Твърде широките определения оставят прекалено голяма възможност за размисъл, което не е много удобно - поне що се отнася до всенародни празници.
Денят 1 ноември, празнуван като Ден на народните будители е пример точно за това. Едно е да кажеш "празник на българското кисело мляко/ азбука/ пролетта" и дори на "съединението", но "празник на българските будители"?
Неизменно се питаме какво е това будител - как изглежда, къде живее и колко точно хора отговарят на определението?
А може би няма съвременни хора, които да могат да покрият високите изисквания, заложени от предците? Но това непременно лошо ли е, след като не знаем какви точно са тези високи изисвания и как те би трябвало да изглеждат днес?
И още: добре ли е да си "будител" или това е нещо архаично? Не се смейте - този въпрос е съвсем логичен, при условие, че в примерите за будители от историята се поставят светци до революционери, писатели и поети до енциклопедисти: Свети Иван Рилски до живелите десет века по-късно Стефан Караджа и Хаджи Димитър, Любен Каравелов и Иван Вазов до Найден Геров...
На фона на това донякъде неясно определение за будител като за човек, който се занимава с "духовното израстване на българския народ", днес различни медии постоянно обявяват нови и нови будители и кандидат-будители.
Сред тях през годините намериха място оперната прима Райна Кабаиванска, професор Минко Балкански и дори шефът на НДК Мирослав Боршош. И то в компанията на почитания като светец приживе поет Борис Христов и цирковия артист Енчо Керязов ...
Ясно, будител днес е нещо като титлата "сър" във Великобритания, но вместо за особени заслуги към империята според Кралицата, тук титлата се раздава от някоя медия за дейност, която медията прецени като особено "духовна".
А иначе е ясно - неприсъственият за всички учебни заведения ден явно е празник на учителите, учениците и преподавателите. Точно както и 24 май.
Не ме разбирайте погрешно - този български празник е чудесен, колкото и неясно да звучат параметрите му днес. Всъщност той е чудесен именно за това: защото е още един от многото празници, през който можем да си спомним за не толкова отдавна отминалите времена на създаването на съвременната българска държава, когато утвърждаването на националния дух е бил най-важното нещо.
Дали днес утвърждаването на националния дух е най-важното нещо е съвсем отделен въпрос.
И който отговори на него адекватно, без да изяде боя от развяващите националния флаг "патриоти", заслужава да бъде титулован именно като "будител".
Впрочем, знаете ли че будители има и в историята на Чехия?
