Когато "преуспял" емигрант се върне на село

Статията е донякъде вярна, лично съм виждал подобни индивиди, вкл. турчеещо се цигане, което за пръв път ползва метро, премести се да живее в евростолица и след две-три седмици реакцията му бе да се подиграва на онези, които живеят в предградията. Стаята в апартамента за споделено съжителство му бе осигурена от друг ром, тъй като нашенският Османчо и дума не връзваше на местния език след прекарани 5 години в тази европейска страна. Обаче Османчо не забелязва колко е прост и си се подиграва на другите. Бил съм и свидетел обаче как реално си повишават стандарта част от тези, които се хвалят с постиженията си в чужбина. Много българи бягат от корупцията и шуробаджанащината в България, местят се в чужбина и избират фирми с българи, където ще им е по-лесно да започнат. И резултатите не закъсняват, защото ти можеш да избягаш от корупцията и селянията, но корупцията и селянията не могат да избягат от теб. Всичките назначения са с връзки и подкупи, за всяко удоволствие трябва да си платиш на кликата булгаристански (иначе) некадърници. А представете си какво е да поговориш с някои от привлечените нови работници, да им обясниш как се случват нещата и началникът-смяна да ги предупреждава след вашия разговор да не ви слушат, а да слушат само удобния на "властта" човек - български полуграмотен селянин без скрупули. Разбира се, не говоря за хората като Деоуин - сериозни, образовани и явно с кариера. Говоря за всички онези хитреци в чужбина, които се хвалят с имоти и имане, но не споменават откъде и как са ги откраднали. Изненадани ли сте, че се краде и имам по-различно виждане за породите имигранти от общото виждане за отрудени и работливи хора?

Щях да допълня, че имам някакъв поглед върху "повишаването на благосъстоянието" и "реализацията" на доста хора в чужбина. Лошото е, че в повечето от случаите, за които знам, става дума именно за преместена отвъд границата шуробаджанащина, връзкарство и корупция. Мога да посоча пример с фирмите, които търсят работници - почти винаги има парични бонуси за привличане на нов служител. Един "предприемчив и добре реализиран" българин си бе купил благоволението на ръководството и само той имаше право да привлича персонал. Никой друг. Малко да се обърнеш срещу системата и тя се мъчи да те очерни и смачка. И как се изродиха нещата - българинът привлича персонал, който стои във фирмата точно толкова, че да се приберат бонусите и после този персонал бива изгонен. Зимата работата намалява и съответно работните часове, но пак се привличат работници, защото и ръководството, и българина имат нужда от пари . Така, че, да, някои са по-успешни, по-добре реализирани и кофти чувство в това няма. Кофти чувството възниква в момента, в който установиш, че си просто бройка в системата, от която другите правят пари.

Вероятно има и доза истина в статията, но ще кажа ( в моя защита) , че още щом кацна някъде близо до любимата ни родина ме обзема чувство на нервност. Нещо ме стяга яко за гърлото , стомаха ми се обръща и какво ли още не ми се случва с вътрешностите..Е нека само спомена една малка част от родната любезност по летищата..Закъснява полета за София, всички чакаме информация..кой бърза, кой изнервен , друг гони трети полет..Идва наземната стюардеса- българка. Отивам съвсем любезно я питам: Извинете, има ли някаква информация за полета до София? Тя, пуфкайки и обръщайки очи на 380градуса : Ами ей там на екрана госпОО ей ся ще изкарат." Благодаря, казвам аз, със здраве. Това е една изключителна малка част от нещата , които ми правят впечатление. Няма как да не ме дразнят авторе, понеже с добро обслужване и добро отношение се свиква бързо. Като емигрант, стъпил някъде за първи път, често се питах " к'во 'па иска тоя/тая от мене, защо ми се усмихва, 'що се държи толкова добре, май ще иска нещо"..само че- не. Просто ситуацията е друга и лесно се свиква с хубавото и като се прибереш няма как да не забележиш разликата или още по-малко няма как да не се дразниш, ама много яко.

