Усещате ли как темпоритъмът на съ-битието внезапно се ускори? Напипахте ли тревожността на времето, силна като исторически архетип? Вибрира ли телепатичното ви (не)съзнавано от гледна точка на оцеляването?
Да, правилно се досетихте. Няма изолирани действия. Всичко е във всичко, и обратното, както би го формулирал почетният хидрофилософ на Републиката.
Ахмед Доган отново успя да плени колективното въображение на българската публичност и да възбуди морфичен резонанс по целия политически спектър, че и отвъд него. Идиосинкретичният оратор се спусна в заглавията и форумите като сокол към плячка с още една своя „руска реч".
Доган описва непреходното влияние на безграничната руска душа в писмо до товарищ директора на Руския културно-информационен център Павел Журавлев, а масивът от интерпретации, мета-коментари, внушения и теманета по повод новото му слово расте като тролска гъба след киселинен дъжд по време на хибридна война.
Поводът за епистоларната екстраваганца е благодарствен - Доган получава награда от Русия.
Антрето му започва с класическа куртоазия и подчинява иначе епичното му его на хипотетичната огромност на оказаната му чест: "Дълбоко съм трогнат от номинирането ми за награждаване във връзка със сътрудничеството между Руската Федерация и Република България, особено в областта на духовното сближаване на народите ни! В живота ми няколко пъти ми се е случвало да не приемам или да се отказвам от национални или международни награди. Но в конкретния случай за мен е въпрос на чест, че изобщо сте обсъждали името ми."
И тук започва интересната част. Доган очертава познатата нам негова двойственост и сигнализира своята дълбока принадлежност към голямата Руска идея. Той ни съобщава, че може да е „школуван" в „мисловното пространство" на Запада, но е „закърмен" с „екзистенциалната темпоралност" на Руската класическа литература.
Закърмен звучи някак си по-интимно от школуван. А и школовката сякаш загатва за вербовка? От времето, в което „Ахмед и Доган бяха в хармонично единство - с явен превес на Ахмед, но в съгласие със света на Доган..."
Акцентът на „екзистенциалната темпоралност" е класически „доганизъм" - ярка претенция в открит флирт с пародията. Дали Доган не пласира нарочно такива лексикални фойерверки?
Кой по-добре от него знае, че публиката обича едновременно да се подиграва с тях и да се оставя да бъде подигравана, като ги товари с безброй значения в търсене на скрития гений на Повелителя на Сараите...
Най-плътните щрихи закономерно са оставени за финала: "Тъкмо затова може би Русия няма „граници". Тя винаги е била в друго измерение. Именно затова, в актуалното ни политическо време Русия се възражда не само като геополитически Баланс, но и като Алтернатива за гарантиране на сигурността и мира в планетарен мащаб".
„Русия няма граници" може да е просто литературна метафора, вариация на тема „Русия с ум не ще прозреш". Но може и да не е. Зависи от кой геополитически ъгъл гледате.
Питайте най-агресивните реакционери в Кремъл дали подобен сантимент е просто стерилен символизъм. А дали не е трепетно признание в любов, декларация за лоялност към Балансьора с главно Б. Едновременно романс и резонанс?
Именно тук се съдържа „месото" на писмото. Тук е заровено кучето, което пък е изяло ключа от бараката. Доган използва награждаването си, за да изпрати още едно ярко и ясно послание за горещото си отношение си към политиките и интересите на Русия.
Той „школува" публиката в идеите, с които е „закърмен".
Лафът с „тя винаги е била в друго измерение" е типична словесна бомбастика за човека, който искаше да си купува летяща чиния. Неслучайно, най-голямата държава е описана като Алтернатива за гарантиране на сигурността и мира в планетарен мащаб.
А защо не и в галактически мащаб, що за скромност? Няма само Мъск да мечтае за Марс от сърцето на империалистическа Америка.
