На пръв поглед ситуацията в ромския квартал "Лозенец" в Стара Загора изглежда ясна. Част от 350 къщи в махалата са незаконни и следва да бъдат разрушени. Или както каза кметът на града Живко Тодоров: "Днес Стара Загора показва, че законът е преди всичко". Както често се случва с ясните на пръв поглед неща обаче, истината е малко по-различна.
Нещо повече - "героичните" действия на общината и на полицията, отразени мащабно с камери и фотоапарати и получили моментални аплодисмени от националистите, са действия, които само наполовина са съобразени с българския закон.
Затова и най-вероятно ще донесат солидна глоба на страната ни в Страсбург по чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека. Защото международното право стои над Закона за общинската собственост. Така поне е записано в българската Конституция - и е удивително, че кметът не знае това.
Действията на властите накърняват основни човешки права на жителите, а именно - правото на дом и правото им на зачитане на личния и семейния им живот.
Не че нямаме обеци на ухото. През 2012 г. България губи дело в Европейския съд по правата на човека в Страсбург заради аналогични действия по събаряне на ромски домове в столичния квартал "Баталова воденица", извършени през 2005 г. и 2008 г.
Действително, каквито и розови очила да сложим, няма как да скрием факта, че над 380 души в Стара Загора, сред които и много деца, ще останат без подслон. А най-циничното е, че това са хора с адресна регистрация, с издадени от същата тази община лични карти на същите адреси и със събирани битови сметки от същите тези адреси.
Трагедията на ситуацията се състои не в незаконното застрояване на парка, а именно в цитираното по-нагоре изречение на кмета и по-точно в думата "днес".
"Днес ние прилагаме закона" означава само едно - че вчера не сме го прилагали и не е ясно дали утре ще го приложим. Защо точно днес, след като проблемът не е отсега?
Събарянето на незаконни постройки явно е приоритет на общината, ако се отнася за най-бедните и уязвимите. У нас сякаш се подразбира, че ако имаш благословията на общината, можеш да построиш каквото и където си искаш. Пример за това е суперлуксозиният клуб на аптекарския бос Марешки, издигнат върху обществения северен плаж във Варна, а и още много други застроявания на паркове, включително и в Стара Загора.
Изводът е ясен и доста печален: когато в една страна липсва последователна политика към малцинствата, когато политическите партии и общините се съобразяват със закона, само когато им е удобно и отвреме-навреме; когато се действа, преди да се мисли, и при това се действа регионално и несъобразено с правата на хората - ставаме свидетели на грозни сцени като тази.
А вие аплодирайте действията на старозагорския кмет в коментари и форуми.
