Украинските "революционери" си го забиха

Украинските "революционери" си го забиха доста майсторски. Да не е имало намеци какво ще се случи - имаше, но нямаше кой да слуша. Путин години наред въртеше на латерна концепцията за суверенитет - неговата си, и според нея страна, която, по народному казано, се оплете в собствените си връзки за обувки, не е суверенна.

По-ясен намек от това публично просто няма как да се направи, но господата от Майданя не можаха да се удържат в напора си да възседнат негодуванието на народа от колегата им измамник. Повлияла е и подкрепата от запад, със сигурност на Путин пък му се налага да повтаря за нея като за нещо по-значително, отколкото е, по чисто политически причини, но предполагам на всички им е ясно от нашия си собствен български опит какво се случи в Украйна.

Съгласни или не с Путиновата интерпретация на суверенитет, предполагам на всички е ясно, че ангелчета в политиката на Украйна няма, а изкушението за цветни революцийки вместо изборни далавери изкара нещата извън рамките на контрола и фактически потвърди становището на Путин - липсата на държавност си е липса на суверенитет и от него могат да се възползват съседите ти.

Тия, които виждат съветофилия и русофилия в такива разсъждения, си затварят очите за реалността и не отчитат, че 25 години сън и спокойствие за политическия елит на Украйна не донесоха нищо освен още от същото - корупция и клептокрация. Русия си има нейните си проблеми, но те са друга тема, в случая обаче тя се оказа шамарът, който показа на украинците, че да си оставиш елита да прави каквото си иска има съвсем материална цена и това е нещо, което наистина може да донесе положителна промяна за Украйна - и то именно в посока смислена демокрация и по-кадърна държавност.

Русия няма възможности да глътне повече, независимо дали иска или не, а за Украйна остава историческия шанс да се отърве с тоя шамар и да докаже, че от нея става държава, ако не може ... е, то е ясно какво ще стане. Сега вместо да роптаят за и срещу майдановци и проруски партии, гражданите на тая страна е време да си дадат сметка искат ли да си строят стабилна държава за дом или ще бягат да живеят в чужди къщи, поради неспособност да си наредят своята.

Тук няма нищо общо това кой какъв се чувства, след 25 години дори за повечето чисти руснаци в Украйна идеята за отделна от Русия страна е достатъчно актуална, а и за Русия не е безполезна (историята го е показвала преди столетия - но това пак е друга тема). От сегашните партии само тази на Кличко (УДАР - бел.р.) и много малка част от старата Партия на регионите (на Виктор Янукович - бел.р.) имат някаква стойност и способност да функционират поне приемливо - политическият елит трябва да се омете по много повече причини, отколкото тук у нас и ако се намерят дори умерено кадърни люде да поемат тая работа разъсване няма да видим. 

Федералното решение, предлагано от Русия, не е чак толкова в интересите само на Русия. То също може да се окаже едно зло за добро, понеже ще отреже много от конците, на които се крепи сегашната олиго-политическа власт и ще направи смяната й по-лесна и безболезнена.

Независимо дали Русия бута нещата натам с надеждата за по-лесен разпад на Украйна или не, федерализацията може би има повече шансове да заздрави Украйна като държавност, отколкото напъните за единна монолитна държава, които очевидно до нищо не доведоха за толкова време.

Ще видим кое ще надделее - страхът от откъсване на автономни парчета или желанието нещо да се счупи, че да настане някаква промяна. Колкото до Путин ... ако разбирам правилно играта му, той се е подготвил да извади дивиденти и от двата изхода от ситуацията, а колкото и да го обвиняват в териториални апетити, негативният прираст на населението в Русия биха накарали дори и истински диктатор да търси повече човешки разширения, а не териториални.

Така че поне на мен ми се струва, че сега Украйна ще има време да поеме въздух и да реши иска ли да я бъде или не, но това с майдановците и сегашните "добрички" няма как да стане, поведението на Русия нищо не променя освен да поставя въпроса ребром за ония, които са склонни да се колебаят.

