Днес коментарът е на читател от форума по повод статията "Лесната част на брака".
Кое същество в природата е обвързано с партньора си "докато смъртта ги раздели"?
Смяташ ли, че природата не е по умна от църквата, която е наложила този стереотип?
За да спестя излишни коментари, не ме разбирай погрешно, семеен съм повече от 20 години, нямам преживени разводи, до момента съм щастлив в брака си, надявам се и за съпругата ми е така.
Въпросът е по-скоро принципен.
"Посвещение", "борба за брачна връзка", нужно ли е това, ако я няма "химията", ако е изчезнала някъде по пътя.
Кой от двамата ще е щастлив?
И ако не е щастлив единият или и двамата, нужно ли е някаква догма да убива малкото, или много години до края на живота им?
Байрон е казал едни думи преди време:
"Мъжът и жената се събират заедно в брак, за да преодоляват заедно трудности, които въобще не биха имали, ако бяха избрали да живеят необвързани".
