Човек и добре да живее (с майка си и баща си), все един ден ще му се наложи да работи, за да се издържа. Да си просто добър в работата си е едно на ръка, но също толкова важно е и как се държиш - по принцип и спрямо колегите. И ако си мислите, че лошите навици може да минат незабелязани, значи сте в дълбока грешка.
Колкото и да е неприятно, работата изисква общуване с други човешки същества и малцина са тези, които блажено могат да сведат контактите си с външния свят до минимум. За останалите се изисква да се съобразяват с колеги, шефове, подчинени, клиенти, подизпълнители или каквито там други хора съдбата е изпратила да ти навлизат в личното пространство.
А това изисква подрязване на всички лоши навици, неприятни практики и като цяло - дразнещо поведение.
Ето 10 особено дразнещи навика, които биха ви спечелили лошо име в офиса:
1. Постоянното себеизтъкване
Да, фразата, че скромността е за тези, които си нямат по-добри качества, е поне донякъде вярна. Но наистина никой не понася тези, които не млъкват за това колко много работа вършат, какви велики постижения имат и колко способни са. Това не е завист. Това е просто досадно. Като виц, който четеш за стотен път във Facebook. И дори в началото да са ви мислили за работлива и успешна личност, след N на брой хвалби вече, твърдението започва да се подлага на съмнение.
2. Вечното закъсняване
От една страна, оставя впечатлението, че така и не можете работата си сериозно, а от друга - че сте неорганизирани и не можете да се оправите в собствения си график. Иначе казано - непрофесионалисти.
3. Мрънкане
Добре знаете този тип хора - вечно оплакване, мрънкане, недоволстване и пуфтене. Просто носи "негативни енергии" (както би се изразила колежката от финансите) на околните и отблъсква. Самата работа с такъв човек натоварва и изисква много повече усилия, само за да се справиш с усещането за обреченост, витаещо из въздуха.
4. Специалист по всичко
Това не е просто да разбирате от всичко и да можете всичко. Тук се прескача на следващата фаза, в която тази цялата мъдрост и опит трябва да се предаде на околните, независимо дали искат, или не искат. Това е този мощен зов на егото, който не се спира нито пред демонстрирането на скука от страна на слушателите, нито безмълвното игнориране.
5. Интриги и сиви кардинали
Всеки офис си има вътрешния живот, в който няма как да не се породят и извън професионални взаимоотношения - било търкане между колегите, било нещо друго. Вътрешният порив към подобни клюки обаче може да бъде не просто дразнещ, но и изключително отровен за цялата среда, предизвиквайки нови конфликти, неразбирателство и в крайна сметка - по-неприятно усещане на работното място.
6. Πocтoяннoто съгласяване с другите
Да се съгласяваш с всичко, което казват околните, е тъпа стратегия за оцеляване дори сред безмилостната джунгла на гимназията. В професионалната среда е знак за липса на собствено мнение, несигурност и дори невзрачност.
7. Прекалено шумно
Разбира се, не може човек просто да си стои цял ден мирно и да не издава никакви звуци. Съвсем друго е обаче да издаваш шум като за цял тумба италианци, които спорят за храна, вино, футбол, политика и папата. Все пак хора работят наоколо и се изисква някакво съсредоточаване.
8. Кръшкане
Понякога работата е твърде много и е нормално да прехвърлиш някоя и друга задача на колегите. Все пак се цели краен успех в начинанието и отборният дух е важен. Когато това се превърне в навик обаче, става безумно досадно, неприятно и дразнещо. И в крайна сметка всеки забелязва кои са кръшкачите.
9. Липса на уважение към околните
Факт е. На всеки се е случило поне веднъж в професионалния си живот да изрече през зъби сакралните думи "Работя с идиоти!!!" Не е хубаво обаче да казвате на тези, които смятате за идиоти, че са такива. Обиждат се. А в очите на околните (освен ако ситуацията не е наистина скандална и всички не подкрепят вашето мнение) може да излезете като грубяни, агресори и въобще неприятни хора.
10. Грубо навлизане в личното пространство
#МеТоо и не само. Работа без нежелано пипане, гушкане и мушкане. Не е ок да се правят и непоискани коментари за личния живот и всичко, което излиза от фазата на професионалното. Ако човекът отсреща е преценил да ви позволи да влезете по някакъв начин в личното му пространство, тогава е ок. И все пак важното е да се подхожда с умереност и такт.