"Ада на емиграцията" - хайде малко повече реализъм, моля. Глупаво е да се обобщава, защото не всички българи чистят тоалетните в чужбина. Доста лекари, ИТ специалисти, химици и прочее също работят навън. Но виж, ако работиш в Ораново или мините на Ковачки, със сигурност ще знаеш що е АД.

Статията е забавна и се отнася за един определен тип хора. Ясно е че не важи за всички. Всеки може да се сети за такъв човек описан в статията. Това не значи, че всички са такива, дори напротив

До Alexandra Shumanova.1435637062 Ти как инвестира? Като се омъжи за грозен англичанин, потомък на връзката между брат и сестра, или между баща и дъщеря, с една дума урод. И понеже никоя нормална жена не би се омъжила за него, то ти си направила тази инвестиция. Но както са казали парите нямат мирис. За тях явно си готова на всичко, както семейството ти, за което споменаваш, но то крушката си има и опашка. Но недей да мислиш, че нормалните български семейства са като твоето. Живей си в чужбина и не идвай- България няма да загуби от такива като теб.

Александра Шуманова "Ти коментираш гастарбайтерите, които съзнателно не инвестират в езици и статут на постоянно пребиваващи в чужбина. Смятат се за родолюбци (което е смешно, те са си продажни пумияри, които за пари биха направили всичко)." Не, не, не, Александра! В общи линии говорим за подобен тип явления и персони, но имам нещо друго предвид. Тези хора наистина не инвестират в образование, но иначе са изрядни, що се отнася до статут и формални правила. Няма курсове, няма стремежи, само опити да се подмаже и открадне. Не са там за малко, защото цялото им благосъстояние се дължи на човекопотока от кандидат-гастарбайтери. Явно не виждаш схемата в посочения пример, а тя е доста лесна за схващане: - първо, фирма, която плаща определена сума на всеки член от персонала, за да доведе друг човек на работа. Водиш, ако намериш съгласен да работи. Не е незаконно и се ползва от фирмите с високо текучество. Да предположим, че тази фирма дава €300 за всеки новопривлечен работник, който остане 3 месеца на работа. - второ, тарикатът. Тарикатът се мазни на ръководството, подкупва ги и в един момент никой друг не може да доведе работник на работа, просто всички места са ангажирани за тариката. - трето, подкупното ръководство. Подкупното ръководство си има фаворити, любимци и протежета, които си защитава всячески. Не може друг да кара хубава кола, например, защото протежетата ще се обидят. Сещаш се, че режимът на работа ще е от сталинистки тип. Сега гледай какво става - тарикатът привлича хора чрез обяви в Интернет и специално през фейсбук. Няма измама дотук, защото всеки ще получи работа и заплащане. Хората започват работа, стоят 3 месеца и 98% от тях напускат. Разбрали са, че работата не е хубава и защо текучеството е високо. Тарикатът обаче вече си е прибрал бонусите от по €300 на човек. Той няма интерес да обясни на никого, че текучеството е високо, че работата там не е за предпочитане и т.н. Той има изгода да пристигат все нови и нови кандидат-работници, които да бягат след третия месец, защото самата му основна заплата е ниска, но 50 души за 5 месеца ще му даде €15 000, много повече, отколкото ще изкара със средното си образование и неграмотността си. Смятам, че ви е ясно, че подобен индивид няма как сам и със свои сили да развива нещо, затова му е нужно да унищожи конкуренцията още в зародиш и само той да "лапа". Именно затова е подмазването на ръководството, подкупите и изтичащата по джобовете на началниците проценти от получените €300 бонуси.

Шашке, Шуманова, от 2013 г откакто си се омъжила, думата ли не са ти давали, мъре, ексбълхарке!? Сопри се малко, поеми си дъх, ки се затъкнеш, моме!