Държава се крепи с държавническо поведение и дори удобен за Русия политик може да направи повече за независимостта на Украйна, отколкото крещящ демокраД, който е готов да събори всичко, за да се докопа до властта. Ефектът от цялата дандания е, че сега Украйна не може да се защити по никой начин, нито пък някой може да я защити (като държава имам пред вид), а ако това се беше случило в едни други времена, то щеше да се превърне в монументална трагедия.

#3 Оня Дето Го Трият 22.03.2014 в 15:28:50

Ами просто да почакаме, пък да видим кой си го е самозабил. Само след 2-3 години ще е ясно кой е. Щото аз пък мисля, че жителите на Крим се самопреебаха мощно, но още не е дошло времето за махмурлука. Украйна загуби Крим, а Русия спечели Крим, но загуби Украйна.

#5 Оня Дето Го Трият 22.03.2014 в 15:53:05

Как ли са оцелели толкова зими през вековете, та точно сега ще изпукат от глад. В Крим пък само черен хайвер ще ядат.....пардон, зелен хайвер ще е май

#14 Оня Дето Го Трият 22.03.2014 в 20:52:53

Никор Какво значи "с Украйна е свършено" - ще измрат ли след 2 месеца или какво? Сталин ги беше подложил на т.нар. гладомор, измряха 10 милиона ли колко беше от истински глад, но Украйна все още си я има. Какви са тия мъдри заключения, че било свършено? Я го обясни малко по-подробно кое и как ще свърши в Украйна? Какво толкова като Майданци са загубили Крим? Да, чувството за поражение е неприятно, но я обясни това нещо фатално ли е? Умира ли се от това, че няколко града са вече на чужда територия? Ти не се прави на световен лидер, поставяй се на мясото на обикновения човек. Путин сигурно много се кефи, че е взел Крим, но обикновения кримчанин според мен се самопрееба с този си избор на нова държава, а обикновения украинец спечели. Според теб на един перничанин дреме ли му ако Варна е в чужди ръце, но стандарта му на живот оттук нататък се вдигне? Само не ми говори за патриотизъм - борбата на обикновения чове е за по-хубав живот, а ти не се опитвай да гледаш на света през очите на световен лидер, щото си обикновено малко човече като всички нас. Путин печели Крим, кримчаните не печелят нищо!

#16 Оня Дето Го Трият 22.03.2014 в 21:02:23

Мустак, а в България като има най-много тъпаци като тебе, това какво значи?

