Не съм си играла на магазин като дете и не съм мечтала за кариера на продавачка. Пределно ми беше ясно колко досадно може да е това начинание. Това обаче, уви, не ми попречи в един период от живота си да се окажа именно собственик на романтичен, неголям, но не и малък магазин за натурална козметика.
Това са те - уроците на съдбата. Или поне уроците от тъпото ми упорство, че при мен задължително ще се получи и философията „що пък не". Единственото, което ми остана след безвъзвратно загубената инвестиция и самообвиненията, че на две магарета сено не мога да разделя, е увереността, че съм в състояние да те убедя никога, при никакви обстоятелства да не си отваряш магазин. Разполагам с не знам колко си милиона аргумента за това, но тук привеждам най-очевидните.
После да не кажеш, че не си знаел...
1. Каквото и да решиш да продавате и колкото и огромна да ти се струва нишата за него, най-вероятно оптимизмът ти е безпочвен.
Народът си има изградени навици да си пазарува едни и същи неща от едни и същи места и твоят магазин само ще им се стори паве по тази отъпкана пътека или досадна муха на прозореца.
2. Колкото и приветлив, артистичен, модерен и красив да е магазинът ти, това не значи, че хората ще го харесат.
Те най-често идват, оглеждат, пипат и местят разни неща, цъкат, даже снимат и... туй то.
Ако е прекалено лъскав, мислят го за твърде скъп. Ако е твърде артистичен, не им вдъхва доверие. Ако е алтернативен, все няма да е точно за тях. В случай че има и едно стъпало пред входа, то ще им се вижда планина. Ако приветливо поздравяваш, ги притесняваш. Ако не поздравяваш, ги обиждаш. Ако се хвърлиш в обяснения и представяния на продуктите, им е неудобно и пристъпят към вратата. Ако ги оставиш да се реят свободно, раненото им честолюбие ги кара да напуснат. Е няма угодия.
3. Клиентите често са като нахални тийнейджъри, на които просто ти се иска да врътнеш един шамар с опакото на ръката.
На един му е скъпо, на друг му е твърде евтино, на трети му е малко количеството, четвърти не обича не знам си какво, пети го сърби и щипе, шести изобщо не ползва нищо от това, което продаваш и държи да дойде лично да те светне колко от него никой няма нужда. В моя случай се нагледах на жени, които още имат косми по ръцете, наболи бакенбарди и съсухрена като сушен домат кожа, но уверено влизат в магазин за козметика, за да обявят гордо и на всеослушание как никога нищо козметично не са ползвали.
Е, личи си, мисля си... Все едно да си веган и да влезеш в месарница, за да декларираш публично, че не ядеш месо.
4. В смисъла на точка 3, всеки ден срещаш психически нестабилни хора със странни желания
От нашия собствен контингент от такива „фенове" ще спомена една швейцарка на около шейсет и нещо, която непрекъснато мери енергиите на местата, в които попада за повече от пет минути, и претендира, че има най-силното обоняние на света.
По тази причина диша дълбоко и души в помещенията като полицейски пес. Разполагаме още с британката Шона, която не се разделя с плетеното си пончо и през август, рускинята Танечка, която иска да й намерим „евромужчина", една псевдохудожничка, която иска да нарисува магазина, но само когато сме и ние вътре, защото така енергията била истинска, както и пет-шест „екотерористки", които идват регулярно да оглеждат обстойно етикетите на нещата, които продаваме, и упорито да настояват, че трябва да имаме не знам си какво, вместо не знам си кое и да го правим не знам си как.
5. Разделяш се с романтичната представа как си стоиш в уютния и топъл магазин като у дома си и не се изморяваш
Истината е, че се залостваш зад касата и единствените маршрути, които можеш да си позволиш, са между рафтовете. Някъде в края на деня онова приложение на телефона, дето ти мери физическата активност, е направо обидено, че днес имаш най-много две хиляди крачки и тихомълком те гълчи да си по-активен.
Задникът ти е станал квадратен от седенето, до гуша ти е дошло да гледаш едно и също пред себе си, а светът навън ти се струва шарен, интересен, динамичен и недостижим.
6. Покрай магазина винаги имаш непредвидени харчове
Не, нямаш никаква представа за какво още и още може да се наложи да даваш пари! Тротоарно право за подпряна на фасадата черна дъска с нещо написано с тебешир; глоба за саксия с цветя от външната страна на витрината; такса „чиста улица"; реклами в брошури за какво ли не, абонамент за онлайн каталози, чистачи на прозорци, боклуджии, които да ти премитат регулярно пред магазина, флайери, визитни картички с определен размер...
