Скандал! Шок! Ужас! Бомба! Дива паника!!! Махат Вазов, Левски и Ботев от учебниците по литература и история и ги заменят с Орхан Памук и Кемал Ататюрк. Междувременно еврокомисарят по регионалната политика Йоханес Хан прави изказване, че до 40 години и България, и българите в нея ще изчезнат, а САЩ виждат бъдещето на страната в ромското население. За капак на всичко 5 млн. българи живеят под прага на бедността.
Това са три примера за актуалните в момента фалшиви новини, които обикалят из различни малки (и не толкова малки) групи и страници във Facebook, сеейки след себе си смут и разгневени коментари. Време е да се ядосаме, време е да се разбунтуваме, време е гневно да тропнем по масата...
За сметка на това почти не се срещат мнения, които да оспорят истинността на тези твърдения, въпреки че елементарна проверка може да опровергае всичко написано.
Подобни информации най-често преминават под радара и са трудни за забелязване. Те могат да се видят в различни групи във Facebook, посветени на малки и големи градове в България, на протестни движения, или дори в страници, които уж не претендират да имат в себе си нещо политическо. И трудно можете да ги видите, просто скролвайки през нюзфийда си. Леля ви и баба ви (ако имат профил в социалните мрежи) обаче имат голям шанс да са забелязали поне някои от тези партенки.
Проблемът с фалшивите новини у нас е абсолютно еквивалентен на този с хвърлянето на пари през балкони на чакащи отдолу ало-измамници. И при двете разни наивни хора стават жертва на хитроумни мошеници, които се възползват от чуждото невежество. Нещо повече - колкото и информационни кампании да направиш по темата с примери, признаци за измамата и начини за предпазване, резултатите са относително никакви и хора продължават да се връзват.
Защото дори само с обикновена логика и малко познания за това как работи политиката в днешно време, човек може да улови, че някои неща просто не се вързват с публикуваните твърдения. Най-малкото що за дипломат, издигнал се до един от най-висшите постове в ЕС, би си позволил подобно нелепо изказване за фактическото изчезване на държава-членка на ЕС и завземане на част от териториите й от съседна Турция.
Или кой ще е този кариерен самоубиец, който ще предложи двама от най-видните ни автори да отпаднат от програмата по литература за сметка на един турски писател, който макар и бележит, определено не е дори и обмислян за изучаване от ученици.
Проблемът е, че сред много хора у нас, основно в онази част от населението, която е над 45-50 години, липсва именно този филтър, който подтиква за проверка на подобни скандално звучащи новини.
Да, знае се, че интернет е пълен с фалшиви новини, че "медиите повсеместно лъжат" и т.н., но когато дойде моментът за фактическо подлагане на съмнение на дадена информация (освен ако тя рязко не противоречи с конкретните възгледи на самия човек) всичката критичност изчезва и информацията се приема като чиста монета.
И това до голяма степен се дължи на едно повсеместно неразбиране за това как функционира самата държава с всичките й институции, как функционира ЕС като институция и въобще как работи самото общество. А липсата на знания е най-добрата почва за всяка манипулация.
Затова и работата на тези, които съчиняват фалшивите новини, става толкова лесна. Рецептата за постигане на гневни реакции и засилване на черногледството е проста - засягане на националната гордост, посипване с реални проблеми и съмнения, които обикновените хора виждат, и накрая посочване на врагове и предатели. Оттам нататък вече гневните реакции идват сами, с едната разлика, че вече са насочени в определена посока.
Да говорим откъде идва това видимо целенасочено разбунване на духовете (цели сайтове са посветени само на такива новини с фалшиво или полуфалшиво съдържание и висок емоционален градус) и какво се цели, е до голяма степен безпредметно.
Това е така, защото, от една страна, няма как да бъдат изкарани 100-процентови доказателства за това откъде идват и кой плаща. От друга обаче, всички косвени доказателства и логично мислене сочат само в една посока и по темата вече са правени достатъчно изследвания за това как дневният ред на Кремъл се намесва в медийната среда в България.
Реалният проблем е друг. Подобни партенки все още успяват да хващат вярващи у нас. И това може да се експлоатира от който и да е играч - както на световно, така и на чисто национално ниво. Да не говорим, че вече се прави отдавна.
Докато не решим проблемите със сериозната социална неграмотност в обществото, с това, че един голям процент от българите не знае какви са задълженията на Народното събрание, какво правят точно президентът и Министерският съвет, каква е ролята на ЕС във вътрешните работи на България и т.н., подобни фалшиви новини ще продължават да попадат на плодородна почва.
Нещо повече - докато това не се случи, у нас няма как и да протече нормален и смислен дебат за реалните проблеми на държавата. А такива не е като да няма. Ако не знаеш как функционира самата машина, как въобще ще откриеш какво е счупено в нея? Или още повече - как да го поправиш?
Истината е, че най-лесно от всичко е да седим, да черногледстваме, да намираме кого да обвиняваме за проблемите, да се гневим и да пишем статуси за една евентуална бъдеща революция. Промяната обаче тръгва от малкото критично мислене, което може да се вложи.
И като видиш нещо скандално звучащо - да провериш. Най-малкото накрая може да си спестиш едни нерви, хвърлени в ядосване по абсолютно фалшива информация.