#17 MacAllister 22.03.2014 в 21:06:58

На някой му се иска да съм рубладжия, хм и лесно му се "струва" така като посмея да изразя кефа, който изпитвам като видя майсторско изпълнение, а то беше от Путин тоя път. Оничам, когато Homo Sapiens проявява ум и винаги го изразявам също като Доктора (онзи със синята полицейска бутка). Опитвате се да ми припишете страна в цялата работа ... е, директно мога да ви кажа на всички, за мен вземането на една страна или друга е временно явление и не е като да не съм го споделял. Така съм устроен, гледам прекалено мащабно на всичко, което правя и което наблюдавам и в крайна сметка съм загубил още преди години склонността да приемам сериозно играта на народи, държави, политика и социален ред. Дали се мисля за господ, опитвам се да несе , но така или иначе отдавна ми се струва, че тия игри могат да се третират сериозно само при определени доброволни ограничения на интелекта. Какво остава? Ами грубо казано остават щрихите в една по-голяма картина, в която съм на страната на разума дори, без да дискриминирам човешки и нечовешки, органичен или не и заемането ми на една страна или друга винаги е свързано с някакво съображение в други мащаби, колкото и едновремено цинично и самохвално да звучи това. В конкретната ситуация не мога да приема за "добро" някаква набедена по-справедлива система или това, което мнозина (особено обвиняващи в рубладжийство) обявяват за неин антипод. Понятията "добро" и "зло" нямат смисъл извън някакъв контекст, а аз все повече се убеждавам, че бъдещето не вещае възможности за съществуване на общи контексти между хора, ако контекстите се ограничават в традиционните разбирания за ред, морал, култура и т.н. Проявата на самостоятелно мислене от критична маса хора е края на първо място на демокрациите по простата причина, че волята на мнозинството не е приемлива за индивида - и колкото по-самостоятелно мислещ е той, толкова по-неприемлива е идеята за общи правила, особено пък ако се определят от общество, където на индивидуално ниво всичко се върти около статус, уреждане или друга емоционална идея за постигане на трайна летаргия. Та за кой ли път ще припомня - човекът трябва да помни две неща за еволюцията: Тя не взема пленници и другото е, че освен човека, орела, котката и т.н. още е произвела и глиста и чернодробния метил. Демокрацията задъжително става жертва на еволюционни процеси, дори и в случаите, когато е фалш прикриващ групировки зад кадър. Продължителното необезпокоявано и повсеместно съществуване на демокрация базирана на индивиди стремящи се към трайно позициониране в еко-ниша е гаранция за край на човешкия вид като разумен и води към ония анти-утопии на мравешки същества, които мнозина от вас сигурно са чели. Нужно е раздрусване и постоянни предизвикателства, за да има условия за лична свобода и култура, която да ражда индивиди способни да се възползват от индивидуалността си. Диктатурите са по начало силно зависими от малък брой фактори и не отрязват шанса за различно бъдеще, но една дълго съществуваща и "преуспяваща" демокрация може да създаде общество, в което след достатъчно дълго време все по тоя начин да няма и един човек, който да иска друго освен място в системата. Нещата, за които говоря не се мерят в години, а в столетия и хилядолетия, но това не ги прави по-малко реални за моя си начин на мислене. Ето такава страна заемам и не го крия зад добри намерения към "обикновения" човек. Напротив, нямам никакви добри намерения към "обикновените" хора и ако имам някакъв стремеж, той е към това да подтиквам, както успея всички да бъдат необикновени. Видяхте за две десетилетия колко може да бъде победен победителя от собствената си победа - говоря за US (и впрочем печеля предимно от там - все така се получава). Виждате каква справедливост разнася и ако не сте слепи виждате вече как икономическите процеси започват да пораждат и политически - процеси, които работят за принципи на казионност и за индивидуална активност в условия на (така да се каже) лицензирани пътеки на развитие. Само абсурдността и липсата на готовност на институции и корпорации не са изкарали това съвсем ачик. Ако продължим така ще си построим един прекрасен свят, в който всичко ще е предписано и всичко ще се случва по един безспорен ред и никой няма и да сипомисля да го променя. Раздразнената демокрация е друго нещо - тя може да се страхува 200 пъти по-добре от една диктатура и може да създава чудеса водена от уплаха, амбиции и други индивидуални черти на хората си. Диктатурите пък не могат да бъдат истински, особено във време, когато е нужно много знание в кажи-речи всяка професия, защото то върви с индивидуализма в пакет. Въобще, както го виждам е най-добре да има противопоставяне и по възможност да не се превръща в изхвърляне (война), не толкова поради цената в животи, колкото поради задоволството, което оставя. А цената в животи винаги е по-висока в онова, което мнозина приемат за нареден свят - дори огромна война убива поне достойно, но човешките системи никога не са способни да обхванат всички и оставят тихи и безгласни трупове след себе си - трупове, на които никой не издига паметници и никой дори не си прави труда да забелязва и брои. Последното го казвам като илюстрация, а не като оправдание - не се интересувам от това дали съм циник или не. Вижте, ние сме българи, всички от вас, дори и тези, които се правят на дивни поддръжници на реда и законността, правовата държава и подредените общества, всички сте (сме) анархисти в душите си и не искаме нито държавата, нито обществото да ни се бърка. Научили сме се да заобикаляме и разяждаме диктатури, не можем, колкото и да се пънем да построим "нормално" общество, защото това не е нормалното за нас. Винаги като стане разместване на сили се чудим на кого да бъдем фенове, защото сме научени, че трябва да си на някой влак... Е, на мене отдавна ми писна - сега ми харесва умението на Путин и това, че създава бъркотия за Запада, а Русия ще се наложи да разчита на хората си повече, отколкото кой да е диктатор би понесъл - все хубави неща - нужда

Новините

Най-четените