и после внезапно тичат сред поля от овес, пръскат се с цветен прах и са свободни?
Ами, да - общо взето това е идеята. Да се разцепиш от младост, положителен вайб и всичко това да е документирано във Facebook, или по-скоро - в Instagram, че е по-хипстърско.
Реално обаче нито си в кабриолет, нито сме 69-та на "Удсток", а колкото и да ти се ще да живееш като за последно, както неясно защо обикновено се прави на 17-годишна възраст, не става.
Кенефите са малко и насрани, чака се или се ходи в храстите, където настъпваш неща, палатките в къмпинга са една до друга, така че ако някой пръдне, го усещаш.
Пияните британци са навсякъде и повръщат или падат върху теб. Шансът да видиш нещо от сцената е въпрос на мотивация за битка, каквато обикновено нямаш сили да осъществиш, или защото не си сядал от 16 часа, или защото си толкова "хай", че ти е все тая на фестивал ли си, или в Захарна фабрика.
Да, би било супер да сме през 60-те в САЩ и да ни пее Джанис Джоплин, докато топлес мацки танцуват за мир, но живеем в 21 век и всички си цъкат на телефоните непрекъснато, симулирайки щастие онлайн, докато чакат на опашка за зареждане на фестивални карти, с които да си вземат вода, за да не пукнат от жажда, жега и субстанции, понеже с пари не може. Това е действителността.
И още:
Ако си в чужда страна, се изгубваш сто пъти с колата, докато стигнеш. Или поне веднъж, но стабилно.
Ако искаш да се разбереш с някого да се видите някъде на самия фестивал, трябва или да отидете заедно там, или да си изпратите 32948230 съобщения, ако изобщо има мобилна и/или интернет връзка в тълпата.
Ако ти се допишка, или не дай си боже друго по време на концерт - край. Сам си като куче, забрави да се върнеш на същото място после.
Всичко е мега скъпо в самата фестивална зона. В пъти по-скъпо от обикновено. Да пиеш няколко бири, а не една, буди завист у околните. Явно си богат.
В един момент телефонът ти умира и край. И изобщо не казвай, че не си отишъл там, за да си цъкаш по телефона. Лъжеш.
Или ще колабираш от жега, или ще измръзнеш от студ. През деня се потиш като животно, вечерта молиш случаен босненец за калното му връхно. Не го дава.
Ако вали, всичко става в кал и лайна, а ти нямаш гумени ботуши, нито желание да инвестираш някога в такива, нито самочувствие.
Настъпват те 27932 пъти по палеца на крака или направо падат върху теб, а ако спиш на палатка, може и да влязат в нея и да легнат отгоре ти просто ей така. Защото сте на фестивал.
Непрекъснато непознати хора са видимо във вихъра на най-грандиозното си житейско изживяване, а ти се чудиш къде сбърка и има ли бог.
Иначе организацията е перфектна, разбира се.
И все пак, ако си твърдо решен да посетиш поредния най-величествен летен музикален фестивал в Kосмоса, тези малки подробности не могат да те спрат. Нали всичко зависи от компанията, истинските приятели, морския бриз, свободния дух, доброто настроение и тем подобни... Така че весело!
хехехе, браво Антония- върна ме назад във времето. Искрено се посмях Баш такава е ситуацията по фестивали, ама през лъскавите ФБ снимки нещата изглеждат различни.
Длъжни сме пред себе си да сме щастливи хипстъри, няма как...
Антония, Антония.....много си смотана и елементарна!! До този извод стигнах четейки вица, който си нахвърляла "надве-натри"! Твоите приятелчета (което ти показва нивото явно) посещават подобни събития с цел може би да се напушват, напиват и развратничат. Но защо сравняваш твоите приятели с други хора?? Например моите приятели с които ходим по фестивали не са като твоите. Ние правим това за да се обогатяваме посещавайки различни места, на които не сме имали възможност да бъдем друг път, слушаме и гледаме групи, които като малки сме мечтали да видим. Комуникираме си с кеф, защото и без това рядко имаме подобна възможност в забързаното ежедневие, наслаждаваме се на свободното време с приятели на по няколко бири. Пътуваме с коли без да се объркваме, за разлика от теб-наслаждаваме се на природа, на запознанства с нови хора, сблъскваме се с различни култури напускайки зоната на комфорт......Явно хората подобни на теб не могат да се наслаждаават на съсвем нормални неща, затова сте и на тоя хал: наркотици, слабоумие, неконтролируем промискуитет, липса на музикална култура, незнание и т.н.
Спирита беше оплюван, че е соло концерт на Роби, но искам да вметна, че това го казваха само хора, които са ограничени откъм музика и сипят хейт на воля. Спирита си беше фестивал, да без кой знае какво за правене, но поне имаше пясък и бриз и така на 35 градуса ти е яко, а не умираш от жега. Отделно имаше приятни групи, като хеда на втория ден беше група, която последните 2 години бе свирила на почти всички големи фестивали като хедлайнер. Естествено групите преди Касейбиън бяха излагация, но първият ден имаше приятни групи преди Роби. Квабс беше от тези изпълнители, които и да не си го чувал или да му знаеш само 1песен, големият хит walk, може да го харесаш и да си го пуснеш като се прибереш. Минусът на феста беше малкото на брой групи и само 2-те сцени, но ако го сравняваме с фестивалите у нас не е грам минус. Ж. Щръ. На малката сцена имаше добри попадения също като Баска например. Като цяло феста беше задоволителен и имаше какво да се види. Стилът му обаче си беше по-поп, а не както в предишните издания преди 2013, когато имаше за всекиго по нещо