7. Никога нямаш точно това, което хората търсят
И в момента, в който се снабдиш с него, сякаш всички се наговарят никога повече да не им трябва. В нашия магазин например така и си стоят чудесните олиа за поддържане на бради, които внесохме, заради британец с прекрасна ZZ top брада, който рязко спря да се нуждае от тях, когато видя, че вече ги имаме. Без дори да ги пробва, нали...
8. Изненадваш се постоянно какви неща мога да желаят клиентите
Имаме натурален шампоан за кучета. На етикета е снимано симпатично бяло куче - просто като илюстрация. Е, питат ни нямаме ли шампани и за други цветове и когато им обясним, че това е дизайнерско решение на опаковката и продуктът е за всякакви кучета, ни гледат все едно се опитваме да им продадем домат за диня. Искали са ни още: мехлем срещу псориазис, арабска черна очна линия, натурален препарат за миене на чинии на борда на яхти (и не пожелаха да купят препарата за миене на чинии изобщо, защото не било описано, че стават за яхти), натурално лепило за изкуствени мигли, „100% натурален ацетон" (?!), изрусяваща боя от природата, която да превърне чисто черна коса в сламено руса (няма такъв природен начин)...
9. Печалбата, която си калкулираш преди да отвориш, никога не се случва
Вземи най-песимистичните си планове за това колко ще печелиш на ден. Сега отдели една пета от тази сума. Това е най-оптимистичната прогноза, която стои пред теб. Всичко останало е плод на амбицията ти да се докажеш като търговец. Ако се опитваш да криеш данъци, да знаеш, че държавата знае по-добре това, което ти знаеш и понеже знае и повече, не знаеш как може да те преметне. Данъците са за всичко и всякакви. За стоки от ЕС и за стоки извън него. За храни, за козметика, за суровини. За това, че си малка фирма или пък друг - за това, че си голяма. Малко ако поспечелиш, веднага си наказан с нов данък, че да не би случайно да изпаднеш в крупно охолство.
10. Най-лошото е, че няма да разбереш какво имам предвид в увещанието си да не отваряш магазин, докато сам не си изпатиш.
Така че вероятно ще пренебрегнеш предупрежденията ми, така както аз пренебрегнах тези на другите, които ми споделяха горчивия си опит като магазинери. Е, току-виж, точно ти пък се окажеш от онези 5%, които успяват или пък са родени за попрището магазинер. Ами все пак сигурен ли си, че само магазинът е мястото, където се виждаш преуспял?!
По-добре да беше написала другите милион причини, защото тези десет само показват глупостта на авторката. Описва добре различните типажи човешки характери, но това не е причина за да не върви магазина. Според личните ми наблюдения единствените магазини, които могат "да тръгнат" без особени изисквания към кандидат магазинерите, са тези за различните видове хранителни стоки. Всичко друго минава за лукс и не гарантира сигурно препитание.
Не искала ненормалници, а отворила магазин за олио за бради и тем подобни изчанчени щуротии, от които освен някой самоопределящ се за артист или уникално творение на природата не би се заинтересувал. Следващия път авторката нека опита със зарзаватчийница, вярно ще й се налага да пише табелки от типа на "не стискай сливите", "домати собствено произоводство", "пъпеши от село Климентово", но... идеална работа няма. ;)
предварително се извинявам че ще дам поредният негативен коментар към авторката. не защото хейтвам, ами защото имам доста, и подобен опит. наистина, както пишат други по горе - не може всичко и всички да са ти виновни. ами значи 1) просто не си за тази работа. в такъв случай се взима някой който е търговец. на автора явно по му приляга да пише. 2) тръгнала е с голямата торба, големи очаквания и т.н... да ама така, даже и да тръгне, пак може да е временно. в една работа трябва да планираш доста в перспектива, да си готов да чакаш и то много, да си страшно куче, да се нагаждаш. трябва да си обичаш работата. 3) и то е 1во - трябва да си обичаш клиентите, каквито и да са те. да ги уважаваш. просто върха на простотията е оттук да плюеш хората, за това че не ти ойдисвали.... ами нали много други се оправят. има доста добри примери за подобни магазини; и не е сериозно да се каже, например че просто на "някой му върви, има връзки тук и там, и т.н.". най - лошото в статията е именно това - синдрома на кривата ракета. ако го беше написала със самоирония (тук няма такава), тогава щяхме всички да се посмеем, и да я съжалим, да и пожелаем успех в новите начинания; нищо ... може би ще се научи да пише по - хубаво, увлекателно и интересно ! ) успех
Вярвам, че повечето изброени точки са точни така, но не знам защо авторката Мария Касимова звучи толкова ядосано сякаш и към клиентите, и към държава където живее (изключително подредена в много отношения държава, макар и Средиземноморска). И в статията за Барселона имаше една такава негативна, раздразнена нотка. Непонятна нагласа..