Мине се не мине някое време и някой западен писател, решил да натрупа малко внимание и да се покаже като човек, който е в крак с времето, започвайки да се заяжда със старите класики.
Актуалният такъв случай е авторът на градско фентъзи и няколко книги по култовата поредица "Междузвездни войни" Чък Уендинг, който реши да изрази в Twitter мнението си относно основата на самото фентъзи - "Властелинът на пръстените" на Джон Толкин.
И мнението му е, че Толкин създава един свят, който е твърде мъжки, твърде бял, твърде хетеросексуален и без особена фантастичност в него. А, да, и написаната история е тъпа. А самият Уендинг като цяло много-много не се вълнувал от "Властелина" и целия епос за Средната земя.
Разбира се, всеки има право на собствено мнение. Нещо повече - всеки има право свободно да го изразява, особено в социалните мрежи. Обичайно обаче тази свобода често прелива в една своеобразна логорея, в която Рене Декарт бива адаптиран като "Туийтвам, следователно съществувам".
Но не това е толкова въпросът тук, колкото повсеместното желание за изпъкване на фона на класиката, охулването й в името на някакъв извратен прочит на модерни ценности.
Защото дори и за "Властелина на пръстените" и Толкин това не е първата подобна критика. Допълнително към обичайните коментари, че това е просто "приказка" и не е "сериозна литература", но все по-често се чува мнението, че неговата творба била откровено расистка.
От една страна, героите на Толкин са само бели и предимно мъже, но и от друга - в книгите на писателя има остра расова дискриминация спрямо орките, които са представени изключително едностранно - единствено като мръсни, зли и склонни към убийства полубезмозъчни създания.
Един от гениите на ранната фантастика и на хорър жанра - Х.П. Лъвкравт също беше обвинен в расизъм, защото в свои разкази бил използвал думата "негър" - нещо, което провокира отстраняването на името му от награда за фентъзи и фантастика преди няколко години.
Същият номер се случи и с Марк Твен преди години като се появиха много гласове за редакция на неговите книги и зачеркване на лошите думички.
И можем да продължаваме още много с подобни примери за критика, желание за редактиране, изрязване, наместване, премахване или тотална забрана на класически произведения - от "Малка къща в прерията" до "Матрицата" и нейния бял, хетеросексуален главен герой, който нямал своя социална кауза, която да защитава (по BBC).
Това е модерната обсесия за нагаждане на света и миналото към цялостната концепция за това как трябва да изглежда света според модерните крайни форми на социален либерализъм.
Класики, писани през времена със съвсем различен социално-политически климат, с доста различен светоглед ако щете, биват подлагани на дисекция от разни хора, чиято основна работа сякаш е да издирват такива примери за нетолерантност в миналото, обръщайки всеки наличен вол, да не би да се е скрило някое теле под него.
Разбира се, лъжа ще е ако кажем, че тази мащабна война срещу потисничеството обаче не постига абсолютно нищо. Проблемът е, че постига абсолютно обратния на търсения ефект.
Ако идеята на социалната справедливост е никой да не бъде целенасочено унижаван заради това как се е родил, а всеки да бъде оценяван според личните си качества, възможности и морал, то манията за охулване на класиките заради детайли в тях не прави нищо, освен да отвращава страничните наблюдатели.
Никой няма нужда от защита от опресията на белите елфи или на хетеросексуалния Сам Майтапер, защото, колкото и странно да звучи това, тези книги не се занимават с проблемите на политиката на идентичността.
Те разказват героични истории и предават морал - бъди добър, бъди смел, не се предавай пред лицето на трудностите...
Не всяка история е нужно да включва различни етноси и раси и различни сексуалности, за да е добра. Не е нужно един герой да е черен, за да може някое чернокожо дете да се припознае в него. Или обратното - бяло дете в чернокож герой.
Във "Властелина" орките не са някаква сложна метафора за небелите раси, те са просто полуинтелигентни чудовища, носител на злото. И ако някой си прави сравненията с етноси и раси, това е вече изцяло проблем на неговата лична интерпретация.
Фактът е, че истинската борба срещу расизъм, сексизъм и т.н. "изми" ще започне едва тогава, когато престанем да се вторачваме в цвета на кожата на хората, техните пол и сексуалност, а започнем да обръщаме повече внимание на това що за личности имаме пред себе си.
Така и понякога една история е просто история - героична, забавна, пълна със своите си герои. И всеки има право да има свое си мнение за нея. Кому обаче е нужна цялата тази истерия по старите класики?
