Любов моя трифазна,
До този момент токовият кръг на Живота ми беше напълно занулен и заземен; изпитвах траен спад на напрежението, живеех на монофаза. Всъщност, аз не живеех, а мъждуках като енергоспестяваща крушка.
Но когато те видях за първи път, ти ме разтърси по-силно и от токов удар. В душата ми стана късо съединение, разхвърчаха се емоционални искри като при електродъгово заваряване, от които се разгоря огънят на Страстта.
По схемата на емоционалната ми верига протече силна електромагнитна енергия, която така увеличи интензитета на телесното магнитно поле, че аз се почувствах неудържимо привлечен от теб. Напрежението на магнитното привличане изключи всички предпазители - бушони на разума, и тялото ми се превърна в проводник без съпротивление за Любовта.
Изпитах чувства, по-силни от турбина във ВЕЦ, по-чисти от фотоволтаичен биоток, по-дълбоки от подводни киловолтови кабели, по- съкровени от светлина на нощна лампа.
Чувства, които е невъзможно да бъдат занулени, защото няма достатъчно нули, с които да се изрази безкрайността. Чувства, които е невъзможно да бъдат заземени, защото полетът на Любовта се откъсва от земната гравитация и достига до висините на най-високите далекопроводи.
Чувства, които е невъзможно да изразиш със структурна, функционална или принципна ел. схема, защото в Любовта няма начин как предварително да се начертаят и изчислят всички вериги от активни и пасивни компоненти.
Чувства, които е невъзможно да бъдат окабелени, защото емоциите, макар и невидими като тока, не могат да бъдат ограничени в тясното пространство на едножилните, та дори многожилни проводници. Всички тези високоволтни чувства са събрани в мен подобно на електрическа енергия в трафопост, от който се разпределя Любов към всички мои близки и крайни консуматори.
Затова искам да ти благодаря, че ме изпълни с такъв силен заряд, с такава силна светлина, че ме стопли, че ме зареди, че превърна монофазния ми живот в многофазен, в който всяка фаза е по-красива и по-силна от предишната!
Многоамперно ваш: Акумулатор Петров
