След няколко години на прокарване, експертни групи, преводи, обсъждания и т.н. общинарите-патриоти в Стара Загора най-сетне се похвалиха с нещо голямо, което да осмисли политическите им кариери - смяната на имената на над 800 местности, махали и паланки.
На воеводските партии по принцип им е голяма тръпка да сменят стари турски имена - "Атака" се точи на връх Мусала от години, същата вълна на модерен “Възродителен процес" грози и варненските Кабакум и Алджа Манастир.
Големият проблем на националистическите партии е фактът, че постоянно трябва да доказват колко патриотични и родолюбиви са и още повече - колко ПО-патриотични и ПО-родолюбиви са от всички останали.
Така де, Стара Загора се развива добре, работа има, заплатите стават като за България... Какво му трябва повече на човек от малко патриотизъм и една ракийка?
Трябва нещо голямо, което да остави следа. Защо да не е смяна на имената на тези области, които си се казват така от време оно. За улеснение на местните, разбира се - да не си мислите, че го правят за да трупат дивиденти година преди изборите?! И за благозвучие!?!
Ще се преведат имената на всички тези местенца на български, ще вкарат някое старо римско наименование и т.н., та като попиташ някой коренен жител на Стара Загора къде е Трапезата, той да се сети отведнъж.
Разбира се, може и да се пули неразбиращо няколко минути, след което (вероятно след допълнителни обяснения) да се сети, че му говориш за Ахча тахта и тогава да те насочи.
Големият купон, който ще настане в кадастъра с всички имоти, които се намират в преименуваните местности, е малка цена за това улеснение на гражданите. А и за няколко години ще минат всичките документални драми.
Истината е, че никой не се и замисля за тези имена. Иначе ще трябва да преведем и “мусака" и “кюфте” на български. Националистическите партии обаче, както и по-горе казахме, имат постоянна нужда да доказват патриотизъм и родолюбие - иначе просто изчезва смисълът от съществуването им.
А в град като Стара Загора не е като да има някаква бурна нужда от това някой да напомня за родолюбивите емоции. Там хората пазят българщината, вярват, че градът е на 8000 години и планират паметник на име "Центърът на Вселената". Да не отваряме темата за "Берое"...
Зад ъгъла и зад разкопаното Аязмо обаче вече се вижда сянката на следващите местни избори. И партиите трябва да покажат какво са свършили за това време. Та тези 838 сменени имена отекват като стих на революционер във възрожденско читалище.
На практика - никому ненужна врътка, с която пак да се играе по тънката струна от турското робство и разпалват дебати.
Тези нови имена с нищо няма да променят бита на хората. Освен на онези, които трябва да прекарат няколко незабравими часа в кадастъра и да се оръсят с няколко стотака (евентуално, засега уж казват, че всичко щяло да е безплатно).
Важното е да се запеят пак партиотичните песни. "Боят настана" - срещу кого и какво не е ясно, защото последният подобен бой беше преди около век и половина и реално завърши в наша полза... Само че избори се задават, електорат има да се стяга, а разкопаните паркове и булеварди настървяват населението.
Това, че и големият идеологически враг - ДПС - ще засили неимоверно позициите си заради недоволството сред мюсюлманите е друга тема.
За обикновените българи темата с Възродителния процес може и да е забравена и да се отваря само с половин уста, но за българските турци още стои като обеца на ухото. И хиляди всяка година се събират в Джебел и Момчилград, за да почетат дадените жертви.
Но това не е тема, която да занимава по какъвто и да е начин патриотите. Нали са махнали омразните турски имена на една камара ниви и поляни в района. Доброто дело е свършено. И така до следващия мандат в Общинския съвет.