Колкото до образованието - сериозно ли някой смята, че опира до образование? В повечето случаи опира до връзки, особено за работническите позиции и места. Отново ще посоча, че не говоря за хора като Деоуин и други, които развиват някаква кариера с интелект, образование, квалификация и т.н. Говоря за масовия случай, когато срещу себе си имаш работници, селяни и подобни, които са готови да платят "под масата", за да постигнат своето. Отделно, не си давате сметка, че бизнесът с имигрантите е много печеливш за определени социални групи. Имигрантът е готов да работи каквото и да е, където и както и да е, само за да изкара пари и да ги прати някъде. Нали е напълно вероятно, че определена фирма би могла да ви покани на работа и в рамките на 5 дни по закон не е задължена да ви предостави трудов договор. На 5-ия ден ви изгонва, без да ви плати. И кани друг! Имигрантът често не знае език, не си знае правата, съгласен е на всичко, защото трудно ще си намери друга работа. Уязвим е! В тази връзка ви говоря за тариката - какво образование, каква квалификация, когато то се превръща в ненужно бреме в един тоталитарен режим. Да не би някой да иска да ви лансира и пусне напред?! Напротив! Стремят се да ви смачкат. Едните ви мразят, защото можете да им отнемете от баницата, другите не ви харесват, защото сте чужденец, третите очакват да ви използват. Например, в Чехия многократно съм слушал: " Ама, ти си българин, как може да искаш?". Вие летите в облаците - високото образование, кариерата, квалификацията, опита. За някои действително е така. За мнозинството обаче не помага нито образование, нито квалификация, а дори няма кой да го вземе и да му даде опит и стаж на позицията. И доста индивиди-висшисти си работят по строежите с разни роми и индийци, които името не могат да си напишат, но вземат същите пари. Уравниловка, типична уравниловка.

До Alexandra Shumanova.1435637062 Не ти няма как да знаеш колко съм щастлив тука. И не си мисли че след като живеем в България не пътуваме в чужбина( бил съм с много повече страни по света отколкото ти някога ще бъдеш), не правим бизнес там и то успешен, и нямаме поглед върху нещата. Ти си тази която няма представа за личния ми живот, а що се отнася до твоя, човек само като погледне снимката на твоята "инвестиция за съпруг " и му става ясно. Така че гледай си живота там и не ни товари нас с твоите успешни инвестиции и просперитет. Всеки човек си избира къде и как да успее и какви жертви да направи. Като понякога обаче губи своето достойнство, ако то въобще за тебе е загуба. А що се отнася до пишката дали е къса или дълга то това ти никога няма да разбереш, мъчи се там да вдигаш пишката на резултата от кръвосмешението.

Не просто ми стана интересно, като тръбиш там колко си щастлива на какво се дължи това щастие. Що се отнася до завивките ти не поглеждаш щото знаеш какво ще намериш под твоите - добре си го описала.

Александра Шуманова, Хареса ми коментара ти, както и предишния. За интеграцията е така, но си представи кой и как по-лесно се интегрира в обществото - обикновеният работник или тарикатът. Този, който е временно там или тарикатът, който ще прибере солидни суми чрез използваните и изритани сънародници. Не отчиташ, че най-добре поставен ще е тарикатът и вероятно именно той ще направи някаква кариера. Защото в примера е точно така! Разбира се, че с течение на времето той ще проговори и език, ще придобие представа за живота на това място, ще придобие и познанства. И ще се хвали с постижения, които се дължат на групите крадци, които са му позволили деянията. Аз си признавам, че не се отбивам изобщо в България, но посещавам български сайтове. Не ми се харесва държавата ни и манталитетът ни и съответно не ми остава време да демонстрирам пренебрежение. Познавам обаче картинката с подигравките и обидите, а впоследствие и тази с омразата. Изживял съм ги и двете. Ясно ми е, че моят успех е автоматично равен на омраза от околните. Не плюя никого, най-малко страната, но не намирам повод и да я хваля.

Александра Шуманова, Точно тук е разковничето - шуробаджанащината, която отрича професионалното развитие. Ами, никак не го отрича даже! Представи си как един шуробаджанак се издига и как впоследствие протяга ръка на друг шуробаджанак. Това е положението, както ти сполучливо го описа като: "аз на тебе, ти на мене". Т.е. схемата работи и в България - например, митническата администрация и други институции. Всеки нов директор си води протежетата. Един бива издигнат на един пост, второ протеже ще получи друг пост. После не им трябват никакви курсове, квалификации и образование, просто ще имат стаж и прожесионален опит. Няма да повярваш, но е достатъчно веднъж да стъпиш там и да започнеш да градиш кариера. След 2-3 години следва повишение. Сравнението и описанието на тези хора като гастарбайтери е доста условно, защото се сещаш, че те и свързаните с тях лица ще се устроят в пъти по-бързо и за сметка на всички други, които не разчитат на шуробаджанащина, за да се докажат като професионалисти. Теб обаче или някой друг, който не е част от групата, никой просто няма да го допусне до някаква такава позиция, независимо колко си иначе интелигентна и образована. Не си част от протежетата. Т.е. ако си спомняш думите на Бай Ганьо - "...и магаре ми прати, и магаре ще го избера...". Затова ти говоря - момчето научава горе-долу само местния език, с триста зора изкарва средно образование в България, неграмотен е, но е любимец на ръководството. Ти ще владееш няколко езика, ще си перфектен в работата си, имаш предишна подготовка в областта, но все не можеш да спечелиш признанието на същото това ръководство. И когато попиташ - къде е конкурсът и обявата за провеждането на подобен конкурс за мястото на началник-смяна например, насреща ти се подиграват и смеят в очите. Ами, няма конкурс! Конкурсът означава поне форма на конкуренция. Знаеш ли какво бе отговорено на мой познат при такава ситуация - "ние решаваме и ти не можеш да ни кажеш нищо". Познай при такава ситуация кога ти, успешната иначе и достатъчно кадърна и можеща жена, ще успееш да реализираш каквото и да било и да заемеш подобаващото ти се място в обществото. Но и в България е така! Никога няма да можеш, защото ти трябва квалифициран опит. Как ще натрупаш този професионален опит е поредният труден въпрос. Кой в такъв случай ще е успешно изглеждащ в очите на околните? Ти, подтисканата емигрантка, или обикновеният тарикат, който си е купил благоволение, нищо че дори не може да пише?! Та нали той е фирменият герой, дълги години няма да напусне оттам и за какво да го прави, след като на другите места ще трябва да се конкурира, а тук всичко му е купено и подарено? Добре осъзнавам, че това е частна ситуация, но целият ни обществен живот е точно подчинен на това. Това и разнасяме по Европа и света, защото така сме свикнали. В подобен режим никой няма и да чуе, че съществуваш, защото единствените, за които трябва да се говори и то с хубаво, са само местните "звезди".

@81 Да, интересно би било.

@96 Да оставим за момент кой какво е видял. Ето този пасаж е направо умопомрачителен: ----------------------------------------- Иначе защо си направил всичките тези жертви? И защо работиш до несвяст, ако някой жмульо, дето не си е мръднал пръста цял живот, е реално по-щастлив човек от теб? Да, със сигурност едно от най-болезнените неща в живота е да прозреш, че хората са си супер и без да са преминали през ада на емиграцията, някои дори са по-реализирани и успешни от теб. Това е много кофти чувство. ------------------------------------------ Излиза, че хората, които са "по-реализирани и успешни" в България, отколкото са емигрантите, са разни "жмульовци, дето не са си мръднали пръста цял живот".- Твърде обезпокоително наблюдение, не мислите ли